|
|
 |
|
Стрес при котките |
|
|
22 февруари 2008 |
Стресът при котките може да бъде причинен поради непрекъснати прекалено високи изисквания, страх, неудовлетвореност и напрежение. За котките стресът е също толкова непоносим, както и за нас хората. Затова трябва да се наблюдава, за да може да се реагира правилно при първите признаци. Но можете да помогнете само тогава, когато познавате животното си толкова добре, че да съумеете да забележите отклонение от нормалното й поведение. Само този, който се занимава с котката си, изгради изпълнена с нежност и любов връзка с нея и е готов да търси причините, осъзнава стресовия фактор, който не винаги е видим на пръв поглед. Стресът може да се намали само тогава, когато положите усилия да изкорените злото, съотв. когато сте готови да помогнете. Освен това трябва да развиете достатъчно „усет”, за да не бъде помощта толкова натрапчива, че да постигне обратния ефект и да задълбочи проблемите. Когато има и стопанка, която се усмихва успокояващо и говори тихо, това помага повече, отколкото да вземете котката в ръце и да я принуждавате да се доближи до източника на нейния страх, за да й докажете безвредността на машина, човек или друго животно.
Има ситуации, които от самото начало пораждат стрес. Котките обичат подредения живот и не харесват новостите. Това се вижда ясно при преместване в ново жилище, при нови предмети от обзавеждането, когато е нарушен ежедневният ритъм, с който са свикнали или пък бъде доведена друга кадифена лапичка вкъщи. Загубата на човешки или животински приятел може да предизвика не само тъга, но и стресови симптоми, също така ограничаването на помещението и – често свързана с това – невъзможността да се изживеят наследените начини на поведение.
Но много причини не са толкова очевидни. Лишаването от внимание поради недостиг на време, от здравословни причини или понеже стопанинът не е в състояние да изгради трайна положителна връзка със своето животно, причиняват стрес. Отхвърлянето на животното поради новата любов на стопанката може да предизвика истински катастрофи. Котката се стресира бързо преди всичко когато човекът е единственият партньор на животното. Проблеми с пристрастявания на собственика, агресии вътре в семейството, нервен, неспокоен близък човек, обкръжение с постоянно неспокойствие — всичко това може да се отрази на котката.
Някои миризми и шумове могат да бъдат непоносими за котките: силно крещящото малко дете, вечната дискомузика от радиото, шум от машини обиждат острия й слух. Чувствителният нос повече не понася никотиновите облаци, изпаренията от алкохол и ястия или ароматите на етерични масла или парфюми! Даже и маркирането на територията от себеподобни може да причини на страхливи самци стрес, който носи след себе си недвусмислени промени в поведението.
Котката трудно понася пренаселването на жизненото й пространство с хора, други животни или себеподобни. Но самотата, лошото отглеждане и убийствената скука за нея са вече нещо прекалено. На навлизането на чужд човек в нейната „сигурна крепост” много котки отговарят със стресови симптоми.
При “котката индивидуалистка” стресът се проявява по много различни начини, но опитът показва, че всички котки най-напред спират да мъркат доволно – признак за увеличено напрежение. Готовността й да играе също намалява. Даже малките котета играят по-малко и по-малко се задълбочават в играта. Изчезват милите малки капризи, които котката е проявявала по-рано. Способностите й „заспиват”. Котката проявява по-голямо отбранително поведение, фучи по-често, по-бързо удря с лапа, просто се държи изнервено!
Ако при преките контакти човек/котка или помещение/котка преобладава отбранително поведение, следва заключението, че котката се чувства застрашена. На практика обаче чувството на котката не винаги е разбираемо. Така например “дамите” често показват засилено отбранително поведение в присъствието на мъже, въпреки че тези мъже никога нищо не са й причинили. Много от котките бягат от хора с бастун без да имат болезнен опит. Вероятно невъзможността им да определят по някакъв начин „трикракия” човек всява страхове у тях. Ако тя свърже прекомерните изисквания и страха с помещения, то тя упорито ще отказва да влезе в тях.
При първоначално любопитни, общителни и контактни котки индикация за стрес са започващата или силно изразена апатия и по-честото оттегляне от човешката компания. Но и загубата на “вътрешно спокойствие” може да бъде стресов симптом. Животното обикаля непрекъснато из всички помещения, бързо се стряска, действа неспокойно или мяука изнервено и без видима причина. Невъзможността да се занимават сами и рязкото превръщане на играта с човека в целенасочена агресия може да бъде наблюдавана предимно при темпераментни, фрустрирани животни, чийто живот е изпълнен с прекалено много принуждаване.
Силният стресов симптом при всички котки е временно „забравяне” на всички придобити начини на поведение. Котката показва само наследеното си поведение. Обстоятелство, обясняващо защо иначе кротки котки реагират като подивелите си себеподобни. Това затруднява да се прецени доколко една чужда котка е кротка.
Ако стресът прерастне в паника, при някои животни може да се наблюдава следното: треперене, пръскане на слюнка, неконтролирано изпускане на урина и изпражнения, тихо скимтене до пронизителни крясъци, тежко и учестено дишане, потни лапи.
Тъй като болестите, болките и нападането от паразити също обременяват душевния живот на котката, трябва също да се помисли за това, че здравословна причина би могла да предизвика прмените в поведенeто, така че и едно посещение при ветеринар би трябвало да се вземе под внимание.
При следните признаци трябва непременно да се посъветвате с ветеринарен лекар, тъй като би могло да става въпрос не само за обусловени от стрес клинични картини: от липса на апетит до пълно отказване на храна показват много котки, които са загубили всичко, което е имало досега в живота им. Повечето започват на 3- 5 ден отново да се хранят. Но понякога има и напълно потиснати животни, които се предават и продължават да гладуват. Повръщането и разстройството също могат да бъдат причинени от стрес. На душевни натоварвания по този начин реагират животни с чувствителни стомах и черва. Прекаленото почистване също може да е стресов симптом – котката ближе, гризе, драска, докато останат „плешиви” места в козината. Мръсотията в стаята също е драматично развитие. Тъй като котката вече не е в състояние да се отпусне и да отиде спокойно до тоалетна, “минира” първия ъгъл. Накрая вече изобщо не използва тоалетната си, а пишка и ака из цялата къща. Предимно това поведенческо разстройство провокира отказа на повечето собственици на котки –което допълнително увеличава стреса за котката!
- Преводач: Румяна Ангелова -
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
 |
|
|
|
|
