|
Ботанически белези - Agaricus arvensis Шапка — средно голяма, с диаметър от 5, 15 дори и до 20 см. Тя е дебела, отначало затворена, с форма на яйце или звънче, полукълбеста, а по-късно разтворена. Горната ципа е гладка, но често и с леки люспички. При изсушаване се разкъсва по периферията и често в ръба има остатъци от ципата във вид на парцалчета. Горната ципа жълтее при допир и не винаги може да се отдели лесно. Месо — снежнобяло до кремавобяло. Ламели — тесни, висящи, различно дебели, сиворозови. Застарялата гъба има тъмно-шоколадовокафяви ламели. Спори — яйцевидни, кафявочервени; споровият прашец е тъмношоколадовокафяв. Пънче — равномерно дебело и високо 5 до 16 см, бяло, а при допир става мръсно жълто; в основата е бухалковидно. То носи двойно пръстенче във вид на парцалче. Качества — ценна гъба за консумация и преработка. Месторастене — от юли до октомври по ливадите, долините, близо до окрайнините на боровите гори, в просветлените места на горите, в парковете. Двойници — трудно може да се сбърка със сродните й гъби. Agaricus sylvicola и Agaricus meleagris, които имат дъх на карбол и могат да предизвикат тежки разстройства. Фатално е смесването със зелената мухоморка Amanita phalloides, с Amanita virosa, а също и с Inocibe patulardi. Автори:
Н.Колев
Аф.Охапкин
- Със съдействието на: Гълъбина Борисова
Коментари () |
|
|
|
 |
