|
Синоними: перла, бисерка Ботанически белези - Amanita rubescens Шапка — у младата гъба кълбовидна, а в развитата сводеста, с диаметър 6 до 10 см; червеникаво кафява, с различни оттенъци на червения цвят. При застаряване става виолетова.
Месо — бяло, а под ножицата в средата на шапката червеникаво; при разчупване почервенява, както и при стоене на въздуха. Третирано с карбол, става виненочервено. Ламели —отначало бели, а после червеникави, неравномерно дълги, наредени радиално спрямо пънчето. Спори — широко елиптични, сиво бели. Третирани с йод, те посиняват. Пънче — тънко, високо 11 до 15 см, широко от 0,6 до 2 см. У младата гъба то е плътно, после става кухо. Носи бяло до жълтеникаво пръстенче, което виси непосредствено под периферията. В основата си пънчето се удебелява и завършва с грудка. Качества — ядлива само изварена. Задължително се обелва ножицата на шапката. Мирис обикновен, вкус сладък вкус с подчертан привкус. Не се поддава на сушене. Месторастене — в широколистните и иглолистните гори от юни до ноември, поединично, но и в находища. Двойници — неистинската бисерка Amanita pseudorubescens — отровна, пантерката Amanita pantherina — отровна, жълтата мухоморка Amanita mappa — отровна. Автори: Н.Колев Аф.Охапкин
- Със съдействието на: Гълъбина Борисова
Коментари () |
|
|
|
|