|
Независимо от увеличаването на източниците на информация в глобален мащаб, любителите на кучета обикновено срещат по изложбите и в литературата почти едни и същи породи... Сравнително малко се знае за някои африкански и азиатски кучета, които още не са си извиювали място сред отдавна класифицираните си четириноги събратя. Време е да хвърлим едно око и към тях...
НАЦИОНАЛНИТЕ ПОРОДИ НА КОРЕЯ
Независимо от увеличаването на източниците на информация в глобален мащаб, любителите на кучета обикновено срещат по изложбите и в литературата почти едни и същи породи... Сравнително малко се знае за някои африкански и азиатски кучета, които още не са си извиювали място сред отдавна класифицираните си четириноги събратя. Време е да хвърлим едно око и към тях...
Според изследователите, сред хората, населяващи земите на Корея, кучетата живеят вече повече от 9000 години! Кучето е и един от знаците в китайския хороскоп с 12 – годишен цикъл. Очевидно, от древни времена по тези места кучетата са много ценни животни, защото с тях са свързани доста имена и легенди. А пример за това отношение е монументът Еулким в провинцията Северна Чола, която датира от времето на династията Шила (преди повече от 1000 години). Този монумент бил издигнат на вярното куче Индо, което спасило живота на своя стопанин. Легендата разказва, че Лим Каин заспал на полето и не забелязал избухването на пожар наблизо. Кучето му безброй пъти се хвърляло в близкия поток и се опитвало да спре с мокрото си тяло наближаващите пламъци – накрая то успяло, но починало от раните си. Когато стопанинът му се събудил, видял до себе си вече мъртвото животно. Той погребал верния си четириног приятел и на гроба му засадил клонче. Легендата разказва, че именно от тази малка пръчица израстнало вековното дърво, което и до днес се почита като символ на верността.
ИНДО
Най – известното корейско куче Индо носи името на южнокорейски остров, откъдето води началото породата. Нейните представители са изтънчени създания, отличаващи се със смелост и изключителен нюх и слух. Кучетата индо са оревъзходни ловци и верни компаньони, а характерната тяхна черта е изключителната им способност за ориентация. Според сведения, куче от тази порода по време на Корейската война намерило верния път от фронтовата линия до дома си на о – в Индо – животното успяло да се справи успешно с разстояние от няколкостотин километра!
Кучетата индо с право се причисляват към националното богатство на Корея. Само може да се съжалява ,че тази порода все още не е получила пълно международно признание. Според кинолозите по света кучетата са известни като “вариация” на японската порода Акита Кен, но корейските специалисти упорито се борят за нейното международно признание. За произхода на кучетата индо често се водят дискусии и съществуват доста версии – една от тях дори твърди, че древната родина на породата е Китай. Но според най – разпространената хипотеза, предците на кучетата индо са били бойни кучета в монголската армия, която нахлула в Корея за да разгроми т.нар. въстание Симбиолчо. Други познавачи са на мнение, че породата индо има местен произход и подкрепят твърдението си с открити костни находки на корейския полуостров (още по времето на Палеолита).
Днес отглеждането на уникалните корейски кучета е съсредоточено главно на о – в Индо – в селцата Снагри, Имхаемьон, Йокйори, Кокуруньон, където живеят няколко десетки семейства, отглеждащи кучета индо. Животните там се разделят на “нормални” и “избрани”, а за познавачите районът е известен под името “Superior Breed Jindo Providing Villages . зад програмите за добра селекция и усилия за официалното признаване на породата стои могъщият корейски тръст SAMSUNG, което може би е предпоставка за краен успех...
ПООНГ – САН
Породата поонг – сан, която произхожда от едноименната област в южната провинция Хамкюнг (Република Северна Корея). Нейните представители имат характерно слабо тяло, с изострени, високо поставени уши на главата. Тези животни са изключително жизнени, израстват на височина и често ги сравняват със сибирското хъски и аляския маламут. Кучетата от тази порода били много популярни в началото на миналия век, когато били на почит заради издръжливостта си на ниски температури (под -30ºС) сред белоруските ловци, които ги взимали със себе си на всички свои походи.
Кучетата от породата поонг –сан се отличават с изключителна смелост по време на лов и дори мечките и тигрите не всяват у тях страх. За съжаление, през последните десетилетия тези интелигентни, надеждни и издръжливи животни са на изчезване и дори техни фотографии са рядкост
САПСАЛ
И това куче, заедно с породите индо и поонг – сан, се причислява с право към корейското национално богатство. Повечето теории, свързани с произхода му, предполагат, че в случая става дума за наистина автохтонна (местна) корейска порода, отглеждана най – вероятно през вековете от висшата благородническа класа. Някои специалисти смятат, че кучетата сапсал са използвани и при бойни действия (от бойците на ген. Ким Йо Шин). Думата “сапсал” означава “този, който прогонва злите духове” – старите корейски поверия твърдят, че уникалното куче оправдава това име...
Породата е запазена много трудно, защото в началото на XX век, след опустошителните нахлувания на японците на полуострова, нейни представители почит не се срещали. В наше време кинолозите се грижат за възстановяването на породата, използвайки като база малкото запазени екземпляри. В момента на територията на Корея има само около 40 кучета от породата сапсал – повечето от тях могат да се видят в специалните развъдници. Над тяхната селекция упорито работи професорът по генетика Ха в развъдника Таегу (близо до град Таего).
Окраската на тези кучета може да бъде в 2 варианта – “синя” и “златна”, но и двете разновидности имат дълго космено покритие и могат да издържат на екстремални атмосферни условия и много рядко боледуват. Специалистите смятат, че животните със “синя” окраска са сравнително по – силни и по – темпераментни. А понеже сред по – едрите азиатски породи кучетата с дълго космено покритие са изключение, благодарение на своя странен “чорлав” външен вид, сапсалите са любимците на корейските деца.
ХЕЮ
Породата носи името на о – в Хею, намиращ се до южния бряг на Корея. Местните жители са убедени, че това куче има уникални способности – според тях, когато то започне да “пасе” трева, дъждът вече е наблизо! Някои наричат кучетата и с друго име – “тампла”, а във факта, че те налитат често на трева, няма нищо чудно – тези животни са всеядни!
Кучето хею се отличава с наистина добре развито обоняние, зрение и слух. За неговия произход се водят дискусии, но някои археолози са убедени, че подобни кучета са били използвани в китайската провинция Чолканг при лов на диви прасета и друг едър дивеч. Според проф. Есица, тези кучета са били пренесени на о – в Хею преди около 5000 години.
Животните от тази порода се отличават с много мощна лицева част на главата, в сравнение с тялото. Кучето хею има широк гръден кош и саблевидно носена шапка. Повечето представители на породата имат космено покритие в тъмнокафяв цвят – косъмът при възрастните животни е много здрав и издръжлив, а кожата е дебела. Кучето хею достигат тегло до 30кг, а височината им при холката се движи в границите на 40 – 45см. На о – в Хею е създадена специална ферма (Livestok Development Centre ot Cheju Island), в която 13 от подбрани индивида се селекционират потомства. Годишно този развъдник предоставя на почитателите на породата около 20 много качествени кучета. А кандидатите не са малко – много фермери искат да отглеждат при себе си и кучетата хею, за да пазят имотите им от набезите на дивите прасета.
Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
