 Поредицата статии по страниците на специализираните ни издания, с автор Николай Тодоров, достигна дългоочакваната истерична кулминация - в тях братя Стоеви и Седефчеви, както и авторът на "Световна енциклопедия на кучетата" Венелин Динчев, са обявени за заличители на българската памет и манипулатори на екоорганизациите (справка МПК бр.100) Моментът за подобни позивни, разбира се, е избран в най-подходящото време: надушват се някакви предстоящи промени в БРФК и е добре човек от сега да се покаже пред върховистите по-голям поп от владиката. Нужен ли е коментар? За съжаление - да!
Основният грях на братята и Венелин е, че те не приемат да съществува мелез с името "българско овчарско куче", представян за Каракачанско куче. Подминаваме равнодушно личните нападки, защото, казал е народът: "Да те лаят от сайван, пък то - от бъзуняк!" Нека Николай направи анкета, та да се убеди под какво име е известно кучето сред народа, после пък нека ни отвори очите кои са тези еко-лапнишарани, дето според него сме омаяли. Ще е добре още да информира читателите си от къде е на сигурно светнат, че въпросните братя "Дори, отивайки при каракачаните, заявяват: "Дайте да ви правим порода". Всъщност авторът сам не си вярва - отдавна ни познава и то твърде добре, гостувал ни е в Стара Загора и Перник и пр. От друга страна в България явно вече все по-трудно някой може да приеме факта, че една истина може да се отстоява заради самата истина, при това безкористно. Да се коментират компилатив ните самоуки пориви на Николай, неговите превзето мрачни размишления и дядовите му мемоари е загуба на ценно за регистрацията на породата ни време. Също така да обясняваме отново и отново на всеки новопробудил се овчарофил какъв е тракийският молос, какво е сарматското /респ. аланско/ и средноазийско куче, появило се в най-ранното Средновековие.
ЗАЩО БЪЛГАРСКАТА ПОРОДА СЕ НАРИЧА КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
И най-сетне що за тресавище е пръкналият се съвсем наскоро мутант БОК, е дейност отегчителна за нас, а отдавна е отегчителна тема и за читателя. Всеки може да препрочете някои актуални наши статии и даже да разгърне енциклопедията на многогреховния "заличител" зооинж. В. Динчев, от която така широко се ползва в "трудовете" си Н. Тодоров. А последните между другото не са лишени от скъпоценности и бисери: Същото куче като нашето имало в Украйна и Словения, издадената чак през 1989 г. "Видрица" на поп Минчо Кънчев била ползвана като еталон от наши и чужди автори през...30-те години (!?) и т. н. Е, до някъде е прав - куче като БОК може да се види например в Кавказ. Второто може да бъде обяснено единствено ако се допусне, че въпросните автори, за да не чакат от 30-та до 89 г., са повикали духа на поп Минчо, който им внушил "като литературна интерпретация за народност на овчарското ни куче" (!??) названието Каракачанско. Изглежда по спиритически сеанси ще да се е увлякъл и Николай, осенен по тез кобни ритуали от явилите се духове на оногундури и кутригури, че "коч" на прабългарски е "куч" /вж сп. Обичам те животно, май 04/.
Подобни мазохистични излагации обаче ни карат да се замислим над по-дълбоки проблеми:
Насилствената смяна на името е една отречена отживелица от близкото ни и по-далечно минало и едва ли има нормален човек, който сега да приема като патриотичен акт варварското налагане на собствената воля над волята на определен етнос. И слава Богу! Неумолимият съд на времето произнесе своята присъда над тази практика, присъща на друга епоха и друга култура. Но глупостта не знае ново време и нов морал! Нищо не е в състояние да спре ИМПОТЕНТНИЯТ ОТКЪМ ПЛОДОТВОРНИ ИДЕИ „ГЕНИЙ" в стремежа му да се изяви, пък ако ще и под гротесна форма. И като неспособен да създаде нещо свое и градивно, духовният скопец си избира друго, което не му принадлежи, и му закача етикет със своя марка. За да намали отвращението от наглата кражба, тарикатът се скрива зад паравана на универсалното оправдание: "Правя го от патриотизъм", на което последните 15 г. се наслушахме. Така, пак уж от патриотизъм, за "българско овчарско куче" се представят кавказко-алабайни нюфове, които, ако видят овца, най-вероятно ще я нападнат, стига преди това да са се наспали в лигите си на сянка.
Тези думи са адресирани точно към вас, господа от БРФК - допотопни некадърници, които за повече от 20 г. не съумяхте да регистрирате нито една едничка българска порода куче в МФК, и по-лошо - хвърляте цялата си енергия да пречите на можещите да свършат тази работа. Щафетата от корумпираните ви "ръководители", обградени със себеподобни Киноложки инвалиди, заставаха зад всяка налудничава идея на поредния кандидат за слава от антуража си. В резултат нещастният Шаро се събуждаше през ден - през два с нова породна регистрация: Пастирско, Планинско, Горанско, Овчарско куче (последното класика в жанра). Ще е полезно за сервилните им гьон-сюрати да се по-упражняват в риторика, пледирайки кой по-точно се изявява като заличител на нечия памет.
Ако някой толкова много иска да прояви своя патриотизъм, то нека застане зад една истина, а не зад лъжа. Българският народ е нарекъл своите отколешни примитивни породи, над които е работил векове, КАРАКАЧАНСКА ОВЦА, КАРАКАЧАНСКИ КОН (отдавна регистрирани така) и КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ, оценявайки, че същите са оцелели в номадските условия, които им предлагат скотовъдците традиции на консервативна селекция каракачаните. Ще обвините ли в непатриотизъм дедите ни? Ще обвините ли съратникът на Левски поп Минчо Кънчев /1836 - .1904/ или пък Йордан Йовков /1880 - 1937/ в национално предателство - първият осъден на доживотно заточение в Диарбекир заради революционерското си дейност, а вторият с пушка в ръка бранил границите на България по време на войните, само защото в творбите си те, а също и Г. Райчев и Радичков, са нарекли нашата порода с нейното истинско име -Каракачанско куче? Хайде сега обвинете в същото и нас от МАКК, Тракийски университет - Ст. Загора, и Аграрен университет - Пловдив, които следваме традицията!
Господа, стъпвате върху напукан лед! Тенденциозно насаждате срещу малкия етнос на каракачаните с нищо незаслужен расизъм, което е грозно и направо престъпно! Българските породи, носещи името им, принадлежат на България и целия български народ, а не на някаква въображаема "Каракачания"! На какъв още език трябва вече да ви го обясним?
Но керванът си върви, мастните си лаят, а истината тържествува. Преди две години регистрирахме със стандарта си в North American Kanel Club българска порода куче Karacachan, а рано или късно FCI ще приеме разгледаният без забележки от нея още преди 13 г. въпросен стандарт, за което работим ден и нощ. Така най-сетне България ще се сдобие с официално признание на една от древните си породи, която в Международна Асоциация "Каракачанско куче" съумяхме да възкресим не чрез гнусни кръвосмешения, а чрез издирване на оригинални чистопородни екземпляри в цялата страна - база за нашата селекционна дейност.
Съгласни сме обаче с другото: новомоделираното иностранно куче същество, което, ако можеше да говори, щеше да владее перфектно руски, френски, тюркменски и някои прикавказки диалекти, наистина не може да бъде породно определено като Каракачанско куче. Всъщност то трудно може да се идентифицира дори в една широ-костандартно скроена порода, пък ако ще и тя да се избабани в публичното пространство с лепенка "Българско Овчарско куче". Но БРФК не се гнуси да приеме в ринговите си какъвто и да е метис, щом има далавера. И ако от кинология в тая забатачена федерация никой не отбира, то тук на някой поне да му идеше отръки администрацията!
Уви, резултатите са налице. Вместо да работи в интерес на своите членове според правилата на МФК, БРФК се третира като частна собственост от един малък приятелски кръг измамници, воглаве с компрометирания в много отношения г-н Камен Литов. Питаме: Докога?!!
Председател на Международна Асоциация "Каракачанско Куче" Светлин Стоев
- В сп. "Моят приятел кучето" юли-август 2004г.
Коментари () |
|
|
|
 |
