Химични съединения, които се съдържат в билките и оказват лечебно действие върху човешкия организъм.
Алкалоиди. В по-голямата си част това са съединения, съдържащи азот. Срещат се под форма на соли. Образуват се в растенията по всяка вероятност в процеса на белтъчната обмяна (ролята им в растенията не е изяснена). Досега са известни над 900 вида алкалоиди, всичките със сложен химичен състав. Притежават голяма биологична активност. Поради това че лечебните дози са близки до токсичните, а някои предизвикват и странични явления, малка част от тях се употребяват в медицината.
Гликозиди. Съдържат се във всички части на растението, в което са регулатори на много биохимични процеси. Образуват се при превръщането на хексозите (вид захари) в резервни вещества (инулин, скорбяла) и скелетни структури (целулоза). В растенията се съдържат и вещества с гликозиден характер, но поради трудното им изолиране не са изучени добре. За медицинската практика от голямо значение са растенията, съдържащи сърдечнодействащи гликозиди, които са ненадминати досега при лекуването на сърдечните болести. Сапонини. Сложно устроени гликозиди. Значението им за растителния организъм не е установено. Предполага се, че служат като резервни вещества и изпълняват известна защитна роля. При вдишване дразнят гърлото и носа и предизвикват кихане и отделяне на секрети. Приети вътрешно, дразнят лигавиците и действат отхрачващо. Някои имат пикочогонни свойства. Сапонините помагат за резорбция най-вече на мазнините и въглехидратите. Някои от тях понижават кръвното налягане, други влияят върху обмяната на веществата и укрепването на организма. Поради това те често се употребяват в лечебната практика. Витамини. Органични вещества, които имат важно значение за живота на човека и животните. Липсата или излишъкът им в храната води до определени болестни състояния. Витамините се образуват в листата на растенията, откъдето се разнасят по всички негови части. Ролята и значението им за растителния организъм не са напълно установени. Някои от тях влизат като активни групи в състава на ензимите, а други играят важна роля като междинни звена при окислителните процеси.
Ензими (фермеити). Всички ензими в растенията са белтъчни вещества (или имат белтъчна съставка, наречена апоензим, и небелтъчна — коензим). Растителните ензими имат значение както за храненето на човека и животните, така и за синтезирането на собствени ензими в организма им. Фнтонциди. Представляват летливи (само някои са нелетливи) фракции на етерични масла. Унищожават микробите. Имат различен химичен състав и се съдържат в почти всички растения. При човека оказват благоприятно въздействие при някои храносмилателни смущения, възпалителни процеси и болести, причинени от плазмодии и бактерии. Значението им за растителния организъм не е напълно изяснено. Етерични масла. Органични хетероциклични, хидроароматни и ароматни съединения, както и съединения от мастния ред. Образуването им в растенията не е изяснено. Предполага се, че те служат за привличане на насекомите, опрашители на цветовете. При изпаряването си предпазват растението от прегряване. В някои случаи са защитно средство против действието на болестотворни бактерии, насекоми и гризачи. Приети от човека вътрешно, те се отделят чрез бъбреците, белите дробове, жлъчката и червата. Някои действат нервоуспокоително, болкоуспокояващо, противоглистно, противомикробно, като кожни дразнители и др. Мазнини. За растенията те са главно резервни вещества. Представляват естери на глицерина с висши мастни киселини. Всмукват се лесно от кожата на човека, поради което се включват в състава на редица лечебни мехлеми.
Восъци. Представляват естери на висши мастни киселини с висши едновалентни алкохоли. Съдържат и свободни мастни киселини, алкохоли и въглехидрати. За растенията имат предимно защитна функция. В медицината се използват за приготвяне на пластири, помади, мази и други лекарствени форми. Фосфатиди. Естери на глицерина, но в състава им освен висши мастни киселини участват и фосфорната киселина, която при една част от тях се свързва с някои аминоалкохоли. В медицината се използват като усилващи средства.
Въглехидрати. Те са продукт от асимилацията на растенията. Делят се на монозахариди (глюкоза, фруктоза и др.) и полизахариди. Полизахаридите се разделят също на две групи: захароподобни (захароза, малтоза, рафиноза и др.; съдържат се в сока на много растения) и незахароподобни (инулин, целулоза, лигнин, пектин, скорбяла, растителни смоли и гуми, растителни слузи и др.). Въглехидратите се прилагат в медицината при кожни възпаления, за приготвяне на лекарствени препарати, настойки, пластири, слабителни средства и Дъбилни вещества. Съдържат се почти във всички растения. Участват в обмяната на веществата и в процеса на отделяне на вътреклетъчната енергия. Освен това играят и защитна роля. Делят се на две групи — дъбилни вещества, които под действието на ензима таназа се хидролизират на минерални киселини и основи (наричат се танини), и дъбилни вещества, които не се хидролизират (катехини). В медицината се използват като запичащо средство при стомашно-чревни разстройства, както и при кожни заболявания. С белтъчините, алкалоидите, гликозидите и тежките метали дъбилните вещества дават утайка от неразтворими танати и затова се употребяват като противоотрови при отравяния с тези съединения.
Органични киселини. Те са главно мастни и ароматни карбонови и оксикарбонови киселини. Намират се предимно в растителните сокове. В медицината се употребяват главно като противотемпературно, витаминно и диетично средство.
Белтъчини. Това са азотни съединения със сложен състав и високо молекулно тегло. В състава им влизат а-аминокиселини, които обуславят тяхното разнообразие. Като лечебно средство се употребяват при недостиг или при нарушения в обмяната на веществата в организма на човека.
Растителни хормони. Делят се на две групи — биоси (активират клетъчното делене и ембрионалния растеж на растенията) и ауксини (образуват се главно във върховете на растителните органи и стимулират общия растеж на клетките): Растителните хормони участват в биосинтетичните процеси на цитоплазмата. Липсата им задържа развитието на растението. Значението им за човека не е изяснено.
Неорганични вещества. В растенията те са представени във вид на окиси, карбонати, сулфати, хлориди, фосфати, силикати и др. При липса на някои от тях се нарушава растежът на растенията. В растенията има още множество химични съставки, които, макар и в малки количества, изпълняват важна роля за развитието на растителния организъм, за хората и животните. Много от тях са средство за опазване на здравето и за лечение на определени болести.
Гео Нешев
Илия Ланджев
Коментари (1)
... : гост
aaaaaaaaaaa na meen mi trqq drugo ama i tui 6te svar6i rabota ;)
