Подробна Статистика
Статии: 3333
Коментари към статиите: 3268
Снимки: 2072
Обяви: 1367
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2877
Мнения във форума: 52976
Потребители във форума: 1858
Продукти в магазина: 2465
|
|
|
Змийската отрова |
|
|
22 декември 2007 |
Naja siamensis DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoТук ще се опитам да се занимая колкото може по-подробно с различните отрови и техните симптоми. Ще стане въпрос за отровите на семейства Viperidae (Отровници), Crotalidae (Гърмящи змии), Colubridae (Смоци) и Elapidae (Аспидови). Няма да бъде обърнато внимание на Atractasididae (...).
Отровният апарат на змиите е устроен първично за улов на плячка, и едва вторично за защита. Отровните жлези са модифицирани слюнчени жлези. При ухапване отровните жлези се изцеждат с помощта на челюстната мускулатура. Отровата прониква в раната от ухапването през отровните зъби.
Отровата умъртвява жертвата и бива използвана за храносмилането. Змийската отрова представлява сложна смес от протеини и полипептиди с ензимни и токсични свойства. Ензимите естераза, карбохидраза, протеолитните ензими, хиалуронидаза и др. спомагат за смилането на плячката.
В много книги може да се прочете, че отровата действа невротоксично (Аспидови), хемотоксично (Отровници) и има и двете действия при Crotalidae (Гърмящи змии). За съжаление не е толкова елементарно, даже е опасно за живота. Независимо от това, че при всички родове, видове, подвидове има изключения в състава на отровата, както и при симптомите, има и много други компоненти, които влияят при едно ухапване от отровна змия.
За всеки собственик на отровни змии трябва да е естествено да се информира за отровата на отглежданите от него видове и въздействието й. За съжаление все още не са много лекарите, които имат познания за змийските отрови. Ако човек е имал малшанса да попадне след ухапване от змия в провинциална болница, може да се окаже жизненоважно да се знае за въздействието, симптомите и лечението.
Според мен всеки човек, отглеждащ отровни змии, или е небрежен, или е уморен от живота ако няма информация за своите питомци, съотв. въздействието на отровата им.
- Важни фактори, които могат да променят или дадат грешни симптоми за протичането на ухапването:
Здравословното състояние на човека е решаващо и може да е въпрос на живот и смърт. По принцип колкото е по-добро телосложението, толкова по-големи са шансовете за оцеляване. Все пак са важни и фактори като алкохол, медикаменти, алергии и други физични изменения.
Наличие на алкохол в кръвта дава възможност на отровата да се придвижи по-бързо в кръвообращението.
Медикаменти, които по някакви причини трябва да се приемат редовно, трябва да бъдат съобщени на лекаря непременно. Те могат да увеличат податливостта на някои органи или да дадат грешни симптоми на протичането.
Алергии, например от пчелна отрова или медикаменти, в повечето случаи също дават грешни симптоми при ухапване от отровна змия. Непременно трябва да бъде съобщено на лекаря ако пострадалият има някакви алергии.
Всички активни вещества на змийските отрови се състоят от линейно подредени класически аминокиселини. Според дължината на веригата се различават пептиди, до 70 аминокиселини, и по-големи протеини, които винаги имат ензимно действие.
В отровата на аспидите по отношение на количество и функционално значение преобладават пептидите, докато в отровата на отровниците ензимите определят картината на отравянето.
- Пептидите се разделят в следните функционални класове:
1. Блокер на холиновите рецептори от никотинов тип. Афинитетът на рецепторите е много по-голям от този на алкалоидите на курарето, които по принципно същия начин предизвикват нервномускулна парализа. Повлиява парализирането (отрова на аспидите).
2. Блокер на калиевите канали. Дендротоксинът е прототип на атакуващ пептид на черната мамба.
Блокадата на калиевите канали намалява потенциала на покой на дразнимите клетки. Други пептиди на отровата на мамбите блокират ацетилхолинестеразата и по този начин водят до свиване на мускулатурата и нервномускулно блокиране, обусловено от прекомерно високата концентрация на ацетилхолин.
3. Кардиотоксините увреждат мембраните на много клетки – на сърцето, еритроцитите и гладката мускулатура.
4. Кротаминът е полипептид от отровата на мексиканската гърмяща змия (Crotalus durissus terrificus). При мишките предизвиква селективен спазъм на задния крайик.
Всички споменати пептиди освен че са фармакологично активни, са и сравнително силно алкални. С изключение на кротапотина на Crotalus d. terrificus.
- Ензимите са се развили филогенично от храносмилателните ензими, и се откриват в големи количества в змийските отрови
- Те се подразделят в следните групи:
1. Хиалуронидазите са нетоксични помощни вещества и се откриват в много от отровите. Чрез разлагане на високовискозната хиалуронова киселина на съединителната тъкан те улесняват разпространението на всички компоненти. Затова се обозначават като разпространяващ фактор.
2. Всички фосфолипази за от тип А2 и катализират прост хидролизен процес.
Също като хиалуронидазите те присъстват във всички змийски отрови. Увреждания на клетката се предизвикват, когато бъдат разтворени от ензими. Някои фосфолипази засилват фармакологичната си ефективност от пептидите. Напр. кротоксиновият комплекс, който е съставен от киселинния кротапотин и алкалния ензим. Комплексът се разтваря едва когато ензимът попадне на негов субстрат, където той проявява пълната си токсичност. Съществуват и фосфлипази, които са съставени от комплекси между сходни съставни части, напр. тайпоксин.
Някои ензими от тази група в повечето случаи атакуват избирателно определени мембранни структури, като нотексин (отрова на тигрова змия) и бунгаротоксин (отрова на крайт). Кротоксинфосфолипазата също има отнощение към към особен субстрат. Споменатите ензими са силно невротропни от една страна, и блокират освобождаването на трансмитерите чрез предсинаптична атака. Така те допълват изцяло постсинаптично действащите пептиди.
Миотоксичните въздействия в основата си също се дължат на фосфолипази А.
3. Протеазите, също многообразни в спецификата си, имат значителни токсикологични последици. Независимо от някои невротоксични фосфолипази, протезите определят картината на отравянето след ухапване от отровна змия. Някои атакуват предимно такива субстрати, които имат особено биологично
значение. Напр. хеморагините, протеазите с кръвосъсирващо действие и протеазите с каликреин, съотв. кининаза.
Хеморагини се откриват в много отрови на гърмящи змии и отровници, и често определят картината на отравянето. Хидролизират съставената от колаген структура на най-малките съдове. Отслабената базална мембрана се разширява и разкъсва. Еритроцитите навлизат в заобикалящата я съединителна тъкан. За разлика от хеморагините, извънредно разнородните факторите на пропускливост водят до формиране на ендотелиални цепнатини, без да повлияят на стуктурата.
Протеазите с кръвосъсирващо действие могат да активират или възпрепятстват кръвосъсирването по различни начини. Echis carinatus - отровата освобождава тромбина от протромбина, при Calloselasma rhodostoma и Bothrops jajaraca – отровата действа на фиброгените подобно на протромбините.
Хиперкоагулацията, предимно след ухапване от отровна змия, води по правило до консумативна коагулопатия със съответното кървене. Тя се засилва още повече поради увреждането на тъканта около мястото на ухапване, както и поради локалното и системно въздействие на хеморагините. Трябва да се вземе предвид и действието на протеазите върху кининовата система. Някои ендопептидази могат да извадят нонапептида брадикинин от първоначалните му етапи, киноген на кръвната плазма, кининазите скъсяват пептида до С-терминален аргинин или го разлагат в по-големи фрагменти. Брадикининът, потискащо кининазата вещество и наричано усилващ фактор, повишава венозната пропускливост за протеини, причинява болка и понижава артериалното налягане. Наред с брадикинина има все пак и други термолабилни компоненти на отровата, които понижават бавно и продължително и са патогенетично важни.
- Фармакологични ефекти на отровата:
Системни ефекти, предизвикани от освобождаването, съотв. формирането на присъщи за тялото или съдържащи се в отровата аутакоиди.
Под термина аутакоиди се обединяват определени биогенни амини, липидни деривати, пептиди и пуринови съединения.
- Абдоминални колики, повръщане, диария
- Ангионевротичен едем
- Парализа на дихателната мускулатура (недостиг на въздух, респираторни проблеми), спазми на бронхите
- Артериална хипотензия и шок
Причината за фармакологичната реакция е в повечето случаи прякото интоксикиращо освобождаване на биогенни амини.
Често се развива артериална хипотензия. Причини за това за това са анафилактичен шок, анафилактични реакции и прекият ефект на отровата върху кръвоносните съдове по време на ранната фаза на отравянето.
По-късно артериалната хипотензия се отдава на намаляване на обема на интравенозната течност, предимно поради повишена пропускливост на кръвоносните съдове. По този начин се стига до отделяне на големи количества течности от целия организъм, независимо от отлагането на течности в засегантия от ухапването крайник.
В белите дробове и мозъчния едем настъпват нарушения в пропускливостта на кръвоносните съдове.
Кървенето на крайника, засегнат от отровата, допринася за развитие на хиповолемия (нарушаване на кръвообращението). Внимание – опасност от хиповолемичен шок.
Развиващата се хиповолемия трябва да бъде лекувана възможно най-рано, при нея може да се наложи интравенозно преливане на голямо количество течност.
- Локално действие на отровата:
Въздействия, които се наблюдават локално на мястото на ухапването и по тялото. Обхващат хистологичните промени на кожата, съдовете, нервите и мускулатурата.
- Локален оток, който моще да се разпространи по торса
- Локални кръвоизливи (Ekchymosis)
- Некрози, които могат да засегнат подкожната тъкан и мускулатурата
Кръвоизливи предимно около мястото на ухапването се появяват и при много отровници и гърмящи змии. Кръвотеченията в тъканта често водят до некрозирането й. В следствие на обширните едеми може да се стигне до хиповолемичен шок.
Обширният и бързо нарастващ оток причинява некрози. Да се направи вливане на течности.
Турникетите могат да създадат локални отоци и да заблудят за локалните действия на отровата.
Въздействието на отровните компоненти, предимно при гърмящите змии, е локално цитотоксично. Към това се добавят и миотоксините с локално действие, кръвоизливите и компонентите, предизвикващи некроза на кожата.
Локалният оток може да придобие толкова големи размери, че да обхване не само целия засегнат от ухапването крайник, но и торса. Поради голямото количество отделени течности съществува реална опасност от хиповолемичен шок. Ако се стигне до некрозен процес може да бъде обхваната цялата мека тъкан.
Възможни са сериозни локални увреждания на тъканите, включително и нарушаване на функциите и загуба на крайници, особено от отровата на гърмящите змии.
Спиране на сърдечната дейсност и кръвообращението могат да са последица от електролитния дисбаланс на организма.
- Хемостатични (кръвоспиращи) действия на отровата
Засягащи целия организъм действия на отровата, които влияят пряко върху елементите на хемостатичната система:
- Увреждане на ендотелните клетки на тъканите
- Влияние и забавяне функцията на тромбоцитите
- Забавяне на образуването на протромбиназния комплекс
- Активиране на външни и вътрешни фактори и кофактори на кръвосъсирването
- Активиране на протромбина
- Коагулиране на фиброгена благодарение на подобните на тромбина ензими
- Деактивиране на инхибиторите на плазмената протеиназа
- Активиране на инхибиторите на плазмената протеиназа:активиране на протеин С
- Фибрин(оген)олиза
- Кървене от други наранявания
- Външно кървене, локални и точкови кръвоизливи
- Кървене на венците, епистаксис (кръвотечение от носа )
- Хематемеза (повръщане на кръв), хемоптиза (кръвохрачене), анално кървене, вкл. мелена (изхождане на черни изпражнение поради кръвоизлив в храносмилателния тракт), хематурия (наличие на кръв в урината), артериална хипотензия (понижено кръвно налягане)/хеморагичен шок
- Болезнен корем, кръвоизлив в корема
- Болки в слабините, пулсираща болка в бъбреците (исхемия, кървене от бъбреците)
- Огнищни неврологични симптоми, менингизъм (вътрешночерепни кръвотечения)
- Бледи склери (анемия в следствие на кръвотеченията)
Хеморагинът предизвиква силни вътрешни кръвоизливи в тъканите, тъй като правят стените на кръвоносните съдове шуплести. Хемолитичните съставки са отговорни за разграждането на червените кръвни телца. Други елементи, които се откриват в отровата, водят до нарушаване на кръвосъсирването. Комбинацията от прокоагуланти и хеморагини води до бързи кръвотечения в тъканта, което може да предизвика хипотония (ниско кръвно налягане) и смъртоносен шок. Кървене в бъбреците може да причини спиране на дейността им. Тромбоцитопенията (намаляване на броя на важните за кръвосъсирването тромбоцити) или пряко въздействащите на тромбоцитите ефекти на отровата, дори и без тромбоцитопения, обострят проблемите с кървенето.
Хемотоксините (хемолитични токсини) причиняват хемолиза (умиране на червените кръвни телца). Силната хемолиза води до спиране на работата на бъбреците заради продуктите от разграждането на червените кръвни телца, които блокират каналчетата на бъбреците и възпрепятстват нормалното им функциониране.
Тромбините водят до съсиреци в кръвоносните съдове. Цитолизинът предизвиква разграждане на телесната тъкан и белите кръвни телца.
Ако е наложително, при открито и застрашаващо живота кървене, могат да бъдат набавени кръвосъсирващи фактори и тромбоците. Но все пак трябва дас е внимава и да се сопуска действието им за кратко време, докато в кръвта има наличие на циркулиращи отровни компоненти с хемостатично действие.
Смущение на кръвосъсирването, кървене на лигавиците, удължено време на кръвосъсирване до пълна коагулопатия се причиняват от активирането на кръвосъсирващите фактори (фактор Х, протромбин, директно делене на протромбина).
Т. нар. коагуланти (стимулатори на кръвосъсирването) стимулират предимно кръвосъсирването, но кръвосъсирващата система на организма разтваря кръвосъсиреците толкова бързо, колкотои възникват, докато се изчерпа запасът на кръсосъсирващи фактори и кръвта вече не може да се съсирва. Ако кръвосъсиреците не се разграждат напълно от тялото, съществува и вероятност тези бучици кръв да циркулират в кръвообращението и да причинят тромбози. Техните по правило смъртоносни форми са церебрални (главен мозък) и пулмонарни (бели дробове) тромбози, съответно „апоплектични удари”. Т. нар. антикоагуланти (вещества, блокиращи кръвосъсирването) пък възпрепятстват нормалното съсирване, при което кръвта вече не може да се съсирва.
- Неврологични въздействия на отровата:
Засягащи целия организъм въздействия, причинени от промени на дразнимостта в нервната система и мускулните мембрани при изключване на сърдечната инервация и сърдечния мускул.
- Парестезия на крайниците и периорално, мускулни тикове, тремор
- Парализа на мозъчните нерви като птоза (падане или смъкване на орган), офталмоплегия (парализа на един или повече очни мускули), дисфагия (затруднено гълтане), дизартрия (затруднен говор)
- Парализа на скелетната мускулатура, вкл. Дихателната мускулатура с респираторна недостатъчност
Невротоксините са силноактивни субстанции, които атакуват нервните окончания. Действието им е подобно на това на кураре, при което се отлагат в постсинаптичната мембрана и я правят недостъпна за ацетилхолина. Специфични невротоксини блокират нервномускулното предаване на дразнение към синапсата. Появяват се симптоми като птоза, парализа на лицето, (очна мускулатура, клепачи, език), гърба и дихателната мускулатура.
- Начин на действие на пресинаптичните и постсинаптичните невротоксини
Пресинаптичните невротоксини действат върху проксималния (разположен по-близо до срединната линия на тялото) край на мускулно-нервната синапса или чрез блокиране на отлагането на физиологичния невротрансмитер ацетилхолин или чрез разрушаване на всички нервни окончания, при което и в двата случая се прекъсва предаването на нервните импулси през синаптичната цепнатина.Веднъж настъпило, парализиращото действие на пресинаптичните невротоксини е възможно да не може да бъде неутрализирано с противоотрова. Жертвата трябва да бъде изкуствено обдишвана докато се образуват нови синаптични окончания. Повечето пресинаптични невротоксини на змиите са така наречените фосфолипази А2.
Постсинаптичните невротоксини действат в дисталния (периферен, намиращ се по-отдалечено от срединната линия на тялото) край на нервната синапса, а именно чрез конкуриращо се (с взаимно изблъскване) отлагане на мястото на свързване на ацетилхолина, при което също така се преустановява предаването на нервните импулси през синаптичната цепнатина. Предизвиканите от постсинаптичните невротоксини парализи понякога могат да бъдат лекувани с противоотрови и в голяма степен жертвите се възстановяват бързо и напълно. Постсинаптичните токсини се причисляват към белтъците с т. нар. „трипръстна структура”, която им дава възможност да се отлагат в нервномускулните окончания на ацетилхолиновите рецептори.
Прогресиращата миолиза води нерядко до спиране дейността на бъбреците поради масивна миоглобинурия, а хипокалемиета – до спиране на сърдечната дейност. (разпадане на напречно набраздената мускулатура).
Тъй като действието на антивенина по отношение на отравянията е малко съмнително, непременно трябва да бъдат извършени едновременно две терапевтични дейности и възможно най-бързо.
Ендотрахеална интубация и изкуствено обдишване, за да се предотврати всякаква форма на аспирация. Изкуственото обдишване може да осигурят оживяването на пациент с блокирана респираторна дейност в следствие невротоксично отравяне.
При всеки пациент с признаци на парализа трябва да бъде приложен тест тензилон-R, за да може при положителен резултат да се използва постигнатото чрез прилагане на ацетилхолинестеразния инхибитор (неостигмин) подобрение на нервномускулното предаване.
- Мускулни въздействия на отровата:
Генерализирано, разрушително въздействие върху скелетната мускулатура.
- Мускулна слабост, мускулни болки, болка при натиск на мускулатирата
- Съпротивление при пасивно разтягане
- Тризмус (затруднено отваряне на устата поради тоничен гърч на дъвкателните мускули)
- Тъмнокафява-червена урина
Типична рабдомиолиза (разпадане на мускулите) обикновено настъпва от отровата на мексиканската гърмяща змия Crotalus horridus.
Когато бъде впръскана отровата в повечето случаи настъпва локална мионекроза.
Локалните мионекрози са в следствие на комплексен процес, в който между другото участват локалните тромбози и други причини за исхемичните увреждания на тъканите. Увреждане на скелетната мускулатура, което се сигнализира от мускулните болки и тъмнокафявата урина (миоглобинурия).
Миотоксините причиняват мускулни увреждания, особено в дихателната мускулатура, или посредством парализиране на нервномускулната функция (подобно на невротоксините) или чрез рабдомиолиза. Смърт може да настъпи в следствие на спиране дейността на бъбреците, причинено от прекомерното освобождаване на миоглобин от увредените мускули, или вследствие хиперкалемия (повишено ниво на натрий в кръвта поради увреждане на мускулите). Един от най-често срещаните отровни компоненти, водещи до рабдомиолиза, е фосфолипаза А2, подобна на субстанциите, причиняващи пресинаптични нервнотоксични парализи.
Цитотоксини (некротични и протеолитни токсини); разграждане на тъканта поради влиянието на отровните токсини, които първоначално са възникнали, за да ускорят процеса на храносмилане на жертвата. Въпреки че не са пряко животозастрашаващи, цитотоксините често водят до тъканна некроза (умиране на тъканта). Некрозите могат да се появят навсякъде по тялото, но най-често се наблюдават около мястото на ухапването. Поради силния оток, който също бива предизвикван, може да се наложи да се извърши (просто хирургичеко изрязване на тъканта на засегнатите части от тялото, за да се намали напрежението върху кръвоносните съдове и другите органи).
Ефекти на отровата, които се проявяват поради прякото й въздействие върху сърдечната система и/или върху сърдечния мускул.
- брадикардия (забавяне на сърдечната честота под 60 удара в минута), тахикардия (ускоряване на сърдечната дейност над 100 удара в минута), аритмия (нарушение на сърдечния ритъм)
- артериална хипотензия, артериална хипертензия (повишено кръвно налягане)
- нарушаване на сърдечния ритъм
- сърдечна недостатъчност, спиране на сърдечната дейност
Възможно е на да се появят миокардиално действащи токсини и вторични кардиални смущения. Кардиотоксините водят до необратима деполяризация на клетъчната мембрана и повлияват напр. парализа на мускулните клетки, систоличното спиране на сърцето или лизата на еритроцитите.
Сарафотоксините се откриват при африканско-арабските отровни змии и води до стесняване на коронарните съдове на сърцето. Това ограничава притока на кръв към сърцето и накрая може да доведе до сърдечен пристъп.
- Действия на отровата върху бъбреците:
Действия на отровата, които влияят пряко на бъбречната тъкан, т.е. на гломерула и тубулите.
- Болки в слабините, пулсираща болка в бъбреците
- Едем на клепачите
- Олигурия (количеството на отделената урина е под 500 ml/24h)/анурия (липса на урина), полиурия (отделяне на над 2 l урина за 24h)
Появята на бъбречни смущения и лезии (увреждане на тъкан) е предизвикано от много фактори)
Характеризирането на първичните действия на отровата върху бъбреците е трудно до невъзможно.
Възможно е да настъпи внезапно спиране на дейността на бъбреците.
Преките действия на отровата върху бъбреците причиняват гломерулонефрит (двустранно дифузно възпаление на бъбреците). Нефротоксините причиняват увреждане на бъбреците. Масираното спиране дейността на бъбреците може от една страна да бъде причинено от отровните компоненти, които водят до вътрешно кървене на бъбреците, като напр. хеморагините, от друга страна обаче водят до блокада на бъбречните каналчета в следствие на предизвиканото от хемотоксините и миотоксините натрупване на продукти от разлагането на кръв и мускулни пигменти или от липсата на кислород в тъканта поради ниското кръвно налягане.
- Преводач: Румяна Ангелова -
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
