1. Наследствено 2. Не трябва предварително научаване 3. Изпълнява се по същество еднакво от Всички нормални индивиди на вида или расата 4. Съответства на организацията на тялото на животното, т. е., намира се във връзка с нормалното функциониране на неговите органи 5. Приспособено към естествените условия за живот на вида
В основата на обонятелното общуване при животните стоят две противоположни явления: нанасяне от животното на неговата собствена миризма върху обекти на околната среда (т. нар. „маркировка"), и нанасяне на миризми от околната среда върху собственото му тяло. Втриването на различни миризми върху собственото тяло е характерно както за кучето, така и за вълка, котката, риса - този навик е присъщ на почти всички млекопитаещи. Навикът на животните да се търкалят и въргалят върху мърша и други миризливи вещества или предмети се нарича тергорова реакция (лат., тегдо - търкам се). По този начин животните нанасят миризмата върху своето тяло. А „тергорови зони" по кожата се наричат участъците, които се дразнят при тергорова реакция - кожата на врата, лопатките и гърба.
Установено е, че въпросната реакция е присъща на родителите, децата, внуците, правнуците и прадедите - тя се унаследява от поколение на поколение. Кучетата, върху които са провеждани опити, се намирали в далечно или близко родство помежду си. Всички поколения кучета - от 10-годишните до младите подрастващи, се търкали и валяли в миришещи вещества. Няма никакво съмнение, че тергоровата реакция се унаследява - тя се „практикува" без предварително учене. Слепите още вълчета, взети от леговището на майката и по-нататък възпитавани и расли без родители, на възраст едва 50 дни вече се отърквали върху миризливи „обекти". При някои животни, например сребристо-черната лисица, отглеждани в неволя, тергоровата реакция се стимулира и от миризми на животни, които нито тези лисици, нито техните прародители са срещали. Несъмнено, че условно-рефлекторният механизъм отсъства в механизма на проявяване на реакцията, а индивидуалният опит няма значение. Ритуалът на нейното проявяване е стереотипен не само за индивидите от един вид, но и за род, семейство, а така също и за разред хищници.
Тергоровата реакция е приспособление към естествените условия на живот за вида, тя е полезна и има важно биологическо значение за способността за общуване между животните, сдобиването с храна, размножаването, поддържането на чистота на тялото без паразити. Този феномен спомага и за оцеляването на вида, защото е доказано, че най-често се проявява в периоди на размножаване (например, лисиците отглеждани в неволя, уринират в определен ъгъл на клетката, а по време на чифтосването този участък става мръснокафяв на цвят, защото мъжкият индивид често се отърква в това място). Така това поведение съответства на инстинктивното.
