|
Ambystoma tigrinum – Зоолозите я причисляват към семейството на амбистомите, или ровещите саламандри (Ambystomatidae), включващо 35 вида от 4 рода, всички обитаващи Северна и Централна Америка. Тигровата амбистома в Северна Америка е сред най-разпространените земноводни. Среща се от Канада до Северно Мексико. На дължина достига 28 см. На предните си крайници има по 4 пръста, а на задните—по 5. Оцветяването на тялото силно варира. Най-често фонът е тъмнокафяв до маслинено зелен, върху който са разположени множество жълто оранжеви петна. В това донякъде се състои външната прилика на тигровата амбистома с нашенския дъждовник. С него обаче тя няма пряко родство.
Активна е нощем. Денем се крие в дупки по крайбрежието на езера, блата и по долното течение на реките. Ловува след залез слънце и сред любимите й лакомства са разнообразни червеи, насекоми и ларвите им, охлюви, паяци и др.
Ларвите, наричани с местното мексиканско име аксолотл (по-правилно е ахолотл), са доста едри, добре развити и водят самостоятелен живот. Имат външни перести хриле и гръбен кожен плавник, който при възрастните изчезва. Размножаването става в края на зима та или в началото на пролетта и винаги протича във водата. Оплождането е вътрешно чрез сперматофори. Женската на няколко порции отделя до 500 яйца, от които след около 4,5 месеца при температура на водата 18 —19 °С се излюпват ларвите. Те са дълги 13 —17 мм и се развиват чрез превръщане (метаморфоза) за 75 — 120 дни във възрастни индивиди.
Заслужава си да споменем накратко и дългопръстата, или сантакрузката амбистома (Ambystoma macrodactylum croceum), която е известна само от две находища в средната част на калифорнийското крайбрежие — залива Валенсия, Рио дел Мар около Аптос и окръга Санта Круз, на 6 км от град Уотсънвил в САЩ. За нея се смята, че е пред изчезване, главно поради унищожаването на местообитанията й за нуждите на земеделието. Според зоолозите Д. Фишер, Н. Саймън и Д. Винсънт за оредяването й допринася и чисто професионалният интерес към животното. Много специалисти и природолюбители, водени от различни, често съвсем благородни подбуди (например опити за изкуственото му развъждане), го излавят в природата. Ето защо днес поради заплаха от изчезването й дългопрьстата амбистома е включена в Световната червена книга.
Те са вторият разред на съвременната батрахофауна. Дължината им е от 0,1 до 1,8 м. Немалка част от нея се пада на дългата опашка. Краката им са къси и странично разположени. При някои видове задната двойка крака дори вторично е изчезнала. Крайниците им завършват с обособени пръсти, често напълно свободи и и без плавателна ципа помежду им. На предните си крака имат по 3 или 4 пръста, а на задните— от 2 до 5. Варира и броят на прешлените в гръбначния им стълб — от 36 до 98. Имат наченки на изграждане на гръдна клетка, съставена от къси ребра. Дишат с бял дроб, но и кожата взема значително участие в газообмена.
Повечето от опашатите земноводни са запазили връзката си с водата. Много от тях са изцяло водни обитатели. Някои видове полагат грижи за поколението си. Има и такива представители, които запазват ларвното си устройство за цял живот и се размножават като ларви, без да достигнат чрез метаморфоза превръщането си във възрастни животни. Външни полови органи не се развиват, но оплождането им е вътрешно. То се извършва чрез сперматофори — слузести торбички, пълни със семенна течност. При някои половият диморфизъм е добре изразен, имат сложно размножително поведение и преди оплождането си извършват своеобразни брачни ритуали. Снасят от 2 до 700 яйца. Някои са яйцеживородни.
Опашатите земноводни се подразделят на 8 семейства, 54 рода и общо наброяват около 350 вида. Обикновено обитават планинските райони в Северното полукълбо, където безкраките и безопашатите земноводни отсъстват. При тази група явлението регенерация (възстановяване на отстранена част от тялото) е най-силно развито. В състояние са да възстановят дори отрязан крайник с пръстите му.
Автор Златозар Боев
Коментари () |
|
|
|
 |
