|
16 октомври 2007 |
Красота и пера DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoГълъбът принадлежи към разред Гълъбови (Columbae), семейство Гълъбови (Columbidae).
Стара римска легенда разказва, че веднъж богът на войната Марс отишъл да вземе бойния си шлем, за да тръгне да воюва. В шлема си обаче той открил гнездо на гълъбица, мътеща яйцата си. Войнственият бог решил да не нарушава спокойствието на красивата птица и отложил бойния си поход. По този начин гълъбицата станала причина да не се състои една война и оттогава хората я обявили за птица — символ на мира.
Опитомяването на гълъба е станало още от древни времена. За това свидетелствуват неговите образи и описания в египетски йероглифи. По данни на археолозите гълъбът е бил известен в Египет още преди 5000 години. По това време гълъбът е бил използуван като крилат пощальон, неговото месо се е ценило високо, отглеждали са го и за декоративни цели, а също и за принасяне в жертва при религиозни обреди. В древна Елада гълъбите са били свещени птици и са били използувани като вестители за оповестяване на победителите от Олимпийските игри. В древните азиатски държави гълъбите също са били свещени птици и тежко наказание постигало този, който посегнел на живота им.
Прародителят на съвременния домашен гълъб е дивият скален гълъб (Columba livia), чиято окраска е от светлосива до тъмносива с две черни ивици на крилата и шанжаниращи зеленикави багри по гръдните пера. В нашата страна дивият скален гълъб е постоянен обитател на недостъпните канари в планините. С почти същата окраска са и бездомно скитащите се „диваци" в градовете, които намират храната си в близост до човека. Те се смятат за междинна форма между дивия гълъб и съвременните форми домашни гълъби и са живата украса на големите градове. За голямата популярност на гълъбите красноречиво говори фактът, че в днешно време са селекционирани повече от 300 породи домаши гълъби.
Гълъбът се отличава с правата си, накрая леко закривена човка, чиято вътрешна половина е мека, с ясно очертани ноздри по дължината. Краката му са къси, мускулести, обикновено светло обагрени и често оперени до пръстите. Има четири пръста, разположени на една плоскост, от които три обърнати напред и един назад. Крилата му са яки и изострени. Опашката му е съставена от дванадесет твърди и широки пера. Дребните пера са плътно прилепнали към тялото. Окраската на очите е разнообразна. Срещат се гълъби с черни, червени, жълти, оранжеви и бели очи. Цветът на оперението на гълъбите е различен. Преобладава ръждивият, синият и сивосиният. По цвета си гълъбите се делят на няколко групи: едноцветни (сиви, черни, бели, червени), мраморни (блондинети, сатинети, блуети и др.), смесено пъстри и правилно пъстри. Човката хармонира с цвета на перата. У черните и сините тя е черна, при по-светлите тя е възчерна възсиня или с рогов цвят.
Специалистите ги разпределят в четири главни породни групи: декоративни, спортни, пощенски и породи за месо.
В. Денков
Л. Михайлова
Коментари () |
|
|
|
 |
