Името си тази порода дължи на страшните овцевъди - Каракачани, които през лятото пасели стадата си по високите наши планини, а зимата прекарвали в Беломорска Тракия и южното Черноморие. Така те осигурявали целогодишна паша на многобройните си овце. На характерните за Каракачаните силно-консервативни животновъдни традиции дължим селекционирането и съхраняването на най-древния и типичен представител на грубо вълнестата овца „цакел" в Европа и най-примитивния местен кон. Генофондът на породата Каракачанско куче безусловно също е древен и консервативно селекциониран. Каракачаните като номади-скотовъдци, водени от нуждите си, са изиграли основна роля при селекционирането на пастирско куче, отговарящо на много и специфични изисквания. В периода 1878-1912г. Каракачанското куче успешно е използвано от българската армия като караулно куче по граничните постове. В края на петдесетте години на нашия век у нас започва национализация в селското стопанство. Като резултат много пастирски кучета стават безполезни. Последвалите многобройни кампании срещу бяса, водят до унищожаването на огромен брой каракачански кучета. През 80-те години в някои региони започва и кръстосване на породата със Сан Бернар, Ню Фаундленд и Кавказка овчарка. В резултат на всичко това броя на чистопородните екземпляри рязко намалява. „Клуб Каракачанско куче" към „Българско Дружество за Опазване на Биологичното Разнообразие SEMPERVIVA чрез своята „Програма за Изследване и Опазване на Каракачанското куче" цели запазването и признаването на породата в нейния автентичен и чист тип. За изпълнението на тези цели клубът си сътрудничи с Киноложки клуб „Каракачанско куче - Център Стара Загора. Приветстваме всеки, които споделя нашите цели и желае да работим заедно за тяхното осъществяване.
