|
|
 |
|
Интервю с г-н Мечков |
|
|
30 октомври 2007 |
Кили изложба DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoОт кога се занимавате с акваристика?
В живота ми през 1970 г. се случи нещо много болезнено. Самотата ми стана ежедневие и аз компенсирах всичко това с неистов инженерен труд. Бях млад инженер, с около 4г. стаж и работех в един чудесен Институт. Машините , които конструирах ме караха да седя дълго след работа и това не остана незабелязано за моя директор, който беше умен и особен човек. Една вечер дойде при мен и ми каза:
“Баста Мечо, ела у нас да изпием по ракия.” Отидох и след няколко часа приказки за машини, за бъдещето на Института, разделяйки се, той ми подаде един буркан от компот с думите: “Взе ми ги да не се чувстваш сам!” Забелязах, че са някакви рибки и си тръгнах към тъжния дом. После ги сложих в един по-голям буркан и заспах. На сутринта трябваше да пътувам за Буда Пеща и там за пръв път обърнах внимание на аквариумен магазин. Разнообразието и цветовете на рибките ме стреснаха. В стрес започнах да търся моите нови бурканни приятели и открих, че те се казват популярно Гупи. Нещо стана в мозъка ми, започнах трескаво да търся в магазина литература за аквариумни риби и за мой късмет успях да си купя две книги на немски, които и до днес са най- заслужилите в моята иначе огромна библиотека на тази тема. Веднага си купих два чифта скаларии и един чифт Hemigramus caudovittatus. След няколко дни бях в къщи и моите гупи ме бяха дочакали. Новите обаче изглеждаха зле и след време умряха. Чувството за отговорност, което при мен е нещо патологично, не ми даде вече мира. Започнах най- целенасочено да се занимавам с риби и скоро станах един от водещите при харацидите. Така до 1974, когато при едно ходене в Прага, мой чехски приятел харацидист ме заведе при негов познат, който се занимавал с други видове риби. Попаднах в една просторна кухня с над 30 аквариума, само на дневна светлина, и се изумих! Вътре в съдовете щъкаха невероятни по цвят риби, непознати за мен. Тръгнах си с подарък от този възрастен, но чудесен килист, с по един чифт Aphyosemion gardneri и Aphyosemion scheeli. Сега те са Fundulopanchax, а не Aphyosemion. Бях “зарибен” тотално. После през 1978 г. посещението на видния немски килист Д-р Вернер Нойман, който ни показа фотоси на много кили рибки по времето на една забележителна изложба на бившето дружество Екзотика, реши съдбата ми като акварист. Килист завинаги! До днес, вече 33 години след онова паметно посещение в Прага!
Как ви плениха със своята красота кили рибките?
На този въпрос отговорих частично при първия отговор, но кили рибките не са само красота. Удивителното при тях не са само цветовете, такива има и при другите аквариумни риби. Ако нещо ме е впечатлило особено то това бяха техния биотоп, инкубационното развитие на хайвера им, благодатната почва за абсолютна организация и програмност при тяхното отглеждане и развъждане и най- вече, фактът, че те са огромно количество видове и моят живот няма да ми стигне за да ги опозная! Ако въобще е възможно това. Това е семейство риби , които са обект на обич и изследвания на много хора по света, организирани в блестящи асоциации, общуващи помежду си. Не че няма хора индивидуалисти, разбира се, че има и много от тях имат чудесни постижения или ще имат за напред, но организираната акваристика е по- полезна за обществото. Тя има много по –голяма възможност да пропагандира една от основните човешки ценности- обич и грижа за природата и нейната фауна, в частност ихтиофауната.
Разкажете ни за своята "малка стаичка" в която се "откъсвате" от света.
Малката стаичка!? Това действително е човешко достижение, защото всеки един от нас се нуждае от една креативна самота- време, в които оставаш сам с любими занимание, време на действие и усилия, време на надежди и разочарования, време на експерименти и духовна уравновесеност. Поне аз се чувствам така в моята малка стаичка, която създадох в апартамента си преди да се оженя. Това е така нареченото сухо помещение в панелните блокове на Люлин и е някъде към 3 кв.м. Отначало ми беше доста удобно, но след като преминах на кили, с всеки божи ден ми ставаше и става по- тясно. Напълнено до тавана със стилажи и безброй аквариуми и аквариумчета, шишенца, съдчета на Петри и пр., ти трябва да се движиш като хирург из него за да не ти се стовари нещо на главата. От много време се каня да направя основен ремонт и най- вече да променя подреждането и сменя остарелите си аквариуми, но за това се иска страхотно волево решение- да приключиш за няколко месеца с рибите и да сложиш както се казва “ ред в кочината”. Не знам дали ще го доживея, защото човек трябва да се съобразява и с годините си, а пък при мен те са страшно много. И тъкмо си направил героичния ремонт и току виж физиологично вече не си в състояние да си обуеш гащите сам, пък камо ли да се качваш по стълбичка и да обслужваш горните аквариуми. Другия вариант е да намаля броя на видовете, но точно това е най- трудното! Кили рибките са толкова много, че аз се отказвам от този вариант. Ще трябва да помисля още над този проблем. Радвам се на някои млади колеги, които решиха генерално въпроса- кой в собствените си мази, кой в голяма маза в блока, където живее, но тези момчета решиха нещата от раз. В техните модерни стопанства може да се направи чудеса! Но каквото и да се случи с моето стайче, по важното е, че аз много често, пиейки кафето си в любимата си градинска сладкарничка, ставам внезапно, обхванат от нова идея или решение и с бързи крачки достигам до моите аквариуми и правя опит да реализирам трескаво новото си намерение. Обичам си малката стаичка и си спомням с умиление момента, когато тръгнах да се женя. Имам прекрасна жена и тя работеше във Варна, когато ми дойде на гости за пръв път в София. Имахме най- сериозни намерения и развеждайки я в моя малък апартамент, където щяхме да живеем заедно, аз накрая и посочих вратата на тази стаичка и и казах, че я моля тук да влиза само с почукване. Очите и се разшириха от учудване, но след като я отворих и тя видя аквариумите, ме прегърна и каза, че докато все още мога да ги обслужвам сам, никога няма да посегне на стаята. И до този момент поддържа стриктно своето обещание. Между другото, дар Божи е да имаш жена, която разбира, че твоето хоби трябва да бъде уважавано, както самия теб. Нали знаете приказката, че не трябва да се вземат “играчките” на един мъж.
Какво бихте посъветвали младите акваристи, които искат да се занимават с кили рибки?
Трудно се дават съвети и то на млади хора. Те, ако са умни ще те чуят и много малко от тях ще ти дадат сигнал за това, че са те разбрали. За мен е по –важното е да изпълня своя дълг на по възрастен човек и им покажа важните неща не само в хобито, а и в живота. Аз не ги чувствам само като колеги в хобито, а и като мои деца. Не се окачествявам в това отношение като ментор или като някой наставник. През живота си съм правил много грешки, къде от криво разбрано достойнство, къде от емоционалния си характер, но човек с годините помъдрява и си дава сметка, че и другите хора имат своята истина, че и тя е някакъв фактор в техния живот. Добрият изход е разумния компромис там, където той може да бъде приет. Но давайки съвет на младите акваристи да се занимават само с кили рибки, не е най добрия съвет. Човек трябва да преодолее импулсивните си желания, да ги комбинира с многообразие в началото на хоби заниманията. Така се придобива много опит, за по-кратко време и чак тогава да се направи някакъв по специализиран избор. Това особено важи за млади хора, които се надяват хобито им да им стане и професия. Прекрасна комбинация, но в истинския смисъл на думата това се постига доста трудно. Сами по себе си кили рибките едва ли могат да ти донесат достатъчно средства за твоето и това на семейството ти препитание. Изисква се комбинативност и някаква съпътстваща дейност, която да запълва луфтовете в семейните финансии при лош етап на развъждане и слаб пазар. Между другото, както всичко в живота, и акваристиката е на цикли- добри или лоши. Човек трябва да е подготвен за тези моменти. И това става с много труд, много знания и най- вече воля. Воля за поставяне на реални желания и мечти, воля за постигане на тези неща и най- вече воля за отговорни и постоянни трудови дейности, които забележете, в нашето хоби не могат да бъдат отлагани. Те са всеки ден, всеки час, всяка минута. Няма изключения! Това е отговорна и целенасочена дейност на човека, която създава живи същества и точно тук е най-голямата и стойност. Знаеш ли Стаменчо, ако аз бях министър на образованието щях да въведа задължително в началното образование грижата на едно дете, само, а не с татко и мама, за един малък аквариум. Ако това крехко човешко създание изживее мъката по неговата умряла рибка или гордостта, че тя благодарение само на него и жива и здрава, бъди сигурен, че от него ще стане във всички случаи един отговорен и чувствителен човек. Точна тези хора най- много липсват на тази планета.
А иначе, за младите хора, които искат да гледат кили, съветите ми са, преди да започнат тази тежка задача, да почетат доста за кили рибките, да се поровят в интернет, но не по форумите където се надприказват, а да четат статии за това хоби. Неусетно те ще бъдат в час и ще започнат с много знания, повярвайте ми ще им трябват. И то много. Защото избора на вида на стопанството, избора на видовете кили, идеята за бъдещето и пр. са изключително важни въпроси, на които те трябва да имат отговор в някаква приемлива степен. Всичко останало е обич към хобито, умение да четеш и слушаш и много, много труд!
Какво е "КАБ"? Успехи. Развитие. Бъдеще.
Кили Асоциация в България / КАБ / е едно младо сдружение с идеална цел, което има за цел да пропагандира знания в областта на кили рибките, да участва в световните защитни програми, касаещи кили рибките, да изследва условията на техния живот, да ги възпроизвежда и популяризира по всички възможни начини. Група ентусиасти го създадохме в 2003 г.. Трябва да ви уверя, че не е важен броя на членовете на едно сдружение. Важни са само мотивациите за участие в него, обичта към кили рибките и най- вече хармонията в отношенията на членовете в това сдружение. С малки изключения в КАБ нещата вървят в това отношение.
Успехите на КАБ са безспорни. Ние сме единствената легитимна и съдебно призната организация в България, която все още е жива, благодарение на огромните усилия на нейните членове, без изключения. Успяхме за тези 3-4 години да направим три прекрасни изложби и то в различни градове на България. Имаме цел- да популяризираме кили хобито не само в София, а из цялата страна. Нещо като апостолска дейност. Успяваме, макар и трудно. Ние имаме хора, които взеха много награди от кили шоута в Европа, даже и една трета награда за най- добра снимка на кили в САЩ. Давате ли си сметка, колко усилия е коствало на тези хора да покажат световно ниво и да защитят името на КАБ. Нито е просто, нито е всеки- дневие. Проведохме едно проучване за откриване на кили рибки в най- югоизточната част на България, където се надявахме да открием вид Aphanius. Не успяхме в тази задача, защото ги нямаше там тези рибки. Но и отрицателният резултат е резултат. Ще ги търсим тази година на друго място. Издаваме периодичен Кили Бюлетин, който се приема навсякъде по света с адмирации. Имаме кили сайт, който е придобивка, даваща възможност за чудесен контакт между килистите.
Бъдещето? То е свързано само с целенасочените усилия на младите хора в КАБ. Ако ние знаем какво искаме от хобито, ще открием и трайният път към успеха. Ще има препъвания, ще има огорчения, ще има и неудачи. Но ние за това сме заедно и с взаимни компромиси ще вървим напред! Следата в хобито в световен мащаб трябва да се създава всеки ден, неуморно и с програма. Една от важните ни прояви би трябвало да бъде сериозното ни участие в Световната Защитна програма, целяща целенасочено поддържане на видовете и локациите на кили рибките, тяхното развъждане и то по начин, запазващ истинския генетичен фонд. Много трудна задача , но кили рибките са на много места обречени от целенасочена, оправдана или браконерска дейност в Африка и Южна Америка. Но това е друга тема и тя ще намери своето развитие у нас.
Кои според вас са ви най-големите успехи на "акваристичната сцена"?
Аз разбирам този въпрос като личен. Трудно е да се говори за лични успехи. Ще оставя това на хората. Все някаква следа ще оставя. Ако щете даже и с двете си книги на тема кили. Първата е базова книжка за влизане в хобито и то в детайлите на отглеждане и развъждане. Втората е написана на шест езика и е един пътеводител в света на кили рибките, даващ в един сбит стил всичко важно за 773 вида кили, узаконени в ихтиосистематиката до 01.01.2006г. Последната се променя много интензивно, включват се ново открити и описани риби, променят се имена на вече описани или даже се отписват от систематиката. Аз обаче, считам за мой успех, че заедно с тези млади и прекрасни хора от КАБ, успяхме за тези години на нейното съществуване да покажем на акваристите в БГ, че може и организирано да се осъществява едно хоби. Ние имаме е прекрасни членове на КАБ от чужбина, които ни помагат не само със своя членски внос, но и безвъзмездно с много идеи и участват в нашите реализации. Освен много човешка благодарност към всички членове на КАБ , аз няма какво да добавя.
За какво "мечтаят" кили рибките и вие с тях?
Разбирам метафората , която е заложена във въпроса. Ако можехме да “влезем” под кожата на кили рибките по света, щяхме да открием в тях желанието им за живот, за вековно присъствие на тази планета в унисон с хората. Защото те са беззащитните, а ние сме “господарите”. Хармонията, с която и двете страни биха били доволни, е грижата за природата и биотопите на тези рибки с цената на всички средства и лишения. Разсъждавам така, ако едно селце в Габон има нужда от нов път до съседното село / не можем и не бива да спираме възхода на това малко селце/, то доброто дело е да се подаде ръка на това село и чрез правителства и международни организации, този път да бъде трасиран така, че малкият биотоп на дадено изчезващо кили да бъде запазен. Някой ще си каже, че фантазирам и сигурно е прав, за настоящия етап на социалните контакти между народите. Но нали за това имаме Кили Асоциации, обединени в обща защитна програма да помогнат на тези народи да запазят това, което Господ им е дарил. Нима е невъзможно дадена риба да се запази генетично в нашите аквариуми и после да се транспортира до това малко селце в Габон и се насели с нея нов, вече регулиран водоем. Какво невъзможно има в това и защо килистите по света да игнорират тези възможности? И като ме питате за мечти, аз мечтая един ден българите да открият Aphanius някъде по южните ни граници или в Гърция / там ги има /, да го развъдят устойчиво и да населят български подходящи водоеми с тях. България не ще е само член на Европейския Съюз- тя най- вече ще е Кили държава! И тази мечта е напълно осъществима. Може и да не се реализира в моя живот, но КАБ е млада организация и бъдещето е нейно.
В личен план си мечтая Господ да ме дари с още малко енергия за известно време, за да се насладя на това прекрасно хоби- кили акваристиката.
Какво ще посъветвате читателите на Зоомания?
Ще им пожелая приятни минути с вашия сайт, ще апелирам към смислен и целенасочен подход при вземане на генералното решение да се отдадат на кили рибките, ще помоля възрастните хора, които са готови да подарят на своите деца или внуци аквариумче, да не правят това директно. Много по правилно е това дете да участва във вземането на това решение, да участва в събирането на малкото или многото средства, необходими за това, като пазарува за семейството и събира монетното ресто, като събира хартия и бутилки за отпадъци, като се лишава от един шоколад, а вместо това изпие чаша прясно мляко и пр. и пр. Защото дядото и таткото са изпратени от Бога за негови заместници и на тях той е поверил огромната задача да направят от малкия човек Човек с главна буква. Неусетно детето ще влезе в най- важната роля в своя живот- да създава такъв за себе си и околните и да бъде отговорен за него. Иначе на Зоомания пожелавам да е успешна в своята апостолска роля да разпространява обич и грижа към природата.
За какви хора, като характер са подходящи кили рибките?
Не е лесен този въпрос. Ако изповядваш това хоби като индивидуалист, може всеки сериозен човек да навлезе много дълбоко и то успешно в кили акваристиката. Ако човек избере по- добрия, по полезния за обществото вариант на организирана килистика, то той освен всички качества на индивидуалиста, трябва да притежава и възможността да си дава сметка, че неговото поведение трябва да е винаги в синхрон с общността му. Нещата , които една организация може да осъществи са по-големи от тези на един самотник, колкото и да има претенции за известност. Трудно може да бъде забравена една успешна асоциация. Докато обратното е напълно възможно. Иначе килистът трябва да е любопитна личност, да търси знанието, да го споделя, а не да го пази за по-добри времена.
Кой вид кили ви е любим и защо...?
Е това беше най-трудния въпрос! Откровено казано аз нямам любимо кили. Те са толкова много и толкова хубави, че отговаряйки избирателно на този въпрос, ще се лиша от много нещо. Ще се лиша от най-важното- да изпитам радост и надежда в момента , когато притежавам кили , което не съм имал до този момент! Затова- най- харесвам кили вида, който последен е попаднал в моя дом, в моята малка “светая светих”. Спомням си в ранните си години на килист, че една нощ сънувах ужасен сън. На Красно село седеше някакъв човек, държащ кили , което аз нямах. Беше някакъв сега доста популярен вид Fundulopanchax. Условието му беше да стане мой, ако пропълзя разстоянието от Люлин до Красно село. Не се колебах, пълзях цяла нощ и окървавен и смъртно уморен, аз все пак държах заветното бурканче в ръцете си. Сутринта се събудих абсолютно щастлив и доволен от себе си. Само дето нямах бурканчето в ръцете си. Но така се убедих в моята безгранична отдаденост на хобито, вече 33 години!
Благодаря за вниманието да бъда изслушан.
Официален сайт: http://kab.hit.bg/
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 4111
Коментари към статиите: 4629
Снимки: 2077
Коментари към снимки: 487
Обяви: 102
Връзки: 292
| Фирми: 352
Коментари към фирми: 102
Теми във форума: 4286
Мнения във форума: 75788
Потребители във форума: 2746
Продукти в магазина: 3488
|
|
|
|
