Тази дейност,, превърнала се впоследствие в бизнес, започва като сърдечна кауза за помощ на ощетени от природата.
Преди повече от 70 години в Британия кучетата-водачи са били неизвестни. Действително, много хора по това време биха били потресени от идеята за благополучно движение на слепи хора, разчитащи на кучешките стъпки.
Ето как изглежда началото на нещо твърде революционно за годините 1920 - 1930.
В края на Първата световна война г-жа Еустис и съпругът й Джордж живеят близо до швейцарско-германската граница, където немските овчарски кучета били използвани за работа в армията. Тяхното обаяние и очарование били решаващи за вземане на решение от семейството - започнали да развъждат и обучават кучета, които доставяли в Швейцария за митници, армия, полиция, като цялото внимание е било насочено към селекция на необходимите за тези дейности качества.
Но как е възникнала идеята за обучение на кучета за водачи на слепи хора?
По време на войната един лекар с голямо учудване регистрирал следния факт: около болницата обикалял сляп човек, воден от своята немска овчарка. Джордж първи долавя, че е възможно кучето да бъде тренирано така, че да е в помощ на сляп човек. Той описва случката със слепия мъж около болницата във вестник "Ивнинг поуст". Един млад сляп американец, Франк Морис, бил така въодушевен от написаното във вестника, че незабавно писал на Дороти. В писмото си той я молел тя да му осигури такова куче. В отговор тя му обещала да му помогне и да разпространи написаното и сред други незрящи. Началото било трудно. Самата тя, естествено, не разполагала с подобно обучено куче, но била завладяна от ентусиазма на хората, които започнали да й пишат.
С помощта на един приятел на име Елиот, голям експерт по кучешкото поведение, изучили методите на работа при обучение в Германия и се заловили със сложната задача да обучат куче за слепия Морис. Кучето Бъди пристига в Америка като водач на Морис и е първото такова куче в Америка. Успехът насърчава и предопределя понататъшното развитие на тази трудна работа.
Госпожа Еустис, повикана от дружество "Виждащи очи", поставя началото на център за трениране на кучета водачи. Също тя по-късно ще основе първото в САЩ училище за кучета-водачи за слепи хора. Идеята, която първоначално изглеждала така абсурдна, проработила и то с голям успех.
Победителят чете
Сп. "Моя приятел кучето"
Към снимката:
Тук я виждате по време на тренировка в центъра, който тя създава във Vevey, Швейцария.
Ендрю Гилцеен е бил един от първите двама собственици на кучета-водачи в Шотландия
