Подробна Статистика
Статии: 3534
Коментари към статиите: 3583
Снимки: 2072
Обяви: 1550
Връзки: 288
Фирми: 345
Теми във форума: 3247
Мнения във форума: 59281
Потребители във форума: 2111
Продукти в магазина: 2628
|
|
Намирате се в: Начало  Влечуги За и Против отглеждането на отровни змии
|
За и Против отглеждането на отровни змии |
|
|
20 февруари 2008 |
Обаянието на отровните змии
Автор: Д-р Д. Шмит
Още когато слезли от клоните нашите човекоподобни предци, те срещнали змии в днешния им вид. Били са особено впечатлени от липсата на крайници и свързания с това начин на придвижване. По-късно змиите са играели важна роля в митологията на много народи. При това отначало те са имали извънредно положителен образ: със смяната на кожата си змията е символизирала подмладяване, прераждане, а с това и безсмъртие. Отровните змии са били обект на особен интерес. Уреус, змията, украсяваща предната част на короната на древноегипетските владетели, е превърната в символ на господството. Гръцкият върховен бог Зевс не се е страхувал да се превръща и в змия. Божествената перната змия на мексиканския бог Кетцалкоатл е била въплъщение на свръхествествените му сили. В брахмано-индуистката митология полубожествените змии били въплъщение на безкрайността и вечността, а на обгръщащата света змия дори и земята е можела да почива. Нагите са били духове-закрилници и носители на плодородието. Будистките наги са били считани от хората за доброжелателни и дори са пазели Буда, „осветения“, от несгодите на света.
За сметка на това пък Аспис, свръхестествено същество с тяло на змия и символ на злото и упорството, в което древните евреи вярвали, е имал отрицателна роля. Както се разказва в Стария Завет първите хора са били изкушени от змия, въпреки забраната на Господ да ядат от плодовете на Дървото на познанието, и това се оценя от съвременните хора като положително. Но след като с разпространението на християнството животното е причислено към низшите същества, което все още е достатъчно добро, за да е полезно на човека, змията поне в нашето християнско културно общество окончателно е заклеймена като олицетворение на злото. За повечето хора змиите са олицетворение на злоба, коварство и фалш. Те предизвикват отвращение, биват презирани и поради мнимата им и с това и потенциална опасност мразени хората се боят от тях.
Хората, за които красотата, елегантността, оригиналността и многообразието на видовете змии е очарователно и дори ги прибират у дома си и отглеждат в терариуми, като цяло са обект на присмех и биват остро критикувани от игноранти. Винаги излиза на преден план мнимата отровност на змиите. И по време на „кариерата ми на терарист” от десетилетия действително всеки, който не се занимава със змии и пристъпи прага на моя терариум, задава въпроса „Отровни ли са?“. При това от почти 3000 съществуващи днес вида змии само около 400 вида имат добре развит отровен апарат. И дори сред тези видове повечето не са опасни за човека. Те имат или слабодействащи отрови, и често и извънредно рядко нападат и са плашливи или живеят скрити и по принцип никога нямат контакт с човека.
Различаването на отровни от неотровни змии в общи линии се прави според наличието на отровни зъби и двойката разположени зад очите отровни жлези, модифицирани слюнчени жлези над горната устна. Много змии разполагат със слюнчени жлези над горната устна, които произвеждат смес от протеини, която може да бъде и силно отровна. Отровни змии с гладки, ненабраздени зъби или зъби в задната част на горната челюст, които имат надлъжен канал, са принудени да улавят жертвата си и да втриват отровата в раната с дъвкателни движения на челюстта. Поради разположението на зъбите и слабата отровност ухапването на повечето от тези видове не е опасно за човека. При разположените в предната част отровни зъби на морските и отровните змии браздата за пренасяне на отровата е затворена, и тръбовидните отровни зъби дават възможност за впръскване на отровата в раната.
Сухата субстанция на змийските отрови е съставена 90 до 95 % от смес от различни белтъци, предимно от токсини и ензими, при което хидролитичните ензими играят важна роля за смилането на жертвата. Други биологично активни, но нетоксични белтъци са важни за фармацията, напр. полипептидите за понижаване на кръвното налягане. За многостранното действие на змийските отрови има информация още от античността. Змии биват нарязвани и екстракт от тях се извлича в алкохол. Все още в някои страни се предлагат в бутилки алкохол змии като лекарство и деликатес.
За загрижения гражданин от нашите географски ширини, който се изправи пред отровна змия несъмнено възникват следните въпроси: Коя е най-опасната отровна змия? Коя змия представлява най-голяма смъртна опасност за човека? Коя змия убива най-много хора? На тези въпроси не може да се отговори еднозначно. Отровата на морските змии например даже и в най-малки количества е с особено силно действие, само че те никога не нападат хората и отделената отрова е в сравнително ограничени количества. Комбинацията на силно действие на отровата и впръсканото при ухапване голямо количество отрова отрежда на австралийския тайпан (Oxyuranus microlepidotus) първо място в списъка на най-опасните змии. Но всъщност какво значение има това, при положение че отровата на черната мамба (Dendroaspis polylepis) и на кралската кобра (Ophiophagus hannah) уврежда силно нервите и парализира дишането и така в рамките на няколко минути настъпва смърт? Едва ли може да се каже точно броят за починалите в следствие на ухапване от отровна змия. Ухапванията са проблем предимно за селското население в тропиците. Много от случаите в тези региони изобщо не се регистрират. По преценки годишно между 50 000 до 100 000 души намират смъртта си вследствие ухапване от змия сред природата. Освен това остават стотици хиляди трайни увреждания, предимно деформации и загуба на крайници. Ако трябва да се направи извод от казаното дотук, всичко говори против отглеждането на отровни змии в терариум.
Въпреки емоционалната неприязън на повечето хора към змиите като цяло, в обществените терариуми тъкмо уж смъртоносните огромни змии и предимно отровните змии се радват на особено внимание от посетителите. Имена на змии като боа или анаконда са познати за тези, които не се занимават със змии също толкова, колкото и имена като кобра или гърмяща змия. Тук изхождам от това, че в добре поддържан обществен терариум съществуват всички предпоставки за правилното отглеждане на отровни змии при оптимално спазване на всички предпазни мерки. Въпреки всичко в значителна степен – това показва например и предлагането им на борсата за влечуги- отровни змии се отглеждат като частна собственост. Различни са мотивите за отглеждане на отровни змии в домашен терариум. Опитният собственик на змии познава особеностите на своите питомци и гледа на грижата за тях като отглеждане на „неопасни” змии. Отглеждането на животни под грижите на хората открай време е основено културно благо, не само като банално средство за препитание, но и за удовлетворяване на интелектуалните и естетични потребности. Както много тераристи, хората, отглеждащи отровни змии са допринесли с непрекъснато нови и ценни от научна гледна точка познания за отглеждането, поведението и размножаването на техните животни повече, отколкото, херпетологията би могла да допринесе.
За съжаление при отглеждането на „опасни” животни – това се отнася както за бойни кучета, така и за големи или отровни змии – съществена роля играе и желанието за престиж слаби по характер и комплексирани хора, потребността за значимост и стремежът към сензация, във връзка с лекомислие или ограничени познания. Така се създава лошо име на добросъвестния и отговорен терарист. В повечето случаи противниците на отглеждане на отровни змии са повлияни предимно от инстинктивни страхове и необоснована, дълбоко вкоренена неприязън, отколкото от чувство за отговорност към обществото. Често разгорещение преувеличавания предизвикват дори противоположното: те привличат авантюристичните характери да се пъчат с отглеждането на подобни „зверове“.
Противно на твърденията на противниците на отглеждането на екзотични животни аз твърдя: при определени условия и когато се подхожда с необходимото внимание, отровните змии също са напълно подходящи за отглеждане в терариум. Въпреки това – със сигурност всички почитатели на змиите са на моето мнение – отглежането на потенциално опасни отровни змии в домашни условия трябва да бъде изключение и разумни обществени наредби трябва да сведат до минимум всеки свързан с това риск.
Както отглеждането на диви животни като хоби, с образователна или изследователска цел, и тераристиката изисква като цяло висока степен на лична отговорност към животното и другите хора. Така начинаещият стопанин на отровни змии трябва да е пълнолетен и да може да оцени себе си самокритично като благоразумен, отговорен и благонадежден. Отглеждането на отровни змии изисква освен самото отглеждане и особени предварителни мерки за предотвратяване на възможни опасности, произлизащи от контакта с тези животни. Опасностите засягат предимно самия терарист, но също и живеещите наблизо хора, като членове на семейството, съседи или посетители. Затова с такива животни трябва да се занимават само хора с дългогодишен опит в отглеждането на змии. Тези тераристи трябва освен необходимите познания да могат да осигурят и необходимите технически условия, за да сведат до минимум съществуващите опасности за човека и животното. Неподходящи за занимание с потенциално опасни змии са принципно хората със слаби характери, алкохолици и наркомани, както и деца и възрастни хора с лабилно здраве. Като особено застрашени при ухапване от змия са предимно пациенти със сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, заболявания на белите дробове и бъбреците, алергични хора, както и такива, които приемат определени медикаменти като бетаблокери.
Друга важна предпоставка за отглеждане на отровни змии са местните законови разпоредби. Във Федералния закон за нарушаване на реда от 19.2.1987 за отглеждането на опасни животни се казва: "Нарушение на реда извършва този, който, умишлено или небрежно 1. оставя да се движи свободно опасно диво или агресивно животно или 2. като отговорен за контрола на такова животно пропусне да вземе необходимите предпазни мерки за предотвартяване на щети причинени от животното.” Но какви са „необходимите предпазни мерки“ при отровните змии? Законът за защита от опасни вещества (!) в новата си формулировка от 14.3.1990 дава поле за действие. В § 18 за отровните животни и растения Федералното правителство има право, доколкото е необходимо за опазване на живота и здравето на човека и съблюдаване опазването на природата и животните, да дава предписания, екземпляри от определени отровни животински видове да не се внасят или отглеждат или само тогава, "когато вносителят или собственикът разполага с подходящи противодействащи средства и препоръки за поведение, или ... когато са представени на компетентния орган. Разрешението за отглеждане ... може да е свързано с наредби." Според § 833 собственикът на змии е длъжен в случаи на доказани възникнали по негова вина щети на трета страна да поеме разходите и евентуално да плати обезщетение. Отглеждането на отровни змии, както и изобщо на всякакви змии, в жилище под наем в случаи на спор с хазаина винаги се забранява. Но и собственикът на жилище не е освободен от такива проблеми. Решението за това зависи не от някакви закони, а от това какво отношение има съдията към змиите.
Разумните обществени наредби за отглеждане на опасни животни трябва на бъдат напълно одобрявани. Но за съжаление биват прекомерно надценявани. При кои хобита има по-малко наранени и загинали, отколкото при грижата за отровни змии? При алпинизма, карането на ски, делтапланеризма или при т. нар. екстремни спортове, когато примерно луди скачат с парашут от висока сграда или скала? Или пък при отглеждането на кучета? Все пак Германия годишно биват убити около 15 човека от домашни кучета и хиляди биват тежко наранени.
Със сигурност възможните последици от едно ухапване не са за подценяване, още повече че действията на змийската отрова винаги зависят и от различни обстоятелства. При наличие на алергии например и при класифицирани като „неопасни” змии може да се стигне до сериозни ситуации. Ако този риск трябва да се избегне със законови забрани, то тогава най-напред трябва да се забрани пчеларството, тъй като ято пчели притежава многократно по-голям смъртоносен потенциал за обществеността, отколкото една компетентно отглеждана в терариум отровна змия.
Точно във връзка с отглеждането на отровни змии трябва да се приветстват възможностите за доброволно полагане на изпит за отглеждане на влечуги. На базата на доказани основни познатия всеки заинтересован може да се подложи на допълнителен изпит за потенциално опасни животни.
Много оспорван въпрос за издаването на разрешителни за отглеждане на отровни змии е наличието на необходимия при спешни случаи антисерум. По правило не е препоръчително да се държат в запас специфични моно- и поливалентни серуми. Това дава повече сигурност тогава, когато незабавното клинично лечение поради отдалеченост не е възможно и се осигури компетентна терапия с антисерум на място. Ограниченият срок на годност на течните или изсушени антисеруми дори и при съхранение в хладилник, непрекъснато свързаните с това разходи и преди всичко рискът от непоносимост, а с това и анафилактичен шок, принуждават собственика на отровни змии да избере прекия път към подходящо медицинско заведение, отколкото да предприеме самолечениe. По правило от домашния лекар се изисква прекомерно. Освен това при частно съхранение никога няма гаранция за спазване на предписаните условия за транспорт и съхранение. Затова всеки собственик на отровни змии трябва да се информира за бързото достигане на място с квалифицирани лекари и обществена банка за серум.
Финансовото обезпечаване на възникнали при трети лица щети от отровна змия може да се извърши в рамките на застраховка с изплащане на сравнително изгодни годишни вноски. Тъй като на чужди лица не се осигурява доброволно контакт с животното, този случай няма смисъл да се обсъжда. Възможно е покриване на всички разходи, включително и разноските за антивениново лечение, в рамките на застраховката за собственика на змията и отделно за членовете на семейството му. Но подобна застраховка е толкова скъпа, че поради рядкостта на ухапванията разходите за антивенин, ако не се поемат от здравната каса, се заплащат лчино. Въпреки всичко на собственика на отровна змия се препоръчва да проучи възможностите в някоя застрахователна компания.
Трябва да бъде спомената и безсмислената дискусия, идваща от Америка и актуална и у нас, как да бъде напълно изключена опасността на отровните змии. Тя засяга т. нар. „неотровни” отровни змии. От комерсиални подбуди екземпляри от предпочитани и особено опасни видове биват превръщани в неотровни. Това принципно е възможно със скъпоструващи хирургически операции, като отстраняване на отровните жлези с помощта на лазерна терапия или разделяне на каналите, по които тече отровата. Поддъжници на тези операции са на мнение, че по този начин животните не само са безопасни, но и стават по-спокойни без това да влияе негативно на продължителността на живота им. Тайно извършваното изваждане на отровните зъби води само до това, че третираните по този начин животни не могат да ядат в крайна сметка отровните зъби биват сменени. Надявам се тук да изразявам мнението на повечето от нашите любители на змиите като категорично отричам такива манипулации. Така се губи точно специфичното на отровните змии и животните се превръщат в достойни са окаяние инвалиди. Освен това така се омаловажава напълно отглеждането на отровни змии и до непресметнат риск от недобросъвестността на някои търговци. И в крайна сметка: евентуалното потомство на тези животни разбира се отново е отровно.
Най-добрата възможност да се сдобиеш с отровни змии за отглеждане в терариум е закупуването им от човек, който ги отглежда. Най-добре е да се осъществи пряк контакт със съмишленици в тераристки организации или чрез обяви в техни специализирани издания. Добре организираните тераристки борси, при които действително са спазени всички предписания за безопасност и защита на животните също предлагат на заинтересованите добри възможности за закупуване на млади животни или отделни екземпляри за развъждане. Както всички змии и отровните е най-добре да се транспортират в здрави съдове или издръжливи платнени торби – допълнително подсигурени със здрав топлоизлиран сандък с добра вентилация. Принципно съдът, в който се транспортират, трябва да е със съответното обозначение за вида и броя на съдържащите се в него змии и тяхната опасност. Tрaнспортът в обществени превозни средства по възможност трябва да се избягва, а когато това е единственият вариант, да не е очебийно и с най-голямо внимание. Кутията за транспортиране никога не трябва да се оставя без надзор. Изпращането с логистични фирми е строго регламентирано и много скъпо. Tрaнспортните разходи често превишават стойността на самите животни.
Teрариуми с отровни змии принципно не трябва да бъдат в обитавано от хора помещение. Дневни, спални, да не говорим пък за детски стаи са напълно неподходящо място за терариум с отровни змии. Във всеки случай е удачно да бъде отделно помещение, до което достъпът да е ограничен, също и за членове на семейството, особено са деца. Пускане на открито не се препоръчва, колкото и да е желателно през летните горещини.
Вратите и прозорците на помещението с терариум трябва да се затварят толкова плътно, че да е невъзможно излизането извън него на избягали от терариума си змии, също и на малките има. Прозорците, вентилационните отвори и др. подобни трбява да бъдат подсигурени с телена мрежа. Ако помещението е в приземен етаж, прозорецът допълнително трябва да е подсигурен с метална решетка, която да затрудни непозволено проникване отвън. Разумно е да има отваряща се навън врата с прозорец и поне 20 cm висок праг. Пред вратата трябва да има предупредителна табела, указваща наличието на отровни змии. Помещението трябва да е толкова голямо, че пред терариумите да има поне 1 метър празно място, за да не се ограничават движенията и да е възможно сигурното отстъпване назад. Всички терариуми трябва да са подредени така, че да няма неконтролируеми свободни пространства около тях, в които избягали животни биха могли да се скрият. Избягалата змия може да промени много бързо познатато вече поведение и да реагира непредвидимо и по-агресивно от обикновено. Подовете или мебелите не трябва да предлагат скривалища. Но все пак ако се налага манипулация с животните трябва да има стабилна, гладка маса. Трябва да се обърне внимание и на достатъчното осветление на помещението. В непосредствена близост до входа трябва да имa под ръка уреди за защита и улавяне, както и достатъчно голям съд (кофа, кашон, торба). Като цяло трябва да има подходящи помощни средства (здрави кожени ръкавици, клещи за змии, куки за змии, прът с примка, ловителен инструмент, шина от синтетичен материал с изрези за фиксиране на животните непосредствено зад главата, инструмент за хранене, лопата за почистване на изпражненията с дълга дръжка, предпазен шлем при плюещи отрова видове и др.).
Отровните змии изискват принципно същите условия на живот като неотровните видове със същия размер и произход. Затова трябва да се полагат грижи за биопатоадекватното подслоняване и специфичните за вида нужди. Терариумът за отровни змии трябва да е изграден солидно и устойчиво, да се затваря и да е подсигурен срещу бягство. Конструкцията и материалът трябва да са защитени и от непредвидени външни влияния като трусове, удари, прегряване или влага. Поставените стъкла трябва да са достатъчно дебели. Многопластовото защитно стъкло е препоръчително, но то не предпазва от насилствено навлизане в терариума. Здравината на стъклото трябва да бъде подбрана така, че да не бъде счупено от самите животни или от хвърлени предмети от обзавеждането. Синтетичните стъкла са по-нечупливи, но по правило се надраскват лесно. Предното стъкло трябва да е оразмерено така, че да се вижда всеки ъгъл на терариума. При плъзгащи стъкла страничните ръбове трябва да бъдат с профилни шини, за да се предотврати образуване на процепи. Често неизбежният отвор между две плъзгащи стъкла трябва да се уплътни примерно с пяна. На това трябва да се обърне внимание когато съществува възможност при живораждащите видове ненадейно родените малки да избягат. Плъзгащите стъкла или вратата трябва да бъдат подсигурени с катинар.
Размерите на терариума са свързани с общата дължина на тялото. Те са само ориентировъчни стойности, които в частен случай могат да бъдат намалени с около 10 %. По правило те важат за две животни с приблизително еднакви размери. За всеки следващ екземпляр трявба да се добавят около 20 % от обема на терариума при спазване на необходимите за терариум пропорции.
Оборудването на терариума за отровни змии трябва да е прегледно. То трябва да е разположено така, че почистването, смяната на водата или вземането на излишната храна да става безопасно. Осветлението, отоплението, отворите за проветряване и съдовете за водя не трябва да преставляват уязвимо място по отношение на стабилност и уплътнение. Луминисцентните тръби трябва да бъдат облечени така, че да не може змия да лежи незабелязано на тях. Безопасно затваряща се отвън кутия с плъзгаща врата в или до терариума предлага проста и абсолютно сигурна защита при работа в него. По принцип тераристът трябва да може да се информира по всяко време къде в терариума се намират змиите в момента.
Както с всяко диво животно, особено с отровните змии трябва да се борави изключително внимателно и не на всяка цена. В никакъв случай не трябва да се предприемат каквито и да е действия от лаици, за да се демонстрира опасността на змиите или собствения кураж. Всички неизбежни манипулации с животните изискват спокойствие и концентрация. Суматохата води до небрежност и недостатъчно внимание. При работа с по-големи екземпляри или животни от особено опасни видове извън терариума се препоръчва второ лице за подсигуряване на заден план. Но в никакъв случай двете лица не трябва да действат безразборно. Когато за обслужване на едно животно не е достатъчен един човек, трябва предварително да се обсъдят обстойно всички действия и възможни отклонения. Всички необходими за манипулацията уреди, медикаменти и др. подобни трябва да се подготвят предварително и да са под ръка. При несигурност и нередности действията трябва да бъдат преустановени веднага и животното бъде върнато в терариума му. Винаги трябва да важи принципът: Човешкото здраве винаги трябва да бъде на преден план. Когато човекът, който се грижи за отровните змии отсъства за по-дълго време, трябва да се определи отговорник, който същевременно отговаря на всички изисквания за отглеждане на отровни змии и е обучен напълно.
Ако при бягството на отровна змия от терариума й няма възможност веднага да бъде безопасно уловена, несъмнено обезвреждането на животното трябва да е основна цел. Бягството на отровни змии – при всички случаи и на безопасни змии – може да предизвика навън силна паника, скъпи акции на полицията и пожарната и не на последно място да се стигне до наказателен процес. Инциденти при други лица, а също и при членове на семейството, могат да доведат до наранявания или дори до смърт по непредпазливост.
Въпреки добросъвестността и вниманието на отглеждащия отровни змии разбира се трябва да е ясно, че никога не може да бъде напълно изключено ухапване. Затова в помещението трябва да бъде окачен на видно място списък с отглежданите в отделните терариуми видове и броя на индивидите, авариен план с данни за близката спасителна служба и инструкции за първа помощ. Препоръчва се и да има достъп до телефон наблизо.
Тъй като отровните змии използват отровата си предимно за улавяне на плячка, по правило първо се опитват най-напред да изплашат мнимия или действителния враг с предупредителни сигнали като изправяне на предната част на тялото, издуване на кожата на шията или издаване на шум с опашката. Внимателният и опитен терарист умее да преценява специфичното за вида предупредително поведение на своите живтони и го има предвид. Ухапването на противника служи като сплашване. При това често не се отделя отрова („сухо“ ухапване) – тя се пази за следващата плячка. Ако действително има ухапване, трябва да бъдат забавени увреждащите, особено опасните за здравето действия с мерки за първа помощ до осигуряване на медицинска помощ. Най-напред трябва да бъде успокоен пострадалият. Всякаква паника води само до влошаване на възможните последици. При сериозни наранявания жертвата се поставя в стабилно странично положение, евентуално с наведена глава (шоково положение). За да се забави абсорбцията и пренасянето на отровата в тялото засегнатият крайник трябва да е в покой. При ухапване с предимно разрушаващо клетките действие (пример: много гърмящи змии) крайникът се фиксира с добре подплатена шина (пръчка, дъска и др.) като се внимава да не убива никъде. След ухапване с неврологично действие на отровата (пример: много аспиди) се прилага т. нар. метод на компресия-имобилизация с шиниране на крайника и избягване на каквото и да било неудобство. Този метод е разработен в Австралия, тъй като ухапванията на австралийските отровни змии обикновено нямат или са с много органичено локално действие на отровата, особено отоци и некрози и по този начин почти няма опасения за затрудняване на артериалното кръвообращение под стягащата превръзка.
Лекарят, оказващ първа помощ, трябва да е в състояние да вземе решение за правилната последваща терапия, особено дали, евентуално и кога, какъв и колко антивенин да бъде даден. Цел на антивениновата терапия е неутализацията на проникналата в тялото отрова, при което успехът й зависи от качеството на антивенина, индивидуалната реакция на пациента към съставките на впръсканата отрова, както и моментът на даване на антивенина. Като се изходи от факта, особено при ухапване от гърмяща змия, че въпреки наличие на рани от ухапване липсата на симптоми на отравяне и след по-продължително време сочи за „сухо” ухапване, за съжаление това не е валидно за всички случаи. При много видове системните симптоми на отравяне се проявяват едва след по-дълъг латентен период. При много видове отровни змии не е възможно прилагането на антивениново лечение. Съвсем не за всички потенциално опасни видове има въобще антисерум, когато примерно в родината на тези животни съвсем рядко влизат в контакт с хората и скъпото производство на антисерум „не си струва”.
Посочва се и особен вид впръскване на отровата и третирането й: плюене на отрова предимно насочено предимно към очите на противника на т. наречените плюещи кобри от Азия и Африка (Naja katiensis, N. pallida, N. mossambica, N. nigricollis, N. sputatrix, Hemachatus haemachatus). В този случай очите трябва да се измият възможно най-бързо обилно с вода – в противен случай могат да последват временни до трайни увреждания на зрението – и засегнатата част от кожата се измива основно с вода.
С риск да предизвика недоволство или възмущение у някои мними „експерти по отровните змии“ – в крайна сметка предлагам за дискусия някои идеи, които буиха могли да бъдат послужат като изисквания за частно отглеждане на отровни змии:
- Отглеждането на отровни змии („истински“ отровни змии, избрани отровници) трябва да се извършва с разрешително. За това трябва да бъдат приети за цяла Германия, а още по-добре и за целия ЕС, научно обосновани разпоредби. Тези постановления не трябва да бъдат ограничавани от общински мерки. Вече издадено разрешително може да бъде отнето, ако вече не се изпълняват важни предпоставки за отглеждането на отровни змии. При спешни случаи лице за контакти е отговарящият за тези въпроси ветеринарен лекар, който възлага на действително квалифицирани експерти (херпетолози, тераристи) проверката на личните и техническите предпоставки за заявителя за отглеждане на отровна змия.
Но едно е сигурно: всички предупреждения и забрани едва ли ще спрат ентусиазираните почитатели на змии да се отдадат на отглеждането на отровни видове. Дори и да не се препоръчва отглеждането на опасни животни – в никакъв случай не трябва да бъде заклеймявано кано цяло. Много по-важно е да се направлява в правилния път и да се гарантират подходящи условия за животното и човека.
- Преводач: Румяна Ангелова -
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
