|
05 декември 2007 |
Остро заразно заболяване, което се предизвиква от ултравирус. Болестта е разпространена из целия свят, като от нея боледуват всички видове птици. Гълъбите са особено възприемчиви към този вирус. Здравите птици се заразяват при контакт с болни от шарко-дифтерия птици или с екскрементите им, в които се съдържа вирусен материал. Вирусът прониква и през малки кожни ранички, което се улеснява от чесането на главата и шията със замърсени крака. Заразата може да проникне и през лигавицата на очите. От шарко-дифтерия боледуват предимно по-младите птици. Инкубационният период е от 10 до 20 дни.
Болестта протича в три форми
1) шаркова форма (с шаркови изриви и възли по кожата);
2) дифтероидна форма (с дифтероини жълти налепи по лигавиците);
3)смесена форма.
При гълъбите се появяват шаркови възли по голите и неоперени части на главата (нос, клепачи), които достигат колкото лешник. По лигавицата на устата и ларинкса се забелязват изразени зачервявания и подувания, последвани от образуване на дифтерийни мембрани сьс сивожълтеникав цвят, поради което дишането и храненето се затрудняват. От устата излиза лоша миризма. Появява се често и хронична хрема. Гълъбите са одремани, понякога се наблюдава парализа или конвулсии на крилата и краката и в по-тежки случаи — изкривяване на шията. Могат да се появят абсцеси около клоаката, които затрудняват отделянето на екскрементите.
При канарчетата и папагалите кожните изменения (шарковата форма) може да се локализират по цялата повърхност на тялото. Дифтероидната форма се проявява с налепи, обикновено ограничени в ъглите на устата, в ларинкса и по лигавиците на очите.
Лечение
Специфични лекарствени средства срещу вируса на шарко-дифтерията няма. За да не заболяват птиците от това опасно заболяване, Най-добре е да се имунизират профилактично със специализирана ваксина от кокоши или гълъбов вирус, която създава продължителен имунитет срещу болестта. Ваксината е ефективна дори и при вече проникнала зараза (но само в началото на заболяването). При липса на ваксина за избягване на вторични инфекции и усложнения се използуват антибиотици (тетрациклин, хлорамфеникол и др.). Болните птици се изолират и преглеждат ежедневно, като налепите по лигавиците се намазват с олио за размекване, след което с пинцета внимателно се отстраняват. На тяхно място остават язвички, които се намазват: с йод-глицерин (по равни части), с луголов разтвор, с 1% разтвор на креолин, или протаргол (0,1%). Очните поражения се промиват с 0,5% разтвор на цинков сулфофенат или борова вода (2% разтвор на борова киселина). Към водата за пиене се слагат трипафлавин (1—2 г на 1 л вода), меден сулфат (3—4 г на 1 л вода).
Всички клетки и друг инвентар се дезинфекцират с 3% формалин или горещ содов разтвор.
В. Денков
Л. Михайлова
Коментари () |
|
|
|
 |
