В действителност цветовете отдавна не стигат. Досега многобройните любители на птици от цял свят са успели да създадат над 200 цветни вариации на оперението на една толкова обичана и така често отглеждана птичка — вълнистото папагалче. Като че ли възможностите за цветови комбинации при този вид са неизчерпаеми. Едва 130 години са изминали откакто за първи път през 1850 г. в Париж получили поколение от тях, а ето че продължават да се появяват все нови и нови разновидности в окраската. С това вълнистото папагалче е уникална птица. Досега науката не познава друг вид животно с такова неизчерпаемо цветово многообразие.
Тези птички били описани за пръв път през 1805 г. от англичанина Георг Шоу, а известният английскиорнитологихудожниканималист Джон Гулд за първи път успял да донесе в Европа живи папагалчета. В следващите десетилетия почти нямало пътуващ кораб от Австралия за Европа, който да не носел на борда си големи пратки с вълнисти папагалчета. Само един износител за една година отправил за Стария континент 80 000 от тези живи украшения.
В родината си вълнистите папагалчета обитават светли, разредени равнинни гори, открити сгрявани участъци, пустеещи земи и степи. Те търсят основната си храна — дребни семена, на многохилядни ята по нивите и обработваемите площи, а вечер се прибират заедно да нощуват по клоните на дърветата. Гнездят в хралупи. В края на октомври — началото на ноември женската снася 4 — 6 бели яйца, които измътва за 18 — 20 дни. Както и при другите папагали, малките са голи и слепи, но бързо порастват. Отначало восковицата — кожестото удебеление начелото над клюна, на младите птици е бледорозова, но с развитието на половите жлези у мъжките тя постепенно става наситено синя, а при женските — светлочервена.
Вълнистото папагалче отдавна се е наложило като една изключително лесна за отглеждане красива и непретенциозна стайна птица, но по-интересното е, че в някои европейски страни — Италия, Франция и Великобритания, вълнистите папагалчета живеят и свободно в природата. В някои райони те са се аклиматизирали и успяват да преживеят и най-студените зими. Например в Московския зоопарк са прекарали благополучно зимата, въпреки че термометърът спаднал до минус 30° С. Освен него в английските илюстрирани полеви определители за птиците понякога е включен и малкият огърличен папагал, който също се е приспособил и в някои по-топли места живее на свобода.
Въпреки че отдавна са станали любими кафезни птици, вълнистите папагалчета до Първата световна война били познати само със зеленото си природно оцветяване. Едва по-късно започнали да се появяват различните изкуствено получени лимонени, кремави, резедави, тъмнозелени, небесносини, тъмносиньо зелени, виолетови, бели и др. форми
Като горски птици повечето от папагалите не са добри летци, но онези от тях, които обитават саванните и полупустинните терени, имат уверен полет и могат да извършват и по-далечни миграции. Един от малкото изявени летци сред папагалите е вълнистото папагалче.
