|
Синоними: яйченица, булчница и пр. Ботанически белези - Amanita caesarea Шапка — кърваво-оранжево-червена до златно жълта, блестяща, гладка, чиста. Ръбът й е набразден, понякога с единични бели парцалчета (остатък от булото). Отначало е полу-куршумовидна. а после се разширява плоско и достига ширина 8 до 20 см.
Месо - бледо жълто, в самото стълбче белезникаво, в основата чисто бяло, под горната кожица жълтеникаво, съвсем здраво. Като разкъсаме месото, в него се виждат зони. Ламели - жълто белезникави, по-късно стават златно жълти, блестящи, свободно лежащи, недостигащи пънчето, наредени една до друга, дебели, широки, притиснати, с различна дължина и в края назъбени много фино. Спори — безцветни, елиптични до яйцевидни; споровият прашец е бял. Пънче - лимоненожълто до жълтеникавобяло; в горния си край тънко, в основата удебелено, високо 8 до 16 см и дебело не повече от 2—3 см. Във вътрешността е плътно,с фина зърнеста структура, а в застаряващите екземпляри — кухо. На него виси жълто пръстенче. В основата си пънчето е обхванато от волва — бяла, здрава, дебелостенна, подобна на разкъсан парцал. Младата гъба изглежда като яйце в тази волва. Качества — една от най-разкошно обагрените гъби. Високи вкусови качества. Месторастене — появява се през юни и се среща до началото на октомври в просветлените дъбови, кестенови, букови и борови гори, под храсти, по пасища, поляни, слънчеви места, по чисти песъчливи и глинести почви. Често расте па групи. Топлолюбива гъба. Двойници — отровната червена мухоморка.
Автори:
Н.Колев
Аф.Охапкин - Със съдействието на: Гълъбина Борисова
Коментари () |
|
|
|
 |
