|
|
 |
|
Системи на отглеждане при зайците |
|
|
28 декември 2007 |
До голяма степен правилният растеж на животните, здравословното състояние и продуктивните качества зависят от начина на отглеждането им. Неправилното отглеждане и най-често лошите хигиенни условия са причина за намаляване на продуктивността, заболявания и масова смъртност. Оттук често пъти се стига и до неправилния извод, че зайцевъдството е икономически неизгоден отрасъл.
Съществуват различни начини за отглеждане на зайците като свободно отглеждане, свободно отглеждане в заградени места, отглеждане на площадки, в боксове и на дълбока несменяема постилка. Всички тези начини не задоволяват съвременните изисквания
по отношение на ефекта от развъждане на зайците. Независимо от това, че при тях се изразходват незначителни средства за строителство на помещения, те не могат да бъдат препоръчани. При тях не се създават условия за водене на развъдно-подобрителна работа, следователно не може да става усъвършенствуване на породата, а оттук и на продуктивните качества на животните. Трудно може да бъде приложен ветеринарно-санитарен контрол, поради което при появяване на заразни заболявания процентът на смъртност е много висок.
Най-широко използуваният начин за отглеждане на зайците както у нас, така и в чужбина е отглеждането им в клетки.
Практиката убедително показва, че при отглеждането на зайци в клетки се създават най-благоприятни условия за проявяване на високи продуктивни качества. Има възможност правилно да бъде
организирана племенната работа. Създават се условия, при които може да бъдат предотвратени някои заболявания, да бъде организирано рационално хранене на зайците и т. н.
Практикуват се 3 начина на отглеждане на зайците в клетки, а именно:
- отглеждане на открито
- в закрити помещения
- комбинирано.
При отглеждането на открито зайците кръглогодишно са в клетки, поставени на открито. При този начин животните са обезпечени с чист въздух и светлина. Това укрепва здравословното им състояние и повишава племенните и продуктивните качества, закалява организма и създава възможност за сгъстяване космената покривка и получаване на по-доброкачествени кожи в сравнение с кожите на зайци, отглеждани в закрити помещения. Отглеждането на зайците в клетки на открито е по-икономично, тъй като не се изразходват средства за строителство на помещения. При този начин на отглеждане един гледач може да обслужва 80—100 зайкини-майки с приплодите им от 1600 до 2000 зайчета за годината. Обслужването е индивидуално и трудно може да бъде въведена механизация на трудоемните процеси.
Клетките при отглеждане на зайците на открито могат да бъдат дървени, зидани, от вибробетон, металически и др. За да бъдат по-лесно обслужвани, те се разполагат на един, два и много рядко на три етажа. В климатичните условия на Софийски район според нашите изследвания добри резултати се получават при отглеждането на зайци за вълна в зидани клетки. Проучванията ни от 1971 г. доказват, че клетките с метална конструкция и гетинаксови стени и клетките от вибробетонни елементи също могат да се използуват за отглеждане на зайци. При едните и другите обаче зимните озайчвания дават незадоволителни резултати, тъй като топлинната изолация не осигурява подходящ температурно-влажностен режим.
При отглеждане в закрити помещения зайците се намират цялата година в зайчарника. Озайчаванията могат да бъдат планирани кръглогодишно независимо от сезона следователно и получената продукция е по-голяма. С оглед по-рационално използуване на закритата площ на помещението клетките се нареждат на два или три етажа. Този начин на отглеждане има редица преимущества. Той позволява да се създаде най-подходящ микроклимат, да се въведе механизация на основните производствени процеси и да се приложи най-съвременна промишлена технология за отглеждане на зайците за месо.
Комбинираният начин на отглеждане на зайците се практикува в някои по-северни райони на Съветския съюз. При него по-голямата част от годината — пролетта, лятото и есента — зайците се отглеждат в клетки на открито, а през зимата — в закрити помещения. За тази цел е необходимо или всички клетки да бъдат подвижни, или да има отделни клетки и за през зимата. В помещението през зимата се внасят само животните, които ще се използуват за разплод. Малките зайчета остават на открито през цялата година. В много стопанства на Съветския съюз зайците се внасят в закритите помещения само. за заплождането и озайчването, а не за цялата година.
Комбинираният начин на отглеждане на зайците може да бъде използуван в личните стопанства на кооператорите. Внасянето на зайците в помещения през неблагоприятните в температурно отношение месеци на годината дава възможност да бъдат провеждани озайчвания и през този сезон.
Клетките, в които се отглеждат зайците, независимо дали са на открито, в помещения или комбинирано, трябва да бъдат просто устроени; да са светли и удобни за почистване, обслужване, раздаване на фуражите и водата и за преглеждане на животните. Те трябва да имат достатъчно площ, за да се осигури на заека в зависимост от състоянието му достатъчно движение. При отглеждането на открито клетките трябва да са защитени от дъжд и течение и от нападение на хищници.
В зависимост от едрината на зайците клетките за възрастните могат да бъдат различни по размери.Клетките могат да бъдат направени от различен строителен материал — дърво, тухли, метал, бетон и др.Подът при дървените клетки се прави от дъски с дебелина. 1.5 - 2 см, които плътно прилепват една към друга с наклон 7 - 8 см към задната или предната страна, за да изтичат изпражненията и урината. При такъв под не всякога се обезпечават необходимите хигиенни условия. Много по-добри условия се създават, когато върху пода се поставя подвижна дървена скара без наклон. Ширината на летвите на скарата е 2 см, а разстоянието между тях — 1,2—1,4 см. По-голямото разстояние между летвите става - причина за чести счупвания на краката на малките зайчета, които се отглеждат в клетката на майката до тяхното отбиване. Ръбовете на летвите от горната страна се заглаждат, за да се избягнат нараняванията на краката. По-широко се използува през последните години мрежестият под. Най-добре е той да бъде направен от мрежа с точкувана заварка.
Подът, изготвен от плетена мрежа, особено при възрастните зайци от по-тежките породи често пъти предизвиква нараняване на ходилата на крайниците. Отворите на мрежата трябва да бъдат 1,8 х1,8 см.
Мрежестият под трябва така да бъде направен, че да позволява леко и бързо да се монтира и демонтира с оглед произвеждане на резултатно почистване и дезинфекция на клетката.
На предната страна на клетката има вратичка. Тя е дълга 40—60 см и висока 60—70 см. На нея се поставя хранилката, която може да бъде най-различна. Най-често се използува така наречената комбинирана хранилка, която служи за груб, зелен, сочен и концентриран фураж. В долния край на хранилката навътре към клетката се издава малка ясличка за концентриран фураж. Когато при зайкинята има малки зайчета, които започват да се хранят от фуражите на майката, налага се да се постави и допълнителна хранилка.
За поилка се използува пръстен или алуминиев съд. Във всички случаи обаче поилките трябва да бъдат леки, подвижни и удобни за измиване и дезинфекция. Най-хигиенични и осигуряващи по всяко време вода освен автоматичните са поилките бутилки, които имат този недостатък, че в горещите летни дни водата, бързо се затопля.
Към всяка клетка за зайкините от основното стадо трябва да има сандъче-гнездо, в което се раждат зайчетата. В зависимост от едрината на зайците в практиката се използуват сандъчета с различни размери. Обикновено сандъчетата имат дължина 48 см, ширина 31 см и височина 31 см. У нас най-широко приложение при досегашната технология на отглеждане на зайците намират подвижните сандъчета. При тях на предната страна има кръгъл отвор с диаметър 18 см. Сандъчето може да бъде с капак или без капак. Прегледът на зайчетата става по-лесно, когато сандъчетата имат капак. Два-три дни преди озайчването в сандъчето се поставя слама. Закритите от всички страни сандъчета са по-удобни при отглеждането на зайците в клетки на открито през зимните месеци.
Те предпазват зайчетата от студа и течения и съответствуват на инстинкта на зайкинята да се озайчва на тъмно. През летните горещи дни обаче зайчетата в тези сандъчета се загряват и започват да излизат много рано от гнездото. По-удобни са сандъчетата с капак, който може да се отваря и снема през горещите дни. При отглеждане на зайците в закрити помещения се използуват сандъчета без капак или обикновени кутии. Ръбовете на предната част на такива сандъчета и кутии трябва да бъдат добре; загладени, за да не нараняват млечната жлеза на зайкинята.
За превозване на зайчетата от едно стопанство в друго се използуват специални сандъчета, в които е подсигурено достъп на достатъчно въздух, а също така и възможност за хранене по време на пътуването.
Автори:
 |
|
|
|
|
