Човекът, който ме носеше имаше най-спокойния поглед. От време на време той нежно прокарваше ръцете си през златната ми козинка. И ето, че най-накрая, спряхме пред една малка къща, сгушена в полите на хълма. Отвори ни малко бледо момиченце в синя пижамка. В мига, в който ме зърна очите и заблестяха , а бузките и стнаха червени като узрели от овощна градина череши. То ме взе на ръце и ме отведе на дивана в хола, близо до камината и красивата коледна елха. На другия ден Коледа вече бе дошла, а Мери Сю бе оздравяла. Аз видях три песъчинки от прашеца на нейните бузки и разбрах, че желанието ми се е сбъднало. Не ми трябваха думи, за да и покажа колко съм щастлива. Едно близване по детската и ръчичка бе достатъчно. Тази история е истинска, затова и вие в Коледната нощ, отправете желание към звездата.
