Преди години си мислех, че след кръстосване на дива с домашна котка, още първото поколение би трябвало да е „питомно". Оказа се, че това е възможно едва след появата на доста потомства. А кой днес има времето, с което са разполагали преди хилядолетия древните египтяни, за да „направят" домашната котка? Вкъщи съм. Моите котки са се събрали в кръг, паничките им за храна са подредени в редица и вече съм отворила първата консерва, когато телефонът иззвънява. Чувам глас: „Вие ли сте дали обявата за необикновената ханаанска котка ? Така ли се казва наистина породата ? Никога не съм чувала за нея." През това време котките се отъркват в краката ми, вперили поглед в консервата с храна. Помолвам телефонния глас да ме изчака и оставям кутията в хладилника. Моите котки разсърдено мяукат, но аз ги игнорирам и се опитвам бързо да приключа разговора. Обяснявам. Ханаан е популярно библейско понятие.
Днес в тази област лежи територията на държавата Израел. А хората, които като мен обичат животните, могат да срещнат по тези земи интересни кръстоски между диви и домашни котки. „Какви диви котки?", питат от другата страна на телефона. Усещам, че приказката ще бъде дълга и моля за търпение, докато дам най-сетне консервата на питомците си - те са толкова гладни, че упорито се мотаят в краката ми и ми пречат да се придвижвам. А когато вече са сити, спокойно продължавам разговора.
Ние ви подаряваме
Сега мога на спокойствие да спомена историята на една от африканските диви котки - тъмнорижата дива котка Felis lybica, която в древни времена е обитавала целия Арабски полуостров и Северна Африка (има 9 подвида африкански диви котки: източни, южни, западни и т.н.). И до днес тя сигурно би живяла там, ако древните египтяни не започнали да строят своите складове за зърно, които пък били посещавани от пълчища мишки. Дивите котки изоставили своя естествен лов из степите и пустините и се преместили по-близо до хората - останалото е описано хиляди пъти. Днес красиви бронзови котки - копия на староегипетски скулптури - украсяват домовете на милиони хора по света. Но много малко хора се досещат за вероятния тъжен край на тази хилядолетна история - в бъдеще ще срещаме тези животни само в зоопарковете, а и това не е сигурно. Те са прекалено дребни и „безинтересни", за да привлекат вниманието на широката публика. Този тип котки измират, просто защото преди много векове са имали неблагоразумието да се приближат твърде близо до хората, като постепенно заживяли в домовете им. За разлика от лъвовете и леопардите. Дивата котка ражда до 2 пъти годишно, при това - най-много общо 4 котета. Докато домашните питомци, които били хранени по-добре, повишили своята плодовитост с пъти. Понякога домашните котки били пускани отново на свобода, където преживявали сравнително добре. За разлика от много други дребни представители на сем. Котки, дивите африкански и опитомените ханаански котки имат еднакъв брой хромозоми и доста еднакви други генетически особености. Затова те се кръстосват без проблем - резултатът е хибрид между дива и домашна котка. А каква е моята лична история? Преди години живеех в Израел, винаги съм обичала котките и доста съм ги наблюдавала. В Израел открих въпросните хибриди - полудивите котки, обитаващи един постоянно смаляващ се регион и изглеждащи на пръв поглед като истински диви рижи котки Felis lybica. Тези същества са наистина доста диви и главното - много боязливи. За да се запознае отблизо със слабоватите животни с дълги крайници и удължени уши, слаб и подвижен врат и дълга опашка, от наблюдаващия човек се изисква търпение. Котките са много добри ловци, които преследват мишките, дребните гризачи, едрите бръмбари, а могат да открият и да се докопат и до скривалищата на плячката без проблеми. Колко хубаво би било всеки да си има по една такава котка вкъщи - отначало смятах тези създания за „истински диви". Докато мои познати зоолози не ми обясниха каква е работата. Дори ми показаха как върви процесът: полудивите котки (защото ставаше дума точно за такива) с постепенното си приближаване към града все повече заприличват на домашните. Но и при тези животни, които не са напълно „диви", завинаги се запазва пъргавината, особеният строеж на тялото и не на последно място - боязливостта, толкова нетипична за домашните котки. В предградията на Йерусалим могат да се чуят най-различни истории за тези полудиви животни, които дори се осмелявали да нападат кучета. Дали обаче това е вярно? От собствен опит с моите хибридни котки мога да потвърдя, че те наистина не позволяват да бъдат притискани от доста по-едри котки. Когато някоя си намери нещо „специално" в паничката за храна, никоя от останалите не смее да го докосне. А щом някоя от домашните ми любимки обсади най-доброто място за спане и изгони два пъти по-едрата си посестрима - знам, че това пак е работа на „ханаанката". Понякога ми е мъчно за останалите котки, които приемат това отношение безропотно. И разбира се, тези африкански разбойници не са подходящи за всеки дом... В началото си мислех, че истинските диви котки и техните хибриди могат просто да бъдат опитомени в домашни условия, но това изисква вероятно дълъг период. Така че единственият начин да станат домашни любимци е те да се кръстосват с „по-кротки" породи. И понеже навремето бях неопитна, допуснах и грешки: изтълкувала съм погрешно някои неща от генетиката и ми се случваше да стоя над новородени странни котета и да питам и себе си, и котката майка: „Но какво си довела на бял свят?" Но след 8 години експерименти грешките ми ставаха все по — редки и вече успявах да преценя почти безпогрешно какво ме очаква при всяко следващо котило. Отглеждам няколко различни линии, които имат по няколко поколения - това би трябвало да осигури на експерименталната ми селекция генетичното разнообразие на ханаанските котки. Кръстоските с различни породи не са роднини, доколкото това може да се проследи от селекционера (чак до 8-а генерация). Породите, които използвах за „облагородяването" бяха: ориенталски котки (заради подобния на „ханаанките" строеж на тялото и големината на ушите); абисински котки (заради уравновесения характер, формата на главата и ушите и тикинга); бенгалски котки (заради мускулатурата, подвижността и подходящата големина). Засега тази смесица показва, че моят избор е правилен котките, които днес мога да покажа с гордост, досущ проличат на дивите Felis lybica. Ориентирала съм се към цветовата окраска на подвида Felis lybica ornata а - тази вариация се среща само в югоизточния край на Арабския полуостров, а малка популация обитава райони на Иран, чак до индийските пустинни области. Тези котки имат сравнително светла окраска на косменото покритие (пясъчна до светлоканелена), изпъстрена с точки. В Израел, където започнах селекцията, по-често се срещат по-сивкави и сивокафяви разновидности, което се дължи на наличието на по-гъста растителност, влияеща на мимикрията. По тези места могат да се срещнат котки с точкова окраска, както и с тигрови шарки. И хибридите в тази област са сиво-кафяви, с доминантен тикинг - мраморирани разновидности се срещат само в Сирия. Интересно е, че ефектът на мраморирането се среща само при хибриди и при домашни котки! Благодарение на своята селекция получих много информация за „дивите" окраски на породата. Често ми е мъчно, че като селекционер трябва да се задоволявам със стоенето вкъщи, а не мога да тръгна на експедиция за наблюдение на дивите котки в природата. Но когато погледна своите питомци, съм благодарна на многото случайности, които ме доведоха до това, което е днес моята експериментална „колекция". И ето: на котката Хепсиба й се струва, че вече много дълго говоря по телефона -започва да се върти наоколо и да мяука. Питам жената отсреща на телефона, дали съм отговорила изчерпателно на всичките й въпроси. А тя отговаря: „Не, исках да питам и дали имате малки котета?" Договаряме се за посещение, а когато оставям слушалката, Хепсиба се покатерва на рамото ми и ме захапва за ухото. Дявол да го вземе, толкова обичам котките си, а те не обичат да разговарям по телефона...
