|
02 януари 2008 |
|
Спомням си онази красива декемврийска нощ. Звездите сияеха над мен. Небето блестеше! Само аз сама, седях на снега. Кучешките ми уши се вееха от лекия ветрец. Прозорците на близките къщи излъчваха приятна и топла светлина. Във въздуха се носеха ароматите на различни ястия. Навън нямаше жива душа. Беше тъмно като в рог. Само вечерницата осветяваше пухкавия сняг под лапите ми. След известно време намерих едно младо борче под , което свита заспах. Това обаче не продължи дълго. Аз чух как снега хрупаше под нечии ботушки. Шумът се усилваше и заедно с него приближаваше и притежателят на ботушките. Когато той застана пред мен разпознах лицето му. Това беше бащата на болното момиче - Мери Сю. Баща и ме взе в обятията си и ние тръгнахме нагоре по заснежения хълм. На неговата най-висока точка звездата Вечерница, освети малката ми муцунка! Тогава аз си пожелах наистина да отивам при това клето дете и със своята поява да му помогна да оздравее. Явно звездата ме чу като чели от самата, се спусна лек прашец, който поръси главичката ми.
Човекът, който ме носеше имаше най-спокойния поглед. От време на време той нежно прокарваше ръцете си през златната ми козинка. И ето, че най-накрая, спряхме пред една малка къща, сгушена в полите на хълма. Отвори ни малко бледо момиченце в синя пижамка. В мига, в който ме зърна очите и заблестяха , а бузките и стнаха червени като узрели от овощна градина череши. То ме взе на ръце и ме отведе на дивана в хола, близо до камината и красивата коледна елха. На другия ден Коледа вече бе дошла, а Мери Сю бе оздравяла. Аз видях три песъчинки от прашеца на нейните бузки и разбрах, че желанието ми се е сбъднало. Не ми трябваха думи, за да и покажа колко съм щастлива. Едно близване по детската и ръчичка бе достатъчно. Тази история е истинска, затова и вие в Коледната нощ, отправете желание към звездата. - На Коледа стават чудеса!
- Автор: Лили Петкова
Коментари () |
|
|
|
 |
