Вероятно, не са много видовете птици, включени в Червената книга, които предизвикват толкова тревожни чувства, както червенокракият ибис. Този вид е далечен родственик на знаменития свещен ибис, почитан от древните египтяни. Птицата е бяла, с размери на неголяма чапла, с червени крака и клюн. На главата си червенокракият ибис има голяма качулка от дълги, тънки пера. Гласът му напомня крякането на врана, само че звучи доста по-силно. Червенокракият ибис живее в Далечния изток, среща се в Корея, Китай и Япония. По-точно, там е живял... Това е изчезващ вид, чийто ареал постоянно се свива. Ако се проследят и сравнят данните на руски орнитолози, работили в Далечния изток, може да се види, че всеки следващ учен говори за прогресивно съкращаване на числеността на този ибис.
През XIX век учените, макар и рядко, са срещали тази птица в Приморието и Приамурието. В началото на XX век орнитолози, описващи птиците на Далечния Изток, се ръководели при характеристиката на този вид само от оскъдни данни. На територията на бившия Съветски съюз последната птица е забелязана през 1940г.
Но червенокракият ибис е изчезнал не само от територията на тази страна, но и в другите региони, които по-рано е обитавал Китай и Корея. Единственото известно място, където с достоверност данните сочат, че се е съхранил, е японският остров - резерват Сато. Вероятно там живеят около десетина червенокраки ибиси. При това положение, рядката птица наистина оправдава латинското си име, което в буквален превод означава „японски японец". Да се види червенокрак ибис на воля, дори в резервата, е огромна сполука. Фотографиите на тази птица са изключителна рядкост. Птиците в миналото прелитали от Китай в руското Приморие в периода март-април. Руският пътешественик Пржевалски наблюдавал първите долитащи птици в период, когато равнините били още заснежени, а блатата и езерата - сковани от лед. Той с удивление забелязал, че този южен вид дълго време се среща в едни и същи места, заедно със зимуващите там полярни сови, които гнездят в тундрата на Крайния Север. Ибисът обитавал обширни територии на Далечния Изток, като предпочитал неголемите брезови и върбови горички до рекички. Птиците строяли гнездата си на голяма височина - 20 м от земята, но в процеса на еволюция те сравнително късно са се научили да ги вдигат нависоко. Не само човекът е виновен за изчезването им. Тези птици не строят здрави гнезда - те често се разрушавали, не били термоизолирани и птичетата загивали. В гнездата си ибисите мътели 2-4 яйца с гълъбово-зелен цвят. Птицата е много предпазлива, но странно - в някои райони на Китай тя се заселвала дори в населени места.
