Жабите в България DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoЕдна от най-характерните особености на класа, както показва и наименованието му, е, че по своя начин на живот представителите му са свързани както с водата, така и със сушата. Преминаването на живот и на сушата дава дълбок отпечатък върху общата организация на тези животни. Предполага се, че в късните фази на девонския период от историята на Земята някои от рибите ръкоперки са излезли на сушата. Това е била смела стъпка, която е трябвало бързо да се затвърди. Причината, която е предизвикала напускането на водата като основна среда за живот, е следната. Знае се, че през девон се развива първата земна растителност. Успоредно с това се появяват и първите безгръбначни по сушата, в това число и насекомите. Буйната крайбрежна растителност падала във водните басейни, където загнивала и влошавала условията за дишане с хриле. Това е принуждавало живеещите в тези води двойно дишащи ръкоперки да използуват все повече и повече атмосферен кислород. Предполага се още, че нуждата от повече кислород е накарала тези риби да излизат извън басейна и да търсят повече и по-чиста вода. Решаващ фактор за задържането им на сушата е богатата хранителна база, за която по това време те не са имали никакви конкуренти.
Първите земноводни, които се появили от тогавашните сладководни риби ръкоперки през горен девон, са били т. нар. рибопанцерни — Ichthyostegalia.
С излизането на сушата е трябвало да се решат няколко проблема. Първият от тях е дишането с въздух — извън водата. Той е бил решен лесно от наличието на белите дробове при ръкоперките, които са били използувани още по време на водния им начин на живот. Вторият е изсъхването на тялото. За рибите естествено той не съществува, тъй като те непрекъснато се мият във водата, но за първите земноводни това действително е било твърде важно. Много вероятно е първите земноводни да не са се отдалечавали много от водата. Независимо че техните излизания са били ограничени, кожата им е еволюирала така, че е запазвала тялото от изсъхване. На първо време за това са допринесли люспите на техните древни предшественици, а по-късно, главно през перм, земноводните са имали плътна кожа, често вкостеняваща. По такъв начин тя се е оказала достатъчно ефикасна да предотврати изпаряването на телесните течности и да запази тялото от външните влияния. Така те стават независими от водата и добиват свойството да прекарват по-дълго време на сушата. Това е особено важно за по-нататъшната еволюция на тези животни, от които но-късно се развива следващият клас гръбначни животни — Влечугите. Друг един проблем за живота на сушата е начинът на движение. Естествено тази функция е била поета от чифтните крайници, докато опашката е играла ролята само на балансьор. Както беше споменато, скелетът на месестата част на чифтните плавници при ръкоперките има същия принципен строеж, както петопръстният крайник, и новата функция, която тези крайници е трябвало да изпълняват при древните земноводни, не е била непосилна. Накрая при земноводните е трябвало да се реши още един проблем, който не е решен при тях и до днес. Отнася се до размножаването. Както древните, така и почти всички сега живеещи земноводни снасят яйцата си във водата. В нея протичат ембрионалното развитие и ларвният стадий на тези животни. Проблемът за размножаване на сушата е решен по-късно при влечугите.
Във връзка с преминаването към сухоземен начин на живот тялото при земноводните се скъсява, крайниците се оформят напълно по типа на петопръстния крайник, кожата се освобождава от костните си образувания и се поддържа влажна от многобройни слизести жлези, дишането се поема от белите дробове, като при съвременните форми голям дял в това отношение се пада и на кожата, и др.
В систематично отношение класът на земноводните се поделя на два подкласа. Тук ще споменем само онези систематични единици, които имат значение за по-нататъшната еволюция на гръбначните или пък имат съвременни представители.
Източници Цоло Пешев
Коментари () |
|
|
|
 |
