|
Бесът – това е остра инфекциозна болест, предизвиквана от вирус. Тя се проявява със симптоми от нарушения на дейността на централната нервна система. Към болестта са възприемчиви всички млекопитаещи, птиците и човекът. Бесът е най – тежката зооноза и затова е необходимо да се знае как се заразяват животните и човекът и какви мерки трябва да се вземат, за да не се проявява това смъртоносно заболяване.
БЯС Бесът – това е остра инфекциозна болест, предизвиквана от вирус. Тя се проявява със симптоми от нарушения на дейността на централната нервна система. Към болестта са възприемчиви всички млекопитаещи, птиците и човекът. Бесът е най – тежката зооноза и затова е необходимо да се знае как се заразяват животните и човекът и какви мерки трябва да се вземат, за да не се проявява това смъртоносно заболяване. Възбудител на болестта се отнася към семейството на микровирусите, съдържащи рибонуклеинова киселина. При нееднократно замразяване и утаяване вирусът отслабва или губи напълно вирулентността си. При загряване от 54 - 60˚С той се обезврежда за 1 час, а при 80˚С – за 2 мин. При 100˚С – загива моментално. Бесът е регистриран в почти всички страни по света. Най – често боледуват дивите животни – вълци, лисици, чакали и др. От тях болестта се разпространява по селскостопанските животни и човека. Попадйки в организма, вирусът на беса се фиксира в нервната тъкан, започва да се разпространява в нея и се придвижва по нервните отначало в гръбначния, а след това и в главния мозък, където усилено се размножава и поразява нервните клетки – затова се нарича невротропен. Освен в нервната система, вирусът на беса се наблюдава в слюнката, слюнчените жлези и в различните вътрешни органи. Инкубационният период при беса се движи от 14 дни до 3м и зависи от вирулентността на вируса, мястото на ухапването, възрастта на животното и количеството на вируса, попаднал в организма. Като правило вирусът на беса се предава със слюнката при ухапването. При кучето се различават 65 форми на болестта – буйна, паралитична (тиха), апатична, абортивна и реминираща. Буйната форма продължава 6 – 11 дни и се проявява с 3 сменящи се стадия: 1. Продормален или меланхоличен, продължаващ 2 – 3 дни. 2. Стадий на възбуждане, продължаващ около 3 дни. През тези дни кучето е неистово яростно, захапва всички предмети около себе си, гризе земя, желязо и др. Животното става много агресивно, смело, напада кучета, хора, даже и стопанина си. В резултат на парезата на гръкляна, лаят му е хриплив и повече прилича на вой. Долната челюст на кучето е отпусната, от устната кухина се отделя слюнка. 3. Третият, последен стадий на парализа продължава 4 – 5 дни. Той се характеризира с прогресираща парализа. Паралитичната или тихата форма на болестта продължава 2 – 4 дни. Кучето е спокойно, неагресивно, апетитът е запазен. Изразена е парализата на долната челюст, глътката и задните крайници. Диагнозата на беса се поставя въз основа на епизоотологичните данни, клиничните признаци, патоморфологичните и серологични изследвания и биопробите. Лечение няма. Болните животни е необходимо да се унищожат. Здравите кучета трябва да се ваксинират с антирабична ваксина. При случай на ухапване, кучето трябва да се наблюдава 14 дни. Ако през това време умре, главата му се изпраща на изследване. В мозъка на болното от бяс куче се намират т.нар. “негриеви телца”, което е най – сигурното доказателство за поставяне на дизгнозата. Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
|