|
|
 |
|
Снежни кучета |
|
|
10 януари 2008 |
В последните години невероятните приключения с кучешки впрягове стават все по-популярни сред любителите на северните пътешествия. В Аляска, Сибир и Финландия се организират специални курсове за търсачите на силни усещания, които искат да покорят снежните простори на Севера с помощта на кучешки впряг.
Северните кучета, използвани за тази цел, са изключително умни и издръжливи. Не се страхуват нито от студа, нито от ветровете. Пълни са с енергия и поради това, очевидно, обичат да теглят тежките шейни. Тяхното управление не е сложно, но изисква обучение, пише в. "Монитор".
Най-известните северни кучета са аляскинският маламут, сибирското хъски и самоедската лайка. Те притежават уникалната способност да вият красиво, ако може така да се каже. Воят им прилича на пеене - когато едно куче започне да вие, всички други постепенно се включват в този концерт. Тонът винаги е жаловит и меланхоличен.
Ако в дивата гора самотен човек бъде разбуден от този печален вой, лесно ще почувства силна тъга. Според ескимосите, така кучетата се "жалват" за недостатъчно доброто отношение на хората към тях, недостига на храна и лошите грижи.
Управлението на кучешкия впряг е изключително напрегнато и доста трудно, поне докато човек не усвои всички тънкости. Затова пък качва адреналина. Мързеливите и хитри животни се поставят най-близо до шейната, за да бъдат под строгия поглед на човека. Най-отпред е четириногият водач - гордостта на всеки кучешки впряг, надежден другар на човека в суровите северни условия.
Силата на северните кучета е невероятна. В шейна, в която са впрегнати само по четири кучета, може да се возят трима възрастни и огромно количество багаж. Обикновено на ден впрягът може да измине около 100 километра, но това съвсем не са рекордните възможности на "снежните" кучета.
Породата е получила названието си от името на коренните жители на Аляска - маламутите. Те са много дружелюбни, обичат да бъдат в центъра на вниманието. Изключително умни са, но могат да бъдат и много упорити. Силният им характер ги "задължава" да доминират над другите кучета, поради това могат да бъдат агресивни към събратята си. Не проявяват агрeсивност към хората, поради това не са подходящи за защитна служба.
Като работна порода, аляскинските маламути задължително трябва да бъдат анагажирани с подходящи занимания - теглене на шейна или дълги разходки сред природата. Имайте предвид, че маламутите са известни като превъзходни "земекопни машини" - стремежът да ровят земята е заложен в гените им, в миналото така те са си осигурявали гризачи, за да се изхранват.
Породата има още една интересна особеност - кучето практически не лае, затова пък "разговаря" като издава глухи звуци, нещо подобно на "езика" на странния звяр Чубака от филма "Междузвездни войни".
Предполага се, че това е една от най-древните шпицеобразни породи. Племето на самоедите обитавало крайбрежието на северните морета, като се местило със своите еленови стада и кучета. Твърди се, че в жилите на самоедите не тече нито капка вълча кръв, но доказателства за това няма.
През хилядолетията на общуване с човека те са развили тънко разбиране, нужда от контакт, деликатност, а тежката работа ги е направила издръжливи и непретенциозни. Самоеди са участвали във великите арктически и антарктически експедиции.
Те са "постоянни участници" във всички големи експедиции. С тяхна помощ през 1911 г. Роалд Амундсен достигнал до Южния полюс. Известно е още, че впрягът на Фритьоф Нансен имало 28 кучета.
Самоедите попаднали в Англия преди около век и веднага привлекли вниманието. Според някои сведения те "влезли" в Обединеното кралство през Австралия, а там се оказали след "усвояването" на Антарктида.
Според една версия, тези кучета се появили сред чукчите в този период от историята на полуномадското племе, когато трябвало да се разширят ловните територии. Именно чукотското куче е единственият и пряк предтеч на породата, известна сега в цял свят като сибирско хъски. В Аляска чукотските кучета се появили по време на златната треска.
В продължение на десетилетия впряговете със сибирски хъскита неизменно печелили всички състезания в Аляска. Великолепните качества и характер на сибирските хъскита им спечелили любовта и уважението на всички, които се срещнали с тях - от Аляска до Нова Англия.
Сибирското хъски притежава вродена дружелюбност и деликатност. От време на време проявява самостоятелност и независимост. То изобщо не мирише и е много чистоплътно. Освен това притежава удивителна способност да се адаптира към най-различни условия.
Модата на хъскитата довела до парадокс: в средата на 80-те години на ХХ в. парижките моделиери започнали да използват кучета от тази порода редом с манекенки, облечени в тоалети от черна блестяща кожа: северното куче станало моден и престижен аксесоар, нещо като чантичка от крокодилска кожа.
Но едва ли си струва да се обръща внимание на тези чудатости: хъскито е куче с универсални достойнства, които осигуряват на тази порода много по-продължителна популярност и надеждно бъдеще, отколкото някога е имал който и да е моден предмет.
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 3824
Коментари към статиите: 4217
Снимки: 2072
Коментари към снимки: 471
Обяви: 29
Връзки: 289
| Фирми: 347
Коментари към фирми: 97
Теми във форума: 3866
Мнения във форума: 70771
Потребители във форума: 2480
Продукти в магазина: 2841
|
|
|
|
