|
11 декември 2007 |
Маймунски неволи DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoЗА ЖОРО – МАЙМУНАТА, С КОЯТО СЕ ПРЕПИТАВАШЕ ЦЯЛА ФАМИЛИЯ
Чешейки се нервно по мустака, пред клиниката притропваше мъж, етнически ориентиран към неуседнал начин на живот. Започна да ми обяснява, че “малкия бил много болен”. Докато разяснявах, че не съм джипи, а ветеринарен лекар, разбрах, че става въпрос за маймунката му - тази, с която изхранват фамилията си, ходейки по панаири. Човекът много недвусмислено ми показа, че здравето на маймуната Жоро е с приоритет различен от този на членовете на многолюдното му семейство – според него, ако го няма Жоро, го няма и семейството...Сега вече аз започнах да се почесвам нервно.
Жоро ми се видя много симпатичен, но малко след първото ми впечатление бях нападнат от него като от питбул-налетя на ръката ми крещейки и съскайки с оголени зъби. Освен всички други задължения оказа се, че Жоро е и пазач на къщата. Не ми изглеждаше болен докато стопанинът му не ми показа много странна буца отстрани на коляното.
Маймунски неволи DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey Datso
Функцията на ставата не беше съществено нарушена, но формата и консистенцията на образуванието показваше нещо средно между абсцес и тумор. И при двата случая обаче се наблюдават характерни изменения, които при Жорчето (бях принуден да го почеткам) се преплитаха.
Та, Жоро де, (вече под упойка) при подробен оглед показа почти кахетична структура на тялото и мръсно зачервени лигавици, но без треска в момента. Имаше и разтройство.
Маймунски неволи DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey Datso Пункцията не ни даде някакви сведения за вътрешността на образуванието и когато го срязахме, отвътре се показа специфична гнойно-зърниста маса. Специфичната структура говореше недвусмислено за тумор. За изследвания и дума не можеше да става, макар и пациентът да е “ключова фигура” в семейството. Все пак състоянието на Жоро беше разяснено подробно. Общият вид на картината подсказваше най-вероятно за злокачествено образувание на съединителната тъкан. Въпрос на време е само настъпването на смъртта.
Най- неприятното, като изключим страданието на животното, беше, че фамилията трябваше да си подготви ново препитание. На нова маймунка не можеха и да се надяват, а мечките ги прибраха в Белица....А, за мечката Мариана ще ви разкажем следващия път...
Д-р Живко Д. Желязков
Материалите се отпечатват във вестник "7 дни Стара Загора"
drjeliazkov.blog.bg
Коментари () |
|
|
|
 |
