|
|
 |
Намирате се в: Начало
|
Тайнствения свят на отровите |
|
|
11 декември 2007 |
Езика на змията DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoЗа отрови се е заговорило от времето, когато се е зародило човечеството. Те винаги са привличали вниманието на хората. Загадките около отровите са разгаряли любопитството им. Действието на отровите е било забулено с тайнственост и се е свързвало със зли духове и черни магии.
Отравяния са ставали още в древността, когато нашите предшественици са се докосвали до отровни растения и животни. Кураре, аконитин и стрихнин са били известни като силни отрови много преди индианските племена да ги използват за отровните си стрели.
Старите египтяни употребявали отрови от животински и минерален произход за умъртвяване на хора и животни. Те първи открили отровния ефект на минерали, съдържащи арсен, антимон, мед и олово. Познавали и змийските, и скорпионовите отрови. В древността тайната по приготвянето на отровите принадлежала главно на жреци и пламенни вождове.
Историята е свидетел на много жертви от отравяния. От отрова са загинали редица видни исторически личности — Ханибал (II в. пр. н. е.), Демостен (IV в. пр. н. е.), Сократ (V в. пр. н. е.) и много други.
Първото системно описание на известните през I в. от н. е. отрови е дал римският учен от гръцки произход Диоскорид в съчинението си „Де материя медика". През II в. от н. е. арабите продължават изследванията на римляните върху отровите и слагат началото на науката за отровите — токсикологията (от. гръц. токсикон — отрова за стрели, и логос — наука).
Възраждането на Европа идва в химията с видния учен Парацелз, който започва изследвания върху състава на някои растения и пръв засяга въпроса за връзката между отровата и количеството (дозата) й.
През XIX и особено през ХХв. броят на синтетично получените химични съединения, използвани в промишлеността, селското стопанство, медицината и бита, многократно нараства. Значителна част от тези вещества са отрови. Разширява се арсеналът и на т. нар. бойни отровни вещества (БОВ), злонамерено произвеждани и използвани от империалистическите страни като химическо оръжие. В началото на 40-те години на нашия век започва производството и приложението на вещества, наречени пестициди — химични препарати за борба с вредителите по растенията и животните. Оказва се, че отровите — природни или синтетични, са постоянен спътник в нашето ежедневие.
Отрова е вещество, много малки количества от което, попаднали в организма, рязко нарушават нормалната му жизнена дейност, като го довеждат до болестно състояние или смърт.
Най-често отровите са неприсъщи, чужди за организма вещества. Те са известни още като ксенобиотици (от гръц. ксенос — чужд). Но и някои основни съставки на нашата храна — белтъци, мазнини, въглехидрати, микроелементи и др., при определени условия могат да станат отрови.
Проявата на отровното действие на едно вещество зависи предимно от дозата му. Още през 1564 г. Филип Теофрастус Бомбаст фон Хоенхайм, наричан Парацелз, изказва знаменитата си мисъл „Дозата прави отровата". Тази научна истина, формулирана от него на старонемски език, става ръководно начало в токсикологията.
В токсикологията под доза (от гръц. дозис — даване, порция) се разбира количество отровно вещество, отнесено към 1 кг от теглото на живия организъм и причиняващо определен вид отравяне.
Ако например за човек с тегло 70 кг са достатъчни 140 мг от дадено отровно вещество, за да настъпи смъртоносно отравяне, дозата (Д) е140/70=2 мг/кг. Такава доза се нарича индивидуална — тя важи за определен индивид (човек) и за даденото отровно вещество. Освен това се нарича смъртна, или летална (от лат. леталис — смъртен) доза (бележи се ЛД), защото причинява смъртта на индивида.
Оттук веднага възниква въпросът — нима индивидуалните смъртни дози на различните отрови се определят чрез опити върху хора? Навярно вие не допускате, че това е възможно. Сигурно мнозина ще се сетят, че изкупителните жертви са опитните животни — мишки, котки, кучета и др.
Вземат се определен брой (например 100) животни от даден вид и във всяко от тях се въвежда, напр. чрез инжектиране, определено количество от съответна отрова. Проследява се колко от животните умират. Ако смъртта покоси половината (50%) от тях, правим заключението каква е средната смъртна доза — ЛД50. Ако загинат всичките, установяваме т. нар. абсолютна смъртна доза — ЛД100. Въз основа на серии такива опити се прави косвеният извод за очакваната летална доза (ЛД50 или ЛД100) на изследваната отрова за хора. При това дозите, установени при животни и „пренесени" върху хора, статистически се усредняват — те стават усреднени относителни дози.
В обектите на природната среда, например във въздуха, водата и др., съдържанието на отровата се изразява с величината концентрация — количеството й в единица обем от тази среда, например милиграми отрова в кубически метър въздух, т. е. мг/м3.
Концентрациите на отровните вещества биват различни видове — смъртна (летална) концентрация (ЛК), пределно допустима концентрация, (ПДК) и др. ПДК е все още безопасна концентрация на отровно вещество за хора. Ако в работните помещения на заводи, фабрики, лаборатории и др. се работи с такива вещества, тяхната ПДК трябва да се контролира постоянно. Отровното действие на веществата зависи не само от дозата, но и от химичната им структура и свойства, както и от особеностите на дадения жив организъм. Това определя избирателност в токсичното им действие. Чрез нея се обяснява защо някои вещества са отровни за едни видове организми, а практически неотровни за други. Например змийската отрова не влияе на таралежи, щъркели и други животни.
В основата на действието на отровите лежи тяхното физично или химично взаимодействие с вещества, влизащи в състава на клетките и другите градивни компоненти на организма. Отрови, способни да разрушават белтъчната структура на клетъчната протоплазма, оказват пагубно действие върху всички видове живи клетки. Такива агресивни вещества са например силните киселини, основите и солите в големи количества. Други вещества са отровни само от отношение на определени клетки. Тяхното отровно действие се определя от вмешателството им в някои обменни процеси в организма. Значително отровни са вещества, които нарушават действието на някои ензимни системи, осигуряващи нормалната обмяна на веществата в организма.
Изучаването на зависимостта между химичния строеж и отровното действие на веществата откри път за синтезиране на съединения с избирателна фармакологична активност (лечебно действие). Това позволява на съвременната наука да насочва синтеза на отрови, действуващи избирателно върху болестотворните за човека и животните микроби (химиотерапевтични лекарствени средства), както и на отрови, притежаващи избирателно действие спрямо плевели, гъбни патогени и паразити по полезните растения и животни (пестициди).
- Как проникват отровите в организма на човека?
Отровите попадат в организма главно през храносмилателния и дихателния път, а също и през кожата и лигавиците.
Отровите, причинители на битови отравяния, в по-голямата си част проникват в организма чрез храната. През дихателните органи може да се отровим с газ за горене (пропан — бутан), въглероден окис и други газообразни битови отрови, както и от летливите отровни вещества, съдържащи се в много растения.
- Какви могат да бъдат отравянията (интоксикациите)?
Те биват случайни — битови, хранителни, медикаментозни, професионални (когато не се предполага или се пренебрегва наличието на отровата), и умишлени (самоубийство и убийство чрез отрови). Според ефекта на действие най-тежки са острите отравяния, проявяващи се от еднократно, но силно въздействие на отровата върху организма. Те протичат бързо, бурно и могат да завършат смъртоносно или процесът на оздравяване е бавен. Хронични отравяния стават в резултат на проникване на неголеми количества отрови през дълъг период от време.
Най-бързо се проявява действието на отровите при попадането им направо в кръвта. По-бавно действуват отровите при вдишване, а най-бавно — при приемане през устата или при попадане върху кожата.
Отровното действие на веществата може да се проявява с различна сила според телесното тегло, състоянието на организма, възрастта и други физиологични фактори. При повторно постъпване на една и съща отрова в организма нерядко се наблюдава изменение на отровния ефект към усилване (повишена чувствителност на организма) или към отслабване (привикване на организма). Причината за привикването може да бъде увеличената способност на организма да разрушава дадения вид отрова, да изработва против нея антитела. За съжаление човешкият организъм не може да привикне към всички отрови. Тогава възниква въпросът:
- Как да предотвратим действието на отровите в организма?
За някои отрови вече има спасителен изход — чрез т. нар. противоотрови (антидоти).
Предотвратяването и прекратяването на действието на отровите с противоотрови (антидотната детоксикация) занимават редица изследователи в областта на токсикологията. Вече са постигнати значителни успехи в разкриването на механизма на токсичното действие на редица вещества, което доведе до създаването на специфични противоотрови за тях (антидотна терапия).
Действието на противоотровите може да се основава на различни принципи — физикохимични и биохимични. В зависимост от това има различни противоотрови. Едни от тях взаимодействуват с отровите, като образуват по-сложни неотровни съединения или ги задържат (адсорбират) върху повърхността си (физикохимични противоотрови). Други успешно конкурират отровите при опита им да се свържат с важни физиологични центрове или ги изместват от съединенията им с тези центрове в организма (биохимични противоотрови).
Антидотната терапия обаче не е всемогъща. Тя е ефективна, ако се приложи веднага, в началния стадий на отравянето. Освен това тази терапия е само част от цялостната система за лечение от отравянията.
- Какво най-общо трябва да знаем за оказване на първа долекарска помощ при отравяния?
Преди всичко тази помощ трябва да бъде незабавна — всяка пропусната минута може да коства живота на отровения!
Трябва да се постараем да определим характера на отровата чрез разговор с отровения, с негови близки, по остатъка от храната му или от повърнатите материали. Външният вид на отровения, на повърнатите маси и на изпражненията често показват характера на отравянето.
Първата помощ до идването на лекар трябва да включва мерки за пълното и бързо отделяне на отровата от организма (напр. предизвикване на повръщане, промивки и др.) или за нейното обезвреждане (със съответна противоотрова) и след това — за отстраняване на болезнените явления, които отровата предизвиква.
- Запомнете, никога не трябва да се уповавате само на такава домашна помощ! Необходимо е спешно повикване на лекар или незабавно откарване на отровения в лечебно заведение. Първа помощ се оказва тогава, когато сте сигурни, че ще я проведете правилно!
За предотвратяването на отравянията голямо значение имат профилактичните мероприятия в областта на труда и бита на хората. За определени производства, в които се използват отрови, трябва да се вземат задължителни предохранителни мерки. Санитарният надзор на хранителните продукти, водата, а също и културно-просветната работа сред населението са действени средства за предпазване от битови и хранителни отравяния. Строгият контрол при приготвянето и отпускането на отровните лекарствени средства от медицинските работници е гаранция за намаляване и ликвидиране на медикаментозните отравяния. Необходимо е да се избягва самолечението и трябва всички лекарства да се приемат само по лекарско указание.
- И така кои са отровите, как изглеждат, как действуват те? Може ли да се предпазим от тях?
На тези и на още широк кръг въпроси, свързани с отровите, ще се постараем да отговорим по-късно.
Страхът от отровите и несигурността при контакта с тях трябва да отстъпят място на знанието. Защото най-често липсата на познания за отровите поражда страха от тях и става главна причина за отравянията.
- Автори: Д. Бъчварова и Г. Петров
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 3818
Коментари към статиите: 4214
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 471
Обяви: 27
Връзки: 289
| Фирми: 347
Коментари към фирми: 96
Теми във форума: 3863
Мнения във форума: 70740
Потребители във форума: 2477
Продукти в магазина: 2831
|
|
|
|
