Подробна Статистика
Статии: 3530
Коментари към статиите: 3580
Снимки: 2072
Обяви: 1548
Връзки: 287
Фирми: 345
Теми във форума: 3236
Мнения във форума: 59167
Потребители във форума: 2105
Продукти в магазина: 2628
|
|
Намирате се в: Начало  Терариум АДВОКАТИ И ЛИЧНИ АГЕНТИ ЗАЩИТАВАТ ПРАВАТА НА ЖИВОТНИТЕ- АКТЬОРИ
|
АДВОКАТИ И ЛИЧНИ АГЕНТИ ЗАЩИТАВАТ ПРАВАТА НА ЖИВОТНИТЕ- АКТЬОРИ |
|
|
16 декември 2007 |
В постановката “Аида” на “Метрополитен опера” играе... четиригодишен кон. Играе с голямо творческо отдаване. Вдъхновено и непредсказуемо. Радамес, възседнал Джеси, никога не знае, с каква скорост кобилата ще го понесе по сцената. Джеси е послушна, скромна, и никога не проявява излишен темперамент. Участва във всички репетиции, изобразявайки това, което се иска от нея. На сцената, пред живата публика, Джеси се преобразява. Цялата се отдава на действието и ритъма и забравя за древноегипетския конник. Скърца със зъби – от излишъка от емоции, Джеси е много музикална. И ако някога се впуска в галоп, винаги спира пред оркестровата яма, защото Джеси е същински ангел. Истински творческа натура. Често четирикраката актриса-ентусиастка е давана за пример на двуногите актьори, страдащи от рутина. Впрочем, в театъра младата кобила работи по съвместителство. Нейната основна професия е полицейската служба. Нейния хонорар в театъра е сено и овес до насита и нощна разходка в Централния парк. Джеси има две медицински застраховки – от полицията и от операта, и свой адвокат, отстояващ нейните права – като кон, и като актриса. През миналата година Джеси много настойчиво била канена в Холивуд, но засега не се съгласява, явно предпочитайки операта.
Но други талантливи животни с готовност са приели работата в Меката на киното. В Холивуд са си спечелили световна слава не само двукраки актьори, но и много безсловесни актьори, покрити с козина, с пера, и дори с люспи.
Върхът в интереса на зрителите към животните-актьори настъпва с филма “По пътя към дома”, реализиран в студията на Уолт Дисни по нашумелия на времето си роман на Шейла Барнфорд “Невероятно пътешествие” – за странстването по дивия северозапад на Канада на две ловни кучета и сиамска котка в търсене на своя стопанин. В трите главни роли се снимали живи, а не анимационни животни - петгодишен сиамски котарак, възрастен бултериер, който показал изключителен талант в клоунадата и пантомимата, и рижав лабрадор, отличаващ се с рядка досетливост – разказават, че той разбирал желанията на режисьора от половин дума. Показаните от котарака волна импровизация и буйно въобръжение толкова поразили и увлекли зрителите, че именно след този филм в Холивуд било предложено да се въведе Оскар за зооактьори. А тогава наградите били разпределени така: първа премия – сиамския котарак, две втори – за неговите партньори-кучета.
В този филм актьорите-животни играели самите себе си, а не изпълнявали трикове и циркови номера, противоречащи на тяхната истинска природа, но натрапени им принудително от човека. Като любимото в американските филми от 50-те и 60-те години амплоа на котарака-велосипедист, здраво завързан към рамката и вцепил се с лапи в кормилото, или кучето, небрежно шофиращо кола по пустото шосе.
Разбира се, американското кино и до днес не е успяло да се избави от цирковите трикове със зооактьори, независимо от мощната протестна кампания срещу подобна експлоатация на животните от човека, провеждана от защитниците на правата на животните. В холивудската кинокомедия “Денят на мармота”, горски мармот-актьор бил заставен да седи, а по-точно – да лежи зад волана на “понтиак”, да прави човешки мимики, уронващи неговото животинско достойнство. “Да, тук е налице нарушаване на индивидуалните права на мармота, безсрамна експлоатация на животното от човека, - признал Ендрю Смайлс, представител на Американското общество за защита на животните, а фактически – личен агент на мармота-актьор. – Но ние се погрижихме на животното да бъдат предоставени най-добрите жилищни, хигиенни и медицински условия, неговия работен график не превишава 2-3 часа, и след края на снимките той бе безопасно транспортиран до своята родна гора в северните части на щата Ню-Хемпшир”.
Що се отнася до котарака и двете кучета, играли във филма “По пътя към дома”, то в специален контракт, сключен с директора на студията, било договорено, че от това, пълно с опасности и рискове за живота приключение, зверовете ще се върнат здрави и невредими. А когато наблюдателите от “Обществото за предотвратяване на жестокости към животни”, куриращи ден и нощ естрадните изпълнения на групата пингвини по време на снимките за филма “Завръщането на Батман”, вдигнали тревога, че уникалните птици, насила откъснати от родната арктическа стихия, се отглеждат в условия, заплашващи тяхното здраве и добро разположение на духа, общественото негодувание било толкова силно, че се наложило снимките да бъдат прекъснати до тогава, докато жилищните условия на актьорстващите пингвини не били максимално приближени до техния роден остров Бафин.
И наистина, днес на Холивуд съвсем не му е лесно с неговите зооактьори и техните човешки агенти. Отдавно е отминало времето, когато конете били убивани наистина в модните уестърни, а на снимките на безкрайните серии на “Тарзан” застрелвали живи тигри и пуми – за ефектно правдоподобие. В днешния Холивуд, когато коне се снимат в епизод с престрелка между каубои, на тях им запушват ушите с тампони, а оръжията се зареждат с най-безшумните халосни патрони.
Подобни мерки за предпразливост се предприемали също към паяците и плъховете, изпълняващи водещи роли във филмите “Арахнофобия” и “Дракула”, а в титрите на популярния и до днес филм “Реката тече” – за риболова в планинските потоци на Монтана, се появява такъв надпис: “В хода на снимките на този филм нито една риба не е била убита или ранена”.
Ето правилата за наемане на животни-актьори, установени от “Обществото за защита на животните”, на които биха могли да завидят и много двуноги артисти: “...киностудията се задължава да осигури за цялото време на снимките и репетициите, подходящо помещение, битов комфорт, здравословно хранене, квалифицирана медицинска помощ, щадящи условия на труд”. Сега по време на снимки е забранено дори муха да се убие, да не говорим за риба, кон или птица.
Впрочем, за птиците. Когато в началото на 60-те години Алфред Хичкок снимал своя пернат екшън, където се вихрят смъртоносни банди чайки, атакуващи крайморско градче, то с тези чайки – статисти и каскадьори от атлантическото крайбрежие на щата Мейн – се отнасяли доста грубо, потъпквайки тяхното птиче достойнство. По време на снимките чайките били гонени с дълги тояги, провокирали сред тях паника, агресия и страх, в птичите масовки чайките били нееднократно “психически травмирани и физически тероризирани от човека”.
30 години по-късно в нюйоркския Централен парк се снимал филма “Сам вкъщи”. В масовките работили повече от 500 гълъби, преминали през актьорска подготовка в холивудските ферми за животни-актьори. Техния дресьор заявил, че по време на репетициите “нито една птица не пострадала: нито физически, нито душевно”. Веднъж, когато снимките на филма “Сам вкъщи” били в разгара си, се наложило те да бъдат прекратени – постъпила жалба от група наблюдатели на играещите футбол гълъби, че през нощта птиците-актьори се държат в тесни клетки и страдат от клаустрофобия. Жалбата се оказала лъжлива. Но по време на престоя на снимачната група при създателите на филма дошли майстори на специални ефекти и предложили да заменят живите гълъби с компютърни, гарантирайки, че механичните птици ще изпълняват безпрекословно всяко указание на режисьора и никога няма да подадат съдебна жалба.
- ВЛАДИМИР ЙОНЕВ, “МОНИТОР”
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
