Въпреки че е създаден през 1752г., през последните 10 години виенският зоопарк се е превърнал в една от най-модерните зоологически градини. Той е събрал някои от най-редките и атрактивни животински видове на планетата, включително такива, с които могат да се похвалят твърде малко зоопаркове. Огромно беше изумлението ми, когато видях коапа и голяма панда - видове, за които знам, че изключително трудно се отглеждат при изкуствени условия, далече от родината им - Австралия и Южен Китай. А трудностите се коренят в една изключително елементарна причина - храната. И двете животни не са особено претенциозни към условията на живот, но изискват специална диета: пандата се храни с бамбук, а коалата - с листата на определени видове евкалипт. Набавянето на прясна храна в достатъчни количества е изключително трудно, поради което тези видове определено не могат да се видят във всеки зоопарк. Как са се справили там с този проблем? Много хитро! Когато видях табелката, на която бяха изброени спонсорите на виенската зоологическа градина, всичко ми се изясни: сред благодетелите бяха и Австрийските авиолинии. Това очевидно решава проблема със снабдяването с бамбук и евкалипт.
Едни от най-чаровните обитатели на зоопарка в Шонбрун бяха няколко вида пингвини и тюлените, които ни направиха истинско шоу, тъй като имахме късмета да присъстваме на храненето им. Докато гледачите хвърляха риба в съвършено бистрата вода на езерцето, тези симпатични морските бозайници се плъзваха вкупом с неочаквана пъргавина към падащите с плясък вкусни „хапки", а в следващия момент отправяха мустакатите си муцуни към гледачите и ги умоляваха за още с дрезгавия си рев. Около езерцето се струпаха десетки зрители, но това явно изобщо не смущаваше развълнуваните гладници, свикнали с човешкото присъствие. След тази полярна гледка се гмурнахме в същински тропически оазис: залата, наречена Дъждовна гора, която представлява модел на екосистема от остров Борнео. Разликата с декемврийските температури отвън беше впечатляваща. В залата поддържаха влажност от 100% и температура около 28 градуса. Не можахме да снимаме почти нищо - щом влезеш в залата, обективът на фотоапарата моментално се замъглява от високата влажност. През два часа в тази зала „вали" дъжд, но ние успяхме да минем „между капките" и трябваше да понесем единствено въздушната влажност на тропиците, за която само бяхме чели в книгите. Да, наистина е трудно да се диша, но животът, който кипи наоколо при тези условия, е изумителен - успяхме да го почувстваме дори в тази „имитация" на тропическа джунгла. Докато се разхождахме по пътечките и мостчетата над водата, заобиколени от огромните листа на екзотичните растения, успяхме да видим само част от животните, които обитаваха това райско място: тропически риби и жаби, симпатични гекони, малайска костенурка, индийски питон, игуана, зелен гребенест гущер, азиатска безноктеста видра, тупая, най-различни екзотични птици и др. А в една тъмна стаичка бяха намерили убежище няколко плодоядни прилепчета, които кръжаха ловко около нас, докато ние тромаво прониквахме в тяхното царство, опитвайки се да привикнем към оскъдната светлина.
Особено вълнуваща беше и срещата с най-известния представител на фауната на о-в Борнео - орангутана. Тази изумителна човекоподобна маймуна седеше с крайно умислен вид в „стая, пълна с играчки". От нея ме делеше само едно дебело стъкло - никакви решетки или мрежи. Това, както и човешката поза и излъчване на орангутана, създаваха такава илюзия за близост, че изпитах желание да протегна ръка към него и бях сигурна, че ако няма стъкло, той ще я поеме в огромната си шепа и ще ми позволи да вляза в неговия свят на носталгия, нежност и доброта. Повечето помещения приличаха на нормални стаи, които изключително успешно са приспособени за клетки, но замисълът при строежа им е бил свързан с двукраки обитатели. Имам предвид, че огромните прозорци, през които струи светлина, си бяха съвсем истински прозорци - като в хубава стара къща. И аз бих искала да имам такива големи прозорци у дома! Външните заграждения, в които се разхождат гепарди, тигри, леопарди и други впечатляващи животни, са направени така, че да се доближават колкото е възможно повече до естествената среда, така че едновременно животните да се чувстват добре и посетителите да ги възприемат като част от нещо цялостно, както е в действителност в природата, а не просто като красиви произведения на ръката на Твореца.
Сред по-новите придобивки на зоопарка е Пустинната къща, разположена под стъкления покрив на бившата къща със слънчев часовник, построена в стил Ар Ново. Пустинната къща е първа по рода си в Австрия (и не само там!). Посетителите преминават през автентични пустинни пейзажи от Централна Америка до Мадагаскар, като от ботаническа гледна точка акцентът е върху кактусите и други сукулентни растения, фауната е представена от гущери, костенурки, дребни бозайници и птици, които свободно кръжат около посетителите, допринасяйки за усещането за автентичност. Къщата със слънчевия часовник е била построена през 1904г. по проект на Алфонс Кустодис. До 1989г. тя е била използвана за оранжерия и през студените зимни месеци и приютявала ценни сбирки от австралийски и южноафрикански растения. От 1989г. до 1998г. западното крило на оранжерията е било известно като „Къщата на пеперудите" и е представлявало основна атракция за посетителите на парка Шонбрун. През 1998г. сградата е била затворена, за да бъде обновена и през 2000г. година е започнала работата по превръщането й в Пустинна къща. Голяма част от финансирането е от австрийското Министерство на земеделието и горите (!!!). Пустинната къща не само че показва на посетителите отделни представители на пустинната фауна и флора (северноафрикански пустинни мравки, слонска земеровка, игуани, агами и др.), но и пресъздава специфичните, екстремни условия на средата и адаптациите на организмите към тях. Друг фокус на тази експозиция е върху адаптациите на хората в пустинята и това как те допринасят за настъпването на пустинята в световен мащаб.
В Шонбрун човек може да види най-старото в света сукулентно растение, растящо в саксия. То е на цели 800 години! Донесено е от Кейптаун по време на една ботаническа експедиция по поръчка на император Йозеф II и е в Австрия от 1785г. Друго удивително растение е розовият кактус. Това е същинско живо изкопаемо! Виждали ли сте кактус с листа? Розовият кактус (Pereskia) е представител на най-примитивните кактуси, които все още не са били изгубили листата си и не са развили дебели стебла, в които да складират вода като адаптация към сухите пустинни условия. Този кактус наподобява роза и подобно на нея бодлите му са образувани от външната мембрана и лесно се отделят (за разлика от бодлите на същинските кактуси).
Една от големите атракции на зоопарка в Шонбрун е аквариумът. Той представлява цяла вселена от багри и форми, която те обгръща с мълчаливото си великолепие и те кара да шепнеш, сякаш гласът ти може да оскверни съвършенството на този непознат свят. Неповторимо беше усещането, докато преминавахме през стъкления тунел, а над главите ни плуваха морски котки, акули и други екзотични морски обитатели. Задачата на всеки сериозен зоопарк е не само да предостави възможност на хората да видят животни от далечни страни и континенти, но и да допринесе за изучаването на животните и запазването на редките и застрашени видове. В тази връзка виенският зоопарк е ангажиран с редица природозащитни и научни проекти. Едно от най-вълнуващите открития, резултат от работата на специалистите в зоопарка, е способността на слоновете да имитират звуци. Доскоро този талант се смяташе за привилегия единствено на птици, прилепи, морски бозайници и маймуни. Обект на интересни изследвания е и пандата. Учените се опитват да разберат дали тя може да различава цветове, форми и модели на предмети. Те изучават също така дневната активност, хранителните навици и „езика" на животното. Въпреки че в много зоопаркове се отглеждат гепарди, репертоарът от звуци, които те издават, все още не е напълно изучен. Това също е сред задачите на специалистите във виенския зоопарк. Интерес за тях представлява и нощният живот на слоновете. А успехите в размножаването им позволяват да се наблюдава поведението на растящото през очите на гледачите и специалистите слонче Абу: как се учи да подбира храната си, да си служи с хобота, да се грижи за кожата си с помощта на прашни и кални бани, социалните му контакти, взаимоотношенията с майката и „лелите" му и т.н. Това са само част от изследванията, които се провеждат в зоопарка в Шонбрун. Наблюденията върху поведението на вълците, мечките, мармозетките и други животни са не по-малко любопитни. Интересна е и програмата за развъждане на породата коне Норикер, с която ще ви запознаем в следващия брой на списанието.
