|
В стари пътеписи (около 1 700 г), се споменава за странно куче с дебел кожух, срещащо се в земите на северна Русия. Най-вероятно това са описания на древните кучета, които винаги са придружавали самоеде – народа, който живеел със своите стада между планината Урал, Северно море и река Енисей, като се препитавал главно с лов на дивеч и риболов. Народността Самоеде включвала доста групи: ораки, остряки, тунгуси и други. Запазилата се от векове народност на северниа група самоеде е известна и под името ненци. Тя обитавала в предишните векове обширни области – самоедите водели номадски живот и били много зависими от еленовите стада.
Винаги близо до хората.
В стари пътеписи (около 1 700 г), се споменава за странно куче с дебел кожух, срещащо се в земите на северна Русия. Най-вероятно това са описания на древните кучета, които винаги са придружавали самоеде – народа, който живеел със своите стада между планината Урал, Северно море и река Енисей, като се препитавал главно с лов на дивеч и риболов. Народността Самоеде включвала доста групи: ораки, остряки, тунгуси и други. Запазилата се от векове народност на северниа група самоеде е известна и под името ненци. Тя обитавала в предишните векове обширни области – самоедите водели номадски живот и били много зависими от еленовите стада. Тези сибиряци разчитали много на своите си кучета като впрегатни кучета за шейните, придружители и пазачи на стадата от елени. Съвременните кучета самоеди произхождат от примитивните кучета на този народ – предците на бялото куче ще намерим сред примитивите-шпицове, а неговата съдба и история е неразделно свързана с непрестанна работа.
Кучетата понякога помагали при лова, но служели на хората най-вече като впрегатни животни – главната им задача била да транспортират с шейни стоките и всичко останало, което било необходимо на номадите. По тези места със суров климат кучета и хора живеели “плътно” един до друг – в някои пътеписи пътешественици споменават, че хората от племето пускали животните да пренощуват в палатките им. Връзката им била много силна-не напразно кучетата са получили името си от името на номадите. Вечер те се излягали в краката на хората и ги топлели като възглавничка – така те подържали вековните връзки между кучетата и семейството. Така е и до днес. Животните са се прославили със своята издръжливост и твърдости и често европейските полярни изследователи ги използвали по време на експедициите си.
През 1889 г от пристанището на Архангелск били изпратени първите кучета от тази порода към Англия, а британската кралица Виктория била между техните запалени почитатели. По това време и търговците на кожа били привлечени от белия, дебел кожух на тази порода и започнали да внасят екземпляри в Европа и САЩ. Със започването на полярните експедиции интереса към самоедите нараснал и в Скандинавия. Легендарния изследовател Скот внесъл в Англия няколко бройки кучета, които бързо се размножили след това и на американския континент. Именно Робърт Скот е този, който популялизира самоедите в Англия през 1896 г каталогизира налични развъден материал.
В Англия положили усилия и започнали да отглеждат “голямото бяло куче със смеещата се физономия” – доста бърз бегач, с тъмни очи и силно и компактно мускулно тяло. Но индивидите, които се раждали на Острова, нямали същите качества, като своите предци в Русия – в селекцията се появявали дори кучета, които били с напълно черна окраска. Британските селекционери бързо обаче започнали да изключват всички други разцветки от програмата за развъждане и самоеда станал първата порода от северните кучета, която официално призната. Насочените селекционни усилия постигат идеалния вид за учудващо кратко време – външността на днешните кучета малко се различава от тази на предшествениците и от края на ХІХ век. Полярникът Робърт Скот постига и официалното признаване на породата. В началото кучета самоед се срещали в различна окраска на косменото покритие: черна, черно-бяла, бяла. Днес преобладава бялото оцветяване.
Благодарение на своите си качества, привързаност към човека и приятелско отношение, тези бели кучета са много известни в Западна Европа и в наше време. Това е силна и активна, но грациозна порода кучета, която е добре защитена срещу неблагоприятните природни условия от космената си покривка. Кучетата самоеди, със своето си усърдие и лек характер, постигнали големи успехи с експедициите на Нансен, Шекълтън, Скот и т.н. Защото сред суровите климатични условия оцеляват най-приспособимите, най-издръжливите при естествения подбор. Непретенциозността на самоедите, съчетана с тяхната красота, бързо ги направили известни извън снежните полета на далечния Сибир.
Усмихнатото куче
Където и да се появи това куче със снежнобялото космено покритие и “смеещо се лице”, то предизвиква възхищение и веднага печели приятели. Човек не може да се въздържи да не се обърне след елегантното северно създание – то като че винаги е “модно” и добре посрещано на киноложките изложби.
Арктическото слънце и снега са създали ослепителния кожух, който се покрива с лед, подобно на предпазна смазка. Рожби на примитивния народ, постоянно вървели срещу леда, снега и студа – в тази борба за съществуване кучетата се смятата за най-ценната собственост. У всеки днешен самоед има по малко от щастливия и приятелски вид на кучетата на древния примитивен народ. Той е миролюбиво животно и се понася добре с другите домашни любимци. Самоеда е живо и интилигентно куче с доста независим характер.
Постепенно тази северна порода се е разпространила до Аляска и Северна Америка и била използвана като впрегатна, а и като състезателна при надбягванията с шейни. Самоедите могат да са и добри пазачи, но доверчивостта към хората и изключително нежния им характер ги отличават от другите кучета, използвани за работа с шейни. Още от 1900 г те са международно призната порода за работа с шейни и пазят славата си и до днес – тяхната сила не е в бързината, а в голямата им издръжливост. Самоеда трябва да се отглежда при условия, които да му дават свобода на действие и възможност за работа, а собственикът е добре да разполага със свободно време, за да четка и реши косменото му покритие. Самоеда е едно лесно привързващо се куче, което не разнася силна миризма и е надеждно в общуването си с деца. То е красиво и привлекателно, нежно, общително и е в състояние чрез своята необикновенна интилигентност да завоюва сърцета на стопанина си завинаги. Голямото бяло куче с “усмихнато лице” и тъмни очи с течение на деситилетията е изграждало набитото си мусколно тяло и силни крайници, препускащи по снежния безкрай. Когато малките бели “мечета” за пръв път огледат света около себе си, те вече са бдителни и с великолепен дух, а същевремнно – нежни и мили. Кученцата на голямото бяло куче са едри и с веселия си вид като че пренасят през времето духа на зимните презници.
Описание
Тялото на самоеда е мусколесто и не е много удължено, а силния му врат придава елегантна стойка на главата. Това е жизнено животно, от което като че ли се излъчва самочувствие – добре оформена могъща клиновидна глава с плоско и широко теме, с широки челюсти. Муцуната се стеснява напред, без да е остра. Когато кучето е спокойно, по средата на челото се образува гънка. Цветът на носната гъба е черен, но се допуска и кафяво оцветяване, в зависимост от цвета на косменото покритие. Устните са черни на цвят. Очите на самоеда са косо поставени и тъмно оцветени – те са разделечени и бадемовидна форма. Косменото му покритие е много богато и гладко, като надкосъмът е доста по-груб, връхчетата са сребристи, а мекия подкосъм е изключително плътен и много добре прилепва (особено по гърба). По главата и предната страна на крайниците козината на самоеда е къса и гладка. Типична за неговата осанка е плътната му грива. Не съществуват стандартни изисквания към дължината на космите, но се срещат екземпляри и със средно дълги, и с дълги косми. При породата се изисква чисто белия цвят, като се допуска и жълтеникаво бяло – оцветяването на космената покривка при самоеда най-често е бяло, бяло “бишкотено”, сметаново бяло.
Широко поставените уши са леко заострени, средно дълги и триъгълни, които винаги са изправени. Те са дебели и добре окосмени. Издължения гръб на самоеда е мусколест и поясната му част е силна. Ниските гърди на кучето са широки, а дълбокият гръден кош е със сводести ребра. Самоеда не трябва да бъде късокрак. Предните му крайници са прави, мускулести, със силни кости. Лапите са дълги и плоски, а межу пръстите им расте козина. Много мусколести са и задните крайници, с доста ниско поставени скакателни стави (под определен ъгъл спрямо тялото). Крайниците имат веещо се окосмяване (“перо”). Опашката му е дълга и богато окосмена. При възбуда кучето я носи встрани, а при покой отпусната.
По страеж самоеда е едро куче – мъжките индивиди може да са високи около 60 см, а женските – от 45 см нагоре. По станадартите на МФК при мъжките екземпляри височината при холката достига 50-55 см (тегло 20-23 кг). Женските животни трябва да са високи 45-50 см, а теглото им достига 17-25 кг. Интересно е, че стандартът на Американ кенъл клъб за тази порода е малко по-резличен – за мъжките животни той определя височина 59 см, а за женските – 53 см.
Взето от “Обичам те животно”.
Коментари () |
|
|
|
 |
