|
Шлемоносен Казуар - Casuarius casuarius |
|
|
28 октомври 2007 |
сем. Казуарови - разред Казуароподобни. Нова Гвинея и съседните острови Северна Австралия
За какво служи шлемът?
От всички едри бягащи птици шлемоносият казуар е най-тромавият. Въпреки че краката му са дълги и подобно на щрауса са приспособени за бягане, той върши това с нежелание и обикновено се придвижва бавно из гъстите храсталаци в планините на Нова Гвинея, Йоркския полуостров на Северна Австралия и някои други съседни острови. Когато се наложи обаче, той може да тича и със скорост до 40 км/ч, като прескача храсти с височина 1,5 м, и изненадва всеки преследвач. На такава височина може да скочи и от място, без да се засилва, затова оградите на пространствата за за казуари във всички зоопаркове са високи над 2.5м
Възрастните птици достигат височина 1,5 м и тегло 80-90 кг, но понякога и до 100 кг. Крилата на казуарите са силно закърнели, а от маховите им пера са останали само няколко шипа (от 5 до 8), дълги до половин метър. Това са стволовете на перата. Въпреки че не стават за летене, за птицата те са много необходими. С тях тя разтваря гъсто оплетените клони на храстите, когато търси храна по земята — опадали от дърветата и храстите ме-сести плодове, орехи, ягоди, семена и др. На брега на една река в Нова Гвинея дълго време наблюдавахме един казуар, който всеки ден в 4 часа след пладне излизаше от гората на брега, за да събере опадалите плодове от дърветата. (В. Хааке) Казуарите не се отказват и от всякаква наземна храна от живо тински произход: гущери, червеи,гризачи, охлюви, дори и риба. Има интересни съобщения, според които казуарите се потапяли в реката на дълбочина около 1 метър и разрошвайки перата си, сядали на дъното. След около 15 минути те ги притискали до тялото и излизали на брега, където силно се отърсвали. Скрилите се в дългите нишковидни пера малки рибки опадвали и бързо били поглъщани. Приспособление във връзка с храненето е и силният странично сплеснат клюн и особено високият до 8 см рогов израстък, т. нар. шлем на „челото". Като натискат с него птиците разплитат и се предпазват от тръните и бодлите на гъсто оплетените клони ма храстовата растителност. Многобройни наблюдения показват, че казуарите плуват отлично дори и в бързите планински реки.
През юли август женската снася 3 — 8 бледозелени яйца с размери 15x10 см и тегло около 600 г. Мътят ги и двамата родители в продължение на 40-50 дни. Веднага след като излязат от черупката, малките започват да тичат около майка си. В селата на Нова Гвинея казуарите са полудомашни птици. Отглеждат ги в заграждения заради вкусното им месо, а от твърдите стволове на маховите им пера населението изработва дълги игли. Основното оръжие на казуара е дългият до 10 см остър като кинжал нокът на вътрешния пръст на крака. С него неведнъж в зоопарковете са били наранявани невнимателни гледачи и дори убивани нежелани съперници. Местното население използва тези нокти за направата на накрайници на копия, а от костите на краката се приготвят и до днес остри ножове.
За първи път европейската общественост се запознала с тази птица през 1597 г., когато един жив казуар бил доставен в Амстердам. Като се има предвид скоростта на тогаваш ните кораби и огромните разстояния, това е било голямо постижение, тъй като в сравнение с останалите бягащи птици казуарите се отличават със злия си нрав. При най-малка възбуда те реагират с нападение, без да обръщат внимание дори на раните, които сами си нанасят с безполезните си атаки. Днес числеността на казуарите в природата бързо намалява главно поради унищожаването на обширните масиви с тропическа расти тел ност и поради търсенето им като ценни зоопаркови животни.
Златозар Боев
За снимки: http://images.google.bg и пишете Casuarius casuarius
Коментари () |
|
|
|
 |
