|
|
 |
Намирате се в: Начало  Котки Агресивно поведени на котката към човека
|
Агресивно поведени на котката към човека |
|
|
21 февруари 2008 |
- Когато котката се нахвърля...
"Maнди" е настроена за нападение от ушите до върха на опашката си. Ушите на две и половина годишната котка от порода турска ангорска са насочени леко назад. Зениците й са се свили до тесни процепи. При вида на това решено на всичко лице човек може наистина да го обземе страх. Цялото тяло сигнализира, че всеки момент ще атакува. Тялото е леко приведено; опашката тупа сърдито наляво-надясно, а космите й са видимо настръхнали. Красивите дълги мустаци също са насочени напред и придават на отворената муцуна още по-голяма изразителност. Силни гневни звуци и съскащо фучене оформят перфектната поза за нападение. Ако някой все още не е разбрал, че е по-добре да не докосва тази котка, сам си е виновен ако получи няколко силни удара с лапа.
Често разбира се не се разминава само с няколко удара със силно издадени нокти. Стайните тигри са напълно способни да захапват силно. Иначе толкова гальовното четириного е напълно в състояние да нарани сериозно човека въпреки скромните си размери.
- Кaкво се разбира под агресия?
Агресията е обусловено от афект нападателно поведение, което може да е насочено към себеподобни или към други видове. Автоагресията и разрушаването на предмети също са елемент на агресивното поведение.
Етолози (поведенчески изследователи), психоаналитици и научни теоретици от много години дискутират причините за възникване на агресията и досега не са стигнали до единен резултат: докато психоаналитичната школа изхожда от факта, че агресивните подбуди са вродени, етолози като Конрад Лоренц защитават мнението, че агресията е резултат от боен инстинкт, насочен към себеподобно. Привържениците на научната теория пък са убедени, че агресията не е нищо друго освен повлияна от околния свят форма на поведение.
Aгресията е защитно поведение
Дори и когато от наша гледна точка агресивната котка се държи "злобно", агресията не бива да бъде разглеждана като инстинкт за унищожение. Агресивното поведение служи преди всичко за собствена защита и запазване на вида. Aгресорът иска да държи на разстояние себеподобни или други видове и изразява този си стремеж с определен модел на поведение. Агресивното поведение цели дразнителят (човек, друга котка, куче) да се отстрани. Ако заплашителните жестове и внушаващите страх звуци като фон не са достатъчни за да бъде държан нарушителят на спокойствието настрани, последва нападение, което може да прерасте в ожесточена битка. Именно агресивното поведение предпоставя винаги една латентна готовност за действие. Ако една котка принципно не е готова да бъде нападната, тя веднага предприема бягство и в никакъв случай няма да се стигне до силна конфронтация.
- Кога се проявява агресията?
Целенасоченото агресивно поведение по правило е свързано с определени ситуации. Причините за целенасочената агресия се коренят по-скоро в разстройството на поведението или евентуално са причинени от болест. В естествената си среда животните се държат агресивно когато става въпрос за надмощие, улавяне на плячка, избор на партньор, потомството или собствена защита. При това агресията може да се насочи както към себеподобни (вътрешновидова агресия), а също и срещу други видове (външновидова агресия).
Въпреки че агресивното поведение се определя от ситуации, то може да се проявява напълно различно в подобни ситуации: различават се борби за надмощия, ожесточени борби и състезания. Борбата за надмощие е един вид премерване на силите; все пак тя няма за цел да нарани сериозно противника. Ожесточената борба протича предимно с тежки наранявания или смъртта на един от съперниците. Състезанията могат да бъдат наблюдавани предимно при млади животни, но играят важна роля и при отрасналите котки. Те не са със сериозно намерение и служат за упражняване на бойното поведение чрез игри. Най-честите форми на агресия при котките са игрова агресия, агресия причинена от страх и ловна агресия.
- Лошите условия на отглеждане могат да предизвикат агресии
Когато стайният тигър ни покаже зъбите си, това има своите причини. Ударите с лапа и болезнените ухапвания не са случайни. Възможно е основната на агресивното поведение да е положена още с раждането: лошите условия на отглеждане и твърде ранното отделяне от майката могат да наранят силно чувствителната душа на котето.
Ако стайният тигър показва проблемно поведение, трябва спокойно да се остави да се прояви през първите седмици от живота на четириногото. Aко сам сте отгледали котката, е сравнително лесно да се открият евентуалните травми. Ако все пак кадифената лапичка е взета от друг човек, тогава ситуацията е малко по-сложна. Отговорният купувач на котка грижливо избира търговеца и многократно посещава бъдещото си коте, преди накрая да го вземе със себе си вкъщи и все пак не може да бъде през цялото време там...
Тъй като едва ли някой купувач има възможност с часове да разглежда котето и да внимава през първата фаза на формиране всичко да е наред, има само един извод: Отглеждащият котки човек трябва да бъде разгледан „под лупа”, преди да създаде нов дом за едно от неговите котета. Това разбира се съвсем не означава, че търговецът трябва да ви разкрие целия си личен живот! Обърнете внимание особено на това как се държат живеещите в домакинството котки; при какви условия живеят и как общува стопанинът с тях. Домът на котките трябва да прави впечатление на поддържан и собственикът трябва да има симпатично излъчване.
Дори и да ви харесва най-много плахото котенце, което страхливо се сгушва в най-далечния ъгъл на дневната – стойте далеч от него! Интровертните котета по-често имат проблемно поведение отколкото общителните доволни котки, които доверчиво отиват до всеки посетител и след кратка фаза на запознанство вече са настроени за игра.
Разбира се не трябва всяко сдържано коте да се разглежда като проблемен случай. В крайна сметка зависи от способността за вживяване на неговия стопанин как ще се развие то. Все пак несъмнено е безспорно, че е значително по-лесно с едно уравновесено животно.
Обкръжението на котката е с огромно значение за доброто й здраве. Достъпът към градината и редовната разходка със сигурност отговарят на потребностите на малкия ловец. – За съжаление не всеки има възможност да осигури на котката си движение на открито. Силно натоварените улици, нетолерантните съседи и други фактори допринасят за превръщането на много кадифени лапички в стайни тигри.
Това само по себе си не е наистина толкова лошо. Едно подходящо за котка жилище, контактът със себеподобни и любимите двуноги осигуряват на домашната котка приятен живот.
Все пак при отглеждането вкъщи трябва да бъде съблюдавано следното: стайните тигри изобщо не обичат да бъдат оставяни през целия ден сами. Който по цял ден е извън вкъщи, трябва да се погрижи котката му да не е самотна.
Пренебрегваните котки имат склонност към развиване на проблемно поведение. Който изоставя котката си сама в жилището през целия ден, няма защо да се чуди, че тапетите са раздрани или по дивана блестят силно миришещи локвички. Мръсотията и разрушителният гняв са признаци за дълбоко неудовлетворение на четириногото. Агресиите към хората могат да бъдат друга последица.
Още преди да си купи котка човек трябва да се замисли дали евентуално би било възможно да закупи две животни. Стайните тигри са общителни същества и контактът със себеподобно е нещо много добро за домашната котка. Едно двуного не може да може да замести себеподобното за животното.
Две котки (или дори група котки) прилагат всички варианти на социалното съвместно съжителство: те си играят заедно, сгушват се заедно в леглото си, взаимно мият ушите си, изглаждат противоречията помежду си и ядат заедно. Следователно винаги може да се прави нещо и съвсем не е толкова лошо когато близките хора отсъстват за повече часове.
Към подходящото за котки домакинство разбира се се включват и дървото за точене на ноктите, играчките и котешкото легло. Едно стерилно жилище, в което има само предмети, служещи на хората, е безкрайно скучно за котките. Затова като бъдещ собственик на котки човек трябва да приеме мисълта, че трябва да направи жилището си подходящо за животни. Със сигурност има по-атрактивни предмети за обзавеждане от едно дърво за точене на ноктите, но... Котките също имат свои права.
Общуването с котки изисква определени познания, с които трябва да се запознаят бъдещите собственици на котки преди осиновяването на стаен тигър. Който пренебрегва потребностите и изискванията на своята котка, предизвиква много бързо проблеми с поведението, които в последствие трудно могат да се отстранят.
За разлика от кучетата котките могат да се възпитават само при определени условия. Трябва да свикнете с това, че стайният тигър има своя собствена воля и трябва да я уважавате. Който иска да има послушно домашно животно, което е изцяло подвластно на собственика си, трябва да се откаже от закупуването на котка.
Понякога котките реагират агресивно, когато се подигравате с тях против волята им. Който мачка котката си въпреки нейното явно нежелание, е твърде вероятно да получи няколко силни удара с лапа. Ако в този момент котката бъде наказана, проблемът се изостря. Стайният тигър е възможно да се наплаши и оттук нататък ще изпитва антипатия към опърничавото двуного. Страхът също може да предизвика агресивно поведение.
Когато котката спи, яде или е заета с почистване на козината си, трябва да бъде оставена на спокойствие. Просто изчакайте докато стайният тигър сам дойде при вас. Тогава той има желание да бъде погален или да играе с вас и със сигурност няма да се съпротивлява.
Да се върнем отново на наказанието: ударите и крясъците са напълно неподходящи за наказване на стайния тигър. Котките са силно чувствителни животни и реагират крайно негативно на груби форми на общуване. Ако собственикът на котка прибягва често до такива неадекватни „методи на възпитание”, за съвсем кратко време ще сте отгледали едно напълно разстроено стайно тигърче, което ще се съпротивлява с всички средства когато бъде изпъдено в ъгъла. По този начин собственикът на котката сам създава основите на агресивното поведение.
Kотките не харесват промените. Те държат на подреденото ежедневие, едни и същи близки хора и позната обстановка. Промените означават стрес и на него много стайни тигри реагират с понякога неприятно промени на поведението.
Има много обстоятелства, които означават стрес за котката: например едно досадно посещение. За много стайни тигри е крайно досадно да бъдат пипани от непознати хора и понякога реагират твърде агресивно, когато любопитен посетител протяга ръцете си към кошницата им.
Като собственик на котки трябва да обръщате внимание, да бъде уважавано правото на лично пространство на четириногото. Ако то само търси контакт с гостите, всичко е наред. Но ако се отдръпва, трябва да приемете това и да го оставите на мира.
- Трудно понасят нови близки хора
Новият спътник в живота на собственика на котки също може да попадне от гледна точка на котката в графата „нежелан гост". Нерядко кадифените лапички реагират с крайна неприязън, когато сравнително непознато лице навлезе в жизненото им пространство.
Може би четириногото тъгува за "отблъснатото" двуного, може би „новият или новата" просто събужда ревност в котешкото сърце. Във всеки случай е необходима дипломация. Котката трябва постепенно да свикне с новия близък човек и може би няма да бърза. Отначало може да се стигне до малки нападения и други прояви на антипатия. Търпението и снизходителността помагат да се справите с такава критична ситуация.
Новото двуного може да се опита да спечели котешкото сърце с помощта на лакомства, като й се говори спокойно и с приятелска подкана за игра. Трябва да се опитате да не предизвиквате антипатия, тъй като такава реакция прави невъзможно хармоничното съжителство още от самото начало. Който смята, че благосклонността на стайния тигър не е толкова важна, трябва да помисли за това, че домашният мир зависи и от състоянието на домашното животно. Познавачите на котките държат тяхното мъркащо четириного да познава хората и когато между котката и новия спътник в живота има криза, това е лош знак...
Преместването е радикална промяна за една котка. Старата й територия изведнъж изчезва! В един момент всичко е ново и непознато. Преместването означава стрес и може да отнеме много време докато стайният тигър свикне с новите четири стени.
Във времето на приспособяването трябва да сте много снизходителни. Котката може би е много объркана и е възможно да реагира агресивно когато се приближите твърде много до нея. Тя се нуждае от малко време, за да се приспособи към новите условия на живот. Когато вече свикне, тя ще възвърне първоначалната си уравновесеност.
Агресивното поведение може да бъде провокирано и от променения ежедневен ритъм. Ако досега една котка е свикнала близкият й човек да работи вкъщи, трудно ще приеме факта, че любимото двуного изведнъж е предимно навън.
Котката ще се чувства самотна и изместена. Тя не може да разбере, защо изведнъж нейният човек вече не е тук и набързо изоставя територията. Такива ситуации често вървят заедно с появата на мръсотия и агресии. Агресиите могат да бъдат насочени както към предмети, така им към самия собственик на котката. Чувствителните котки реагират понякога и с разстройства на поведението, които могат да бъдат окачествени като автоагресия: пример за това е постоянното ближене на определени места от тялото. Котката ближе докато се появят открити рани.
Ако котката изведнъж започне да се държи агресивно без да има очевидна причина за нападателното й поведение, трябва да проверите здравословното й състояние. Възможно е тя да не се чувства добре или дори да има болки. Заболяванията водят предимно до поведенчески промени и могат да доведат до агресивни реакции към собственика на котката.
Отказът да се храни, лошото състояние на козината, променена консистенция на изпражненията и отпадналост са често признаци за заболяване. Ако тези симптоми се забелязват при котката, е твърде вероятно, агресивното й поведение да е причинено от болест. Едно посещение при ветеринар със сигурност ще помогне за изясняване на ситуацията.
- Как да се отнасям с една агресивна котка?
Когато стайният тигър се държи лошо са необходими търпение и разбиране. Принудителните мерки са крайно неподходящи и още повече биха стимулирани агресивно поведение. Трябва да помислите в кои ситуации котката реагира агресивно и да се опитате да смекчите рисковите ситуации.
Ако котката примерно не иска да бъде галена, това просто трябва да се приеме. Ако се появят агресии при грижата за козината, тогава положението е малко по-сложно: дългокосместите красавици често се нуждаят от човешка помощ когато става дума за грижа за тялото. Толкова по-лошо е то, когато котката поради някакви причини се съпротивлява да се подложи на процедурата. В съвсем крайни случаи антипатията към четката завършва с цялостно подстригване под пълна упойка.
Ако стайният тигър злобно разперва острите си нокти при четкане и ресане, определено има причина за това. Вероятно четката е неподходяща или гребенът твърде остър? Може би четкаме твърде грубо и причиняваме на нашата котка неприятно усещане?
Често причината е много по-дълбока. Котките трябва да бъдат приучени от възможно най-ранна възраст на редовно четкане и ресане. Ако този опит бъде пропуснат по време на първата фаза на формиране, на бъдещия собственик ще му бъде трудно. Котки, които се боят от четкане са много упорити и в много редки случаи обичат часовете за грижа за тях.
Тъй като при някои раси е задължително редовното четкане, нямаме друг избор освен да действаме против волята на нашата котка. Спокойното говорене, нежното състрадателно четкане и награждаването с лакомство могат поне малко да подсладят омразната процедура по грижа за козината на опърничавото гальовно тигърче.
Агресивното поведение към хората е една от основните причини, отчаяният собственик на котка да реши да се раздели с животното си. Много хора чувстват, че такава ситуация не е по силите им и се страхуват, че могат да бъдат наранени невинни трети лица или малки деца.
Рубриката за малки обяви на вестниците е пълна с обяви, предлагащи възрастни котки. Намеци като "Кити не обича други домашни животни", "Mинка не трябва да е с малки деца" още "Кaрло е малко капризен", са показателни. Посещение в пансиона за животни потвърждава, че агресивните котки често набързо биват предлагани или давани в пансиони за животни. Много от животните са напълно объркани и даже фучат, когато човек се приближи до решетката на техния временен дом. Управителите на пансиони за животни са ощетени в тази ситуация: за трудните котки е трудно да се намери нов собственик.
При това винаги има причина за агресивно поведение към хората и тя може да бъде предотвратена в голяма степен! Който при избора на своята котка цели да създаде за своето животно подходящо за него жизнено пространство, да им посвети нужното внимание и грижа, ще има проблеми със своя стаен тигър само в изключително редки случаи.
- Форми на агресия при котките:
Игрова агресия:
Тази форма на агресия най-често се проявява при млади животни. Признаците й са: прибрани уши, удряне с опашка и изваждане на ноктите. Kотките трябва да се научат, че има граници. Иначе игровата агресия може да бъде прекалена и да доведе до наранявания.
Агресия причинена от страх:
Бягството и борбите са част от ежедневието на всички живеещи на свобода животни. Агресията, причинена от страх, е реакция на опасна ситуация. Ако се появи такава форма на агресия котката няма възможност да избегнат ситуацията (може би е притисната в ъгъла). Недвусмислени признаци са: прибрани уши, приклекнало положение на тялото и прибрана глава. Ако котката продължи да бъде притеснявана от агресора, тя го удря с предните си лапи и се опитва да го обхване, за да влязат в употреба зъбите й.
Ловна агресия:
Ловната агресия се отдава на ловния инстинкт на котката. Промъкване дебнешком, дебнене и светкавични силни удари са типични реакции. В ежедневието ловната агресия между впрочем не се насочва към истинска плячка: краката на хората, играчки и себеподобни могат да предизвикат същото дразнение.
- Преводач: Румяна Ангелова -
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
 |
|
|
|
|
