Механичните влияния върху кожата са разнообразни — допир, натиск, триене, разтегляне, травма и др. В зависимост от силата, локализацията и естеството на механичните въздействия те могат да имат благоприятно или неблагоприятно влияние. Защитата на организма към системни или силни външни механични въздействия се осъществява чрез здравата връзка между епителните клетки. Здравината на дермата се дължи на междинната субстанция и нейните фибрилни компоненти, преди всичко на колагенните влакна. Подкожната мастна съединителна тъкан предпазва подлежащите органи и тъкани от механични увреждания. Термичните влияния върху кожата са в непрекъсната динамика. Тялото запазва една и съща температура преди всичко благодарение на терморегулаторната функция на кожата. Ултравиолетовите лъчи в голяма степен се отразяват и поглъщат от роговия слой. Той абсорбира лъчите с дължина на вълната, по-малка от 320 nm, които имат силно канцерогенно действие. Една част от ултравиолетовите лъчи се поглъща от кератохиалина на гранулозните клетки, а друга част стимулира меланогенезата чрез инактивиране на сулфхидрилния инхибитор на тирозиназата. Натрупаният в кожата меланин абсорбира лъчите с дължинана вълната 300 nm. Най-добрата бариера за ултравиолетовите и инфрачервените лъчи са кръвта и кръвоносните съдове на папиларния слой. Силните лъчеви въздействия предизвикват фототоксичен ефект с освобождаване на вазоактивни субстанции в епидермиса и дермата (простагландини, кинин) и следваща дилатация (разширяване) на съдовете. Електричните и електромагнитните влияния върху кожата не са добре проучени. Сухата и здрава кожа е лош проводник на електричеството. Електричеството и електромагнитните вълни проникват през овлажнената кожа и се използват за лечебни цели.
Химични фактори
Химичните субстанции преминават трудно през епидермиса и по-специално през неговия рогов слой и липидно-водната обвивка. Някои химични съединения проникват в кожата през космените фоликули предимно под формата на маслени, спиртни и други разтвори. През епидермиса проникват субстанции или разтворители, които разрушават липидно-водната мантия или роговия слой на епитела. Аминокиселините по повърхността на роговия слой предпазват кожата от вредното влияние на киселини и основи.
Биологични фактори
От тях най-често имат влияние микроорганизмите. Попаднали по повърхността на кожата, голяма част от тях не намират благоприятни условия за развитие в липидн-оводния, съдържащ мастни киселини, ензимно активен слой. Чрез непрекъснатото излющване на роговите клетки микроорганизмите механично, системно се отстраняват. Проникналите в роговия слой микроорганизми попадат в т. нар. интермедиерна ензимно активна зона, между вроговените и невроговените клетки на епидермиса, която е богата на естерази. В по-дълбоките слоеве на кожата микроорганизмите се срещат с имунобиологичните защитни механизми. Терморегулаторна функция. Животинският организъм притежава ефикасни регулаторни механизми за запазване на константна температура (38,5°С). Едни от най-важните регулаторни механизми са кожното кръвообращение и изпотяването. Между тези два процеса има тясна корелация. Около 80 % от телесната температура се отделя през кожата, а останалите 20 % — чрез дихателните и храносмилателните повърхности. Секреторна и отделителна функции на кожата. Тя се осъществява чрез мастните и потните жлези. Мастни жлези
Секретът от мастните жлези се отделя непрекъснато и е пропорционален на обема на жлезите. Той представлява смес от липиди, които участвуват в образуването на повърхностната водно-липидна обвивка на кожата (заедно с потта и излющените рогови клетки). Водно-липидната обвивка съдържа свободни мастни киселини, триглицериди, сквален — около 50— 70%, 26% восъчни естери и около 5—6% холестерин и холестеринови естери. Мастните жлези изпълняват и Секреторна функция — отделят токсични вещества от червата и лекарствени препарати, които съдържат йод, бром, хлор, салицилова киселина, антипирин и др.
Кожата — важно рецепторно поле
Чрез кожния анализатор животното се ориентира в пространството, добива представа за свойствата на предметите във външната среда, възприема температурните, електрическите дразнения и тези за болка. От тази функция на кожата се вижда връзката й с централната нервна система и в частност с кората на главния мозък. Тази връзка проличава в разнообразните кожни изменения, които са важен симптом на различни незаразни и заразни болести (анемии, отравяния, гана и др.). От друга страна, заболяванията на кожата се отразяват върху дейността на много вътрешни органи. Изгарянията и други по-тежки възпаления на кожата се съпровождат например с влошаване на общото състояние, промени в кръвта, появяване на албумин и хемоглобин в урината и др. Отражението на кожните болести върху дейността на вътрешните органи впрочем не е трудно да се обясни, като се има предвид разнообразната и твърде важна функция на кожата. От всичко това следва, че болестите на кожата не трябва да се разглеждат поотделно, а като резултат от цялостната взаимна връзка на кожата с другите органи.
