Статии: 3280 Коментари към статиите: 3179 Снимки: 2072 Обяви: 1320 Връзки: 286 Фирми: 344 Теми във форума: 2772 Мнения във форума: 50777 Потребители във форума: 1794 Продукти в магазина: 2475
Bitis gabonica е вид отровна усойница, открита в тропическите гори и савани на Африка на юг от Сахара. Това не само е най-големият член на рода Bitis (Усойници), но и най-голямата отровна змия в света, притежаваща най-дългите зъби и най-голямото количество отрова в сравнение с която и да било отровна змия.
Съдържание на статията Описание Разпространени имена Географски район Естествена среда Поведение Хранене Размножаване Отрова Подвидове Класификация Справки Литература
Описание
Възрастните достигат средно 122-152 cm дължина с максимален размер 205 cm за екземпляр, уловен в Сиера Леоне. Половете могат да бъдат различени по съотношението на дължината на опашката към дължината на тялото: приблизително 12% за мъжките и 6% за женските. Възрастните, особено женските, са много големи и силни. Женски екземпляр има следните размери:
Обща дължина 174 cm Ширина на главата 12 cm Обиколка 37 cm Тегло (празен стомах) 8.5 kg
В описанието си на Bitis gabonica, Споулс и сътрудници (2004) посочват средна дължина 80-130 cm и максимален размер 175 cm и отбелязват, че вероятно видът може да достигне и по-голяма дължина. Те признават, че има сведения за екземпляри с дължина „над 6 фута” и даже над 2 m, но твърдят, че няма доказателства в подкрепа на това.
Главата е голяма и триъгълна, докато вратът е значително стеснен: почти една трета от ширината на главата. Между изпъкналите ноздри са разположени чифт рогчета – много малки при B. g. gabonica, но много по-големи при B. g. rhinoceros. Очите са големи и подвижни, разположени в предната част на главата и обградени с 15-21 люспи. Около горната част на главата има 12-16 люспи. 4-5 реда по-малки люспи разделят люспите под очите от тези над горната устна. Над горната устна има 13-18 люспи, а под долната – 16-22. Зъбите могат да достигнат дължина до 55 mm: най-дългите от всички отровни змии.
По дължината на тялото са разположени 28-46 реда гръбначни люспи, всички те са ръбести с изключение на тези от външните редове от всяка страна. Страничните люспи са леко несиметрични. При този вид има 124 до 140 коремни люспи: рядко повече от 132 при мъжките и рядко по-малко от 132 при женските. Наблюдават се 17-33 двойки подопашни люспи: мъжките имат не по-малко от 25, женските не повече от 23. Аналната люспа е една единствена.
Окраската е от бели, правоъгълни петна, спускащи се до средата на гърба, пресечени от тъмни шарки с жълти ръбове с формата на пясъчен часовник.По слабините се наблюдават серия ромбоидни очертания в сиво-бежово до кафяво с малки вертикални линии по средата. Коремът е светъл, с неправилни кафяви или черни петна. Главата е бяла или кремава с тънка тъмна линия по средата, черни петънца и тъмен синьо-черен триъгълник зад и под всяко око. Ирисът е с кремав, жълто-бял, оранжев или сребрист цвят.
Разпространени имена
Габонска пепелянка, пеперудена усойница, горска пуфтяща усойница, swampjack, Габонска отровница. Габонска усойница. Първоначално името е дадено от португалците, Габон (Gabão) е името на естуара, на който е построен град Либревил в Габон и на малка територия на единия бряг от ръкава. По настоящем, Габон се свързва и със северната част на Френско Конго, източно от екватора, разположен между Атлантическия океан и 12° Източна дължина.
Географски район
Този вид може да бъде открит в Гвинея, Гана, Того, Нигерия, Камерун, Демократична република Конго, Централна Африканска република, Южен Судан, Уганда, Кения, Източна Танзания, Замбия, Малави, източната част на Зимбабве, Мозамбик, североизточните райони на провинция Квазулу-Натал в Южна Африка. Но името на вида се свързва с „Габон” (Африка).
Maлоу и сътрудници (2003) посочват и Сиера Леоне и Либерия в Западна Африка като място на разпространение на вида.
Естествена среда
Обикновено този вид може да се открие в тропически гори, близо до гористи местности, предимно на малки надморски височини, но понякога и на 1500 m. Споулс и сътрудници (2004) споменават за максимална надморска височина 2100 m.
В Танзания този вид е откриван в гъсталаци, плантации за отглеждане на кашу, и в земеделски земи под храсти и в гъсталаци. В Уганда такива змии са намирани в гори и близо до пасища. Те живеят добре и в разработени горски местности: какаови плантации в Западна Африкаи кафеени плантации в Източна Африка. Откривани са и във вечнозелените гори на Замбия. В източната част на Зимбабве, се появяват само в региони с голямо количество валежи по залесените склонове. Изобщо те могат да бъдат открити и в блатисти местности, но също и в застояли и течащи води. Обикновено се срещат в земеделски райони близо до гори и нощем по пътищата.
Поведение
Активни предимно през нощта, те са познати като бавноподвижни и кротки животни. Обикновено ловуват от засада, често изкарват дълги периоди от време неподвижни, чакайки да се появи подходяща плячка. Те ловуват активно най-вече през първите шест часа от нощта. В Кумаси, Гана, те често са убивани около обори в открити местности в близост на около 500 m от гори – знак, че са били на лов за мишки в тревата. Обикновено са много търпеливи змии, дори и когато са докосвани, и рядко хапят или съскат. Но все пак има и раздразнителни индивиди.
Придвижването при тях се извършва по права линия, с лениво „загребващо” движение на коремните люспи. Когато са застрашени могат да се движат и настрани, но само на кратки разстояния. Дитмарс (1933) даже ги описва като способни да се извиват странично.
Когато са заплашени те съскат като предупреждение с плътен звук в непрекъснат ритъм, като при всяко издишване леко навеждат глава. Вероятността да атакуват е малка, освен ако не са силно раздразнени.
Има многобройни описания на неагресивната им натура. Суини (1961) пише, че те са толкова кротки, че „можеш да ги докосваш толкова спокойно колкото и всеки друг неотровен вид”, въпреки че това съвсем не е препоръчително. В Лейн (1963) Йонидис обяснява, че хваща екземплярите и най-напред ги докосва леко по върха на главата с маша.Рядко се проявява раздразнение, така че често машата бива оставяна настрани и змията бива хващана здраво за врата с едната ръка и тялото се поддържа с другата. Той твърди, че змиите почти никога не се съпротивляват.
Пари (1975) описва, че този вид има по-голяма подвижност на очите от другите змии. По хоризонтала очите могат да се движат дори и когато главата е извита нагоре или надолу под ъгъл до 45°. Ако главата е извита на 360°, едното око ще се извърти нагоре, а другото надолу в зависимост от посоката на въртене. Също така ако едното око гледа напред другото гледа назад, все едно че са фиксирани на ос, която ги свързва. По принцип очите често бързо и рязко поглеждат напред и назад. Когато спят очите не се движат и зениците са плътно затворени. Когато животното се събуди зениците се отварят рязко и се възобновява движението на очите.
Хранене
По принцип тези змии ловуват като дебнат жертвите от засада, но са активни след здрачаване. Атакуват жертвата и я държат здраво докато я умъртвят. Също така повдигат жертвата си от земята, за да не успее да се захване за близък предмет или растение. Плячки, достатъчно големи, за да представляват заплаха, биват пускани на свобода и търсенето продържава след няколко минути.
Тези змии се хранят с различни птици и бозайници като гълъби, някои видове гризачи, зайци и мангусти. Има сведения и за някои необичайни плячки като маймуни, дългоопашати бодливи свинчета (Atherurus) и дори малки мускусни сърни (Neotragus).
Размножаване
По време на половата си активност мъжките водят борба помежду си – единият мъжки трие брадичката си по гърба на другия. Вторият повдига главата си възможно най-високо. Когато и двамата направят това шиите им се преплитат. Когато главите се изравнят, те се обръщат един към друг и започват да се блъскат. Телата им се преплитат и си разменят местата. Те не обръщат внимание на нищо друго и продължават дори и когато паднат на земята или във водата. Понякога те се преплитат и притискат толкова силно, че люспите им се изправят от натиска. Наблюдавани са да се борят помежду си и със затворени усти. Понякога съперниците се уморяват и прекратяват борбата по „взаимно съгласие”, почиват си за известно време, преди да продължат отново. Борбата приключва, когато един от двамата успее да натисне главата на другия до земята и да повдигне своята на 20-30 cm. Тези борби могат да се провеждат и по 4-5 пъти в седмицата, докато приключи ухажването и копулацията.
Бременността продължава около една година, което предполага цикъл на размножаване 2-3 години. Възможен е и 5-годишен цикъл на размножаване. Обикновено раждат през късното лято. B. g. gabonica ражда 8-43 живи малки, а B. g. rhinoceros и до 60. Но реалният брой на потомството рядко надвишава 24. Новородените са с дължина 25-32 cm и тежат 25-45 g.
Отрова
Поради кроткия си нрав и факта, че географското им разпространение е ограничено предимно в тропическите гори, ухапвания се наблюдават сравнително рядко. Въпреки всичко ако това се случи, винаги трябва да се потърси лекарска помощ. Дори и среднодълбоко ухапване от екземпляр със средни размери е потенциално фатален.
Отровата сама по себе си не е силно токсична. При мишки количеството LD50 е 0.8 – 5.0 mg/kg IV, 2.0 mg/kg IP и 5.0 – 6.0 mg/kg SC. Но отровните жлези са огромни и произвеждат най-голямото количество отрова в сравнение с другите отровни змии. Количеството на отровата е свързано с теглото на екземпляра, но не и с интервалите на отделянето й. Браун (1973) посочва 200-1000 mg (изсушена отрова), има сведения и за 200-600 mg при индивиди с дължина 125-155 cm. Споулс и Бранч (1995) твърдят, че при едно ухапване могат да бъдат впръскани 5-7 ml (450-600 mg) отрова.
В свое изследване Марш и Уейлър (1984) дават сведения за максимален добив на 9.7 ml течна отрова, която се равнява на 2400 mg изсушена отрова. Те прикрепили „крокодилни” електроди на краищата на отворената челюст на упоени екземпляри (дължина 133-136 cm, обиколка 23-25 cm, тегло 1.3 – 3.4 kg) и добивали 1.3-7.6 ml (средно 4.4 ml) отрова. Два-три електрически импулса по пет секунди всеки били достатъчни, за да изпразнят жлезите. От змиите, използвани за изследването, е била добивана отрова 7-11 пъти за 12-месечен период, през който те са били в добро здраве и силата на отровата им се е запазила една и съща.
Имайки предвид чувствителността на маймуните към тази отрова Уейлър (1971) преценява, че 14 mg отрова биха били достатъчни да убият човек: еквивалентно на 0.06 ml отрова, или 1/50 – 1/1000 от това, което може да се добие при еднократно изпразване на жлезите. Бранч (1992) е на мнение, че 90-100 mg биха били фатални за човека. Марш и Уейлър (1984 г.) пишат, че 35 mg са достатъчни, за да убият 70-килограмов човек (1/30 от средния добив отрова от този вид змии).
При човека ухапването причинява бързо и силно подуване, остра болка, силен шок и образуване на мехури по кожата. Други симптоми могат да бъдат некоординирани движения, дефекация, уриниране, оток на езика и клепачите, конвулсии и изпадане в безсъзнание. Възможно е образуването на мехури, синини и дори некроза на голяма площ от тялото. Внезапна хипотензия, увреждане на сърцето и задух са също вероятни. Като възможни последици от ухапването са и затруднения в съсирването на кръвта и вътрешни кръвоизливи, които да доведат до наличие на кръв в урината и кръвоповръщане. При локални увреждания на тъкани може да се наложи хирургическа намеса и дори ампутация. Лечението е бавно и не са рядкост случаите с фатален край.
Подвидове
B. g. gabonica.(Дюмерил, Биброн и Дюмерил, 1854). Източноафриканска габонска усойница.Централна, Източна и Южна Африка.
B. g. rhinoceros.(Шлегел, 1855).Западноафриканска габонска усойница.Западна Африка.
Класификация
Ленк и сътрудници (1999) откриват значителни разлики между двата условно разделени подвида на В. Gabonica, описани по-горе. Според тяхното изследване тези два подвида са толкова различни един от друг колкото са и от носорогата усойница (B. nasicornis). Според Ленк и сътрудници (1999) западноафриканската габонска усойница B. rhinoceros е отделен подвид.
Справки
McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
Spawls S, Branch B. 1995. The Dangerous Snakes of Africa. Ralph Curtis Books. Dubai: Oriental Press. 192 pp. ISBN 0-88359-029-8.
Bitis gabonica (TSN 634953). Integrated Taxonomic Information System. Accessed on 6 August 2006.
Spawls S, Howell K, Drewes R, Ashe J. 2004. A Field Guide To The Reptiles Of East Africa. London: A & C Black Publishers Ltd. 543 pp. ISBN 0-7136-6817-2.
Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
Gotch AF. 1986. Reptiles -- Their Latin Names Explained. Poole, UK: Blandford Press. 176 pp. ISBN 0-7137-1704-1.
Gaboon at New Advent Catholic Encyclopedia. Accessed 8 July 2007.
Ditmars RL. 1933. Reptiles of the World. The MacMillan Company. Revised Edition. 329 pp. 89 plates.
Brown JH. 1973. Toxicology and Pharmacology of Venoms from Poisonous Snakes. Springfield, Illinois: Charles C. Thomas. 184 pp. LCCCN 73-229. ISBN 0-398-02808-7.
Venomous Snake Systematics Alert - 1999 Publications at Homepage of Dr. Wolfgang Wüster of the University of Wales, Bangor. Accessed 3 September 2006.
Литература
Bowler JK. 1975. Longevity of reptiles and amphibians in N. American collections as of 1 November, 1975. Society for the Study of Amphibians and Reptiles, Miscellaneous Publications, Herpetological Circular 6:1–32.
Brown JH. 1973. Toxicology and Pharmacology of Venoms from Poisonous Snakes. Published by Charles C. Thomas.
Forbes CD, Turpie AGG, Ferguson JC, McNicol GP, Douglas AS. 1969. Effect of gaboon viper (Bitis gabonica) venom on blood coagulation, platelets, and the fibrinolytic enzyme system. Journal of Clinical Pathology 22:312–316.
Lane, M. 1963. Life with Ionides. London: Hamish-Hamilton. 157 pp.
Lenk P, Herrmann H-W, Joger U, Wink M. 1999. Phylogeny and taxonomic subdivision of Bitis (Reptilia: Viperidae) based on molecular evidence. Kaupia, 8:31–38.
Marsh NE, Whaler BC. 1984. The Gaboon viper (Bitis gabonica) its biology, venom components and toxinology. Toxicon 22(5):669–94.
Sweeney RCH. 1961. Snakes of Nyasaland. Zomba, Nyasaland: The Nyasaland Society and Nyasaland Government. 74 pp.
Следва информация, която допълва горната информация!!! Взета е от Немската уикепедия и я слагаме с цел да допълним английският превод?
Bitis gabonica
Описание
Габонската усойница (Bitis gabonica) е змия от рода на пуфтящите отровници. Заедно с някои други видове като диамантената гърмяща змия (Crotalus adamanteus), бушмастера (Lachesis muta) и копиеглавата змия (Bothrops asper) тя е един от най-дългите видове сред отровните змии.
Отровните зъби на горната челюст достигат до 5 cm- най-дългите при отровните змии. При тях става въпрос за типичните при усойниците отварящи се зъби с вътрешен отровен канал („тръбни” отровни зъби). Те са обгърнати от месеста тъкан, която се отдръпва при отварянето им и открива истинските зъби. Отровните зъби са свързани чрез канал с огромни отровни жлези, намиращи се зад очите. Два реда други, много по-малки зъби са разположени на небцовата кост (Palatinum) и на криловидната кост (Os pterygoideum).
Окраската може да се различна леко при отделните екземпляри. Така например при змии, които наскоро са сменили кожата си, се наблюдават зеленикави, жълти, синкави или виолетови цветове, и между основните шарки може да има по-малки цветни петна в бяло, жълто или червено.
Двата подвида на габонската усойница са с пъстра окраска и са много добре „замаскирани”, когато лежат в шумата. Независимо от това, че двата подвида се срещат в различни райони, се различават по това, че на главата на B. gabonicaлипсват или са съвсем слабо изразени двойката рогчета. Докато при основния вид има две тъмни триъгълни петна под окото към устата, при западноафриканския се наблюдава само едно такова петно.
Поведение
Когато змията е силно раздразнена и така се чувства заплашена, се проявява типичното за пуфтящите змии заплашително поведение – увеличава многократно обема си и изпуска поетия въздух със съскане или силен характерен шум. Това неспокойствие може да е много продължително, дори и с дни.
Хранене
Габонската усойница е дебнещ хищник. Тя лежи в шумата и чака в обсега й да се появи подходяща плячка. Тя реагира на вибрациите на земята или на миризмата на плячката. При атакувата е измерена скорост от 23.6 m/s, отговарящи на 85 km/h.
Врагове и паразити
Досега не са известни врагове на габонската усойница. Тъй като животните са много добре прикрити в шумата и по този начин и добре защитени, потенциалните врагове са много малко.
Както и повечето други змии, габонските усойници биват нападани от много паразити. При повечето уловени екземпляри се срещат тении от вида Proeocephalus gabonica, които са се „специализирали” при този вид и паразити от вида Armillifter armillatus. В проби от изпражнения на този вид са откривани и сегменти от тении, както и техни яйца, кръгли червеи и дълги глисти (Ascaridae).
Размножаване и развитие
Размножителният период е през дъждовния сезон и е възможно да се различава за отделните региони. Как се откриват двойките все още не е известно. Изхожда се от това, че женските отделят феромони, които мъжките следват. Когато се срещнат няколко мъжки екземпляра при женската се провеждат борби. Тези своеобразни "танци" са съпроводени от непрекъснато съскане и много често животните се разделят без да има победител. В този случай никой от мъжките не се чифтосва с женската.
Чифтосването започва като мъжкият поглажда потенциалната си партньорка по гърба. Ако женската допусне чифтосване, мъжкият се увива с предната част на тялото си около нея. Бременността може да продължи от 7 месеца до около година, тъй като женската може да съхранява сперматозоидите известно време в гениталния си тракт преди действителното оплождане. През този период женските значително наддават на тегло и обем. Когато са затворени се наблюдава увеличаване на теглото с около 2,15 kg.
Още на първия ден след раждането си малките инстинктивно започват да търсят плячка с подходящи за тях размери. Отровните жлези и зъби са напълно оформени и функционират.
За около година младите змии достигат около 60 cm дължина, при което пропорционалният растеж намалява с възрастта. След две години змиите от този вид са дълги около метър, след 3 години – около 1,3 m.На тази възраст тежат около 3 kg. Средното количество храна, от което се нуждаят е 2,1 g/kg телесна маса, за да има увеличаване на теглото, под 1,7 g/kg телесна маса животните отслабват. След шестгодишна възраст габонските усойници увеличиват минимално дължината си и теглото остава постоянно.
Максималната възраст на тези змии не е известна, за животни, отглеждани в терариум в литератаурата се посочват 10-30 години живот. Ако са верни тези данни, заедно със златната дървесна кобра (Pseudohaje goldii), южноафриканската плюеща кобра (Hemachatus haemachatus) и ивичестата гърмяща змия (Crotalus horridus) е една от отровните змии с най-дълъг живот.
Хората и габонската усойница
За броя на отделните популации на габонската усойница няма точна информация. Засега не е вписана в Червената книга на защитените видове и не фигурира във Вашингтонската Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES).
В някои от регионите, където живее, тя е предпочитан източник на месо. В дъждовно време биват улавяни с голи ръце и носени за опашката, тъй като много рядко се съпротивляват. Преди всичко в Уганда габонската усойница е деликатес, от който се приготвя супа. Медицинско приложение на отровата й все още не е известно.
Преводач: Румяна Ангелова -
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Коментари (3)
... : гост
Здрасти, коментарът ти е на повече от месец - аз също искам да знам защо избра точно това животно за домашен любимец.Интересно ми е защото аз също имам симпатия към змиите!~
април 29, 2008
... : гост
и защо са ти л
февруари 22, 2008
Horataiopasnite zmii : гост
vsi4ki hora trqbva da se pazqt ot tezi opasni zmii.Vsi4ki si imat doma6ni lubimci i moite lubimci sa zmiite.Sigurno kato 4etete i se 4udite za6to to4no zmiite!!!no koito iska da razbere za6to sa te da mi pi6e vseki den vlizam v tozi sait.......
