Статии: 3534 Коментари към статиите: 3583 Снимки: 2072 Обяви: 1549 Връзки: 288 Фирми: 345 Теми във форума: 3246 Мнения във форума: 59268 Потребители във форума: 2110 Продукти в магазина: 2628
Този откъс от известния разказ на Йордан Йовков „По жицата" е писан през двадесетте години на настоящия век. Твърде е възможно някои от нашите читатели също да изразят недоверие в съществуването на бели лястовички или други видове животни, за които белият цвят не е характерен. В началото на 1974 година в Единния център за наука и подготовка, на кадри по (биология и медикобиологични проблеми при БАН се получи интересно писмо от Висшето народно военнно-артилерийско училище в гр. Шумен. Курсантите от взвод Н. ни пишеха, че сред тях избухнал голям спор: един от другарите им твърдял, че по време на отпуската си на село видял бяла лястовичка. Курсантите се разделили на две групи. Едната подкрепяла очевидеца, другата не допускала (съществуването на бели лястовички. Писмото завършваше с молба да разрешим от най-компетентно място спора им — има ли бели лястовички, или няма?
Албиниамът бива два вида — пълен и частичен. Пълен албинизъм при животните се среща както при безгръбначните, така и при гръбначните. Понякога той се закрепва в наследствеността като расов признак — при зайци, лабораторни мишки и плъхове и при рогатия добитък. При студенокръвните (риби, жаби и аксолотъла — един „страшен" на вид, но съвършено безобиден представител на земноводните) той се среща по-рядко, отколкото при топлокръвните — птици и бозайниците.
Частичен албинизъм се среща в много случаи у животните и само в отделни форми при човека. При животните той се проявява в няколко форми. При тъй наречения акромеланизъм кожата и космите по туловището са бели и очите лишени от пигмент (червени), но ушите, муцуната, лапите и опашката са пигментирани. При леукизма всички косми са лишени от пигмент, но кожата и очите са пигментирани. Наблюдават се също случаи, при които бели косми са смесени по цялото тяло с пигментирани, петнистост — в различни места са разхвърляни безпигментни петна по цялото пигментирано туловище и най-после сезонен албинизъм. Не бива обаче да се забравя, че често се срещат депигментация, получена при разни заболявания като витилиго и др.
Причините за появата на албинизма не са още напълно изяснени. В някои случаи той е наследствена аномалия в пигментообразуването. Известно е, че тъмният цвят на кожата или козината (космите) при животните зависи от пигмента меланин. Албинизмът, характеризиращ се е отсъствието на меланин, се явява като резултат от липсата на ензима тирозиназа, вземащ участие в сложните биохимични процеси при биосинтезата на пигмента меланин.
За сложността на произхода на албинизма свидетелствуват и съпътствуващите го нерядко аномалии като глухота, дефекти на интелекта и др.
Тук веднага трябва да кажем, че белият цвят на кокичетата, бялата лилия и други цветя не се дължи на органични вещества, каквито например са ксантеинът, който дава жълтата окраска на много цветя, или антоцианът, който под влиянието па киселия растителен сок се багри червено, а под влиянието на алкален сок дава синята или виолетовата окраска на много цветя. За да си създадат белия цвят, растенията използуват едно много просто средство: те вмъкват в цветовете си пласт клетки, изпълнени само с въздух. Той ги прави бели също както въздуха, включен в мъничките снежни кристалчета, който придава девствено белия цвят на снега.
Но нека да се върнем отново на животните албиноси. Наскоро беше съобщено за албиноси сред фауната на Белоградчишкия край. Д-р Евтим Ламбрев от Висшия лесотехнически институт съобщава, че при пътуване из района, на планинските села Репляна и Чупрене бил изненадан от рядко явление в животинския овят: сред прелитащите над главата му птици видял бяла лястовица. Балканджиите от Белоградчишко потвърдили, че нерядко стават свидетели на подобни необикновени случаи — поява сред птичите ята и горските животни на техни събратя албиноси. Жителите на с. Пргджа са видели около селсъвета да подскача самотно бяло врабче. А по време на лов уредникът на природния отдел на Белоградчишкия исторически музей инж. Емил Джунински е видял в чупренския балкан и курортната местност „Божурица" бял елен и бяла сърна. Имаме сведения, че преди години в горите на Моравско е скитало цяло стадо от елени и сърни албиноси. През 40-те години в с. Говеда, Берковско, е живяло повече от две години едно врабче, бяло само на гърба. Врабчето било женско и два пъти из мътило яйца, но никое от малките не се излюпвало бяло. Появил се и един кос, целия бял, но през зимата изчезнал. Явно жителите на това село са наблюдавали прояви на случаен албинизъм. Подобни случайни признаци на което и да е животно са временни индивидуални отличия и обикновено не се предават на прякото потомство. Но ако същият наследствен белег — албинизмът — се носи тайно в наследствения апарат и от другия член на съпружеската двойка, възможно е при известна наследствена закономерност да се прояви в някое от далечните потомства на тази двойка.
Пак по същото време са били видени бели яребици в отделно ято край околностите на гр. Годеч. Подобно ято от яребици албиноси са били наблюдавани и в балкана над Сливен. Местните ловци са успели да убият две от тях, които, препарирани, се пазят в Сливенското ловно дружество и в музея на ловната организация. Бяла гарга е била убита от един известен ловец в Пазарджик. Тя е следвала ято гарги, но нейните посестрими упорито са я отбягвали. В миналото бяла врана имаше и в Софийската зоологическа градина.
В горите на Сакар планина местни ловци са убили един великолепен екземпляр от лисица албинос, напълно бяла. Кожата й е била изпратена в софийската зоологическа сбирка. Към края на миналото столетие най-добрият ловец на Годеч също бил убил една напълно бяла лисица. Той продал кожата й в Пирот на цена, петорно по-голяма от нормалните лисичи кожи. Появявали са се и вълци — албиноси.
В колекциите на Института Мигел Лило (Аржентина) при прегледа на 16 440 екземпляра птици са намерени 8 албиноси, а от 1770 бозайници — 6 броя. Една част от албиноси те е постъпила от близко разположени пунктове от провинцията Тукуман. Авторите изказват предположение, че албинизмът на тези животни може би е свързан е местни фактори. През зимите на 1971—1972 и 1972—1973 година във Великобритания са били наблюдавани два малки лебеда с признаци на албинизъм.
И най-после нека отбележим, че ако се чифтосат две животни албиноси, след търпелив генетичен подбор може да се получи цяла раса от тези животни. Така са създадени най-разнообразни породи бели мишки, бели плъхове и зайци, които през последните години на нашия век станаха незаменими помощници на учените при лабораторните опити. Някои от тези линии животни са извънредно ценни за имунологията при изпитването на най-различни серуми и лекарства. Върху други се изпробва действието на различни болестотворни микроорганизми, а трети са особено чувствителни към многообразните туморообразуващи фактори и се използуват от онколозите в борбата им с бича на съвременното цивилизовано общество — злокачественото израждане на клетките, една от формите на което е ракът.
Повечето от дълбоководните животни са лишени от пигменти вещества и техните клетки са така бледи, че тялото им изглежда почти прозрачно. Липсата на светлина може да предизвика изчезването на различните пигменти и в организма на пещерните животни, макар това да не е абсолютно закономерен процес. Съвършени албиноси, без следа от пигмент в тялото и очите, са пещерните охлюви Лимакс вариегатус, а от мокриците — видовете Титанетус албус, Паремама цепепода и др.
Пещерният протей, подложен на дневна светлина, развива пигмент в кожата си, като получава лилави петна. Мъжките винаги стават по-тъмни от женските. Съмнително е обаче дали белият като сняг паяк Сталита тенария дължи безцветното си тяло на отсъствието на светлина.
Защото останалите видове пещерни паяци имат тъмен цвят и не се отличават в това отношение от родствениците си, живеещи извън пещерите.
Кубинската пещерна риба Стигикола дентатус в миналото е била описвана като съвършено безцветна.
Впоследствие се оказало, че покрай напълно непигментираните риби от същия вид са намерени и пигментирани преходни степени. Същото може да се каже и за пещерната форма на „водното магаренце" от една пещера на Истрия, познато под латинското име Азелус акватикус (този вид е добре известен и у нас). Там на две свързващи се при пълноводие места били намерени множество водни магаренца с най-различна окраска — от съвършени албиноси до различни степени на пигментирани видове. Генетичните изследвания, които са били направени върху водните магаренца от тази пещера, са дали интересни резултати. Така например непигментирана по тялото майка с непигментирани очи (липсата на пигмент в очите, както казахме, е в корелация с пигментирането на тялото) и непигментиран баща е червени очи са дали следното поколение: 9 непигментирани с черни очи, 3 пигментирани с черни очи, 5 непигментирани с непигментирани очи и 4 непигментирани е червени очи. Явно е, че разнородността на поколението се дължи на различните наследствени белези (хетерозиготността) в родителските генотипи по отношение на изброените белези. Следователно непигментираното тяло е непигментирани очи, т. е. албинизмът, съвсем недвусмислено се дължи на генетичен дефект. Освен това водни магаренца албиноси са били открити и сред живеещите извън пещерите. Друг е въпросът, че проявяването на този белег при живеещите извън пещерите животни е особено опасно за тях. Защото те лесно биха станали плячка на враговете си поради липсата на така наречената приспособителна окраска към околната среда. За пещерните животни белегът албинизъм е индиферентен и няма особено значение за преживяването на дадения вид и условията на вечната тъмнина.
Днес вече имаме всички основания да вярваме, че с помощта на молекулярната биология и по-конкретно на генетичното инженерство ще се намерят методи за успешно лекуване на наследственото заболяване албинизъм при хората.
