Щетите досега никак не са малко.Цялата мрежа по оградата е раздърпана, на места се отварят и дупки.Препядствието за прескачане вече няма дървени пръчки, те са изпочупени и пръснати по тревата, други счупени летви и изкривени железа също се търкалят там, счупен пояс, изцяло развързано препядствие, люлка, която е отскубната от земята, съсипана боя и повредени пейки. По всички съоражения се виждат кални стъпки от обувки, драскотини и какво ли още не. Жалка гледка, като си помислим, че грандиозното откриване бе съвсем скоро.
Но питам аз и не чакам отговор, докога ще рушим това, което други са съградили със собствен труд и усилия? Докога ще плюем хубавото и ще бъдем недоволни? Защо не отворим очите си и не погледнем всичко от добрата страна? Нима е нужно всичко да отиде на вятъра? Макар и само кучешка полянка, това е една огромна стъпка напред. С общи усилия и желание всичко ще стане още по-добре. Не си ли мечтаете за такава и във вашия град?
