|
|
 |
Намирате се в: Начало  Изложби Лисица-кумица – народни вярвания и приказки
|
Лисица-кумица – народни вярвания и приказки |
|
|
27 февруари 2008 |
БНР/Радио България
Българските народни приказки, поговорки и поверия са създали много характерен “образ” на лисицата. Така например жителите на планински села някога вярвали, че ако срещнат лисица, това е добро знамение. Казвали “мина му лисица път” и това означава, че човекът е избягнал беда или е постигнал сполука по неочакван начин. Това поверие се свързва с представата, че лисицата е хитро животно и успява с различни трикове да се сдобие с плячка или да избегне опасност.
Изследователи свързват образа на лисицата в българския фолклор с древния ловен опит на хората. Човекът е забелязал и заимствал от животните различни ловни хитрости. Явно лисицата е привлякла вниманието му със своята изобретателност. Затова тя се е превърнала в траен символ на хитростта и измамните трикове. “Лисицата лов не лови, а ако лови, сама си го яде “ – твърди една поговорка. Ето защо приказка разказва как Лиса прилъгва Косе-Босе да си направи гнездо до нейното леговище. А после кара птичката да се отплати, като й даде своите яйца. В други сюжети Лисана надхитря почти всички горски животни, често прилъгва петли и кокошки, успява да се възползва дори от домашния котарак. Със своите хитрини тя може да измами даже и човека, предупреждават приказките. Цяла поредица лисичи трикове са събрани в една популярна и до днес “история”: Веднаж селянин карал каруца с току-що наловена риба. Лисицата го пресрещнала, легнала на пътя и се престорила на умряла. Като я видял, мъжът се зарадвал, че ще направи кожух на жена си. Метнал лисицата в колата си. А тя започнала да изхвърля рибата по пътя. После скочила да събере трофейния си улов. Когато селянинът стигнал у дома, отдалеч завикал жена си да го посрещне и да види какъв подарък й носи. Но каруцата се оказава празна. Така селянинът бил двойно надхитрен от лисицата. В това време Лиса посреща неканен гост – вълка. Но, за да не дели с него своя запас от риба, намисля нова хитрост. Лъже вълка, че може да си наловириба, както е направила самата тя. Завързва на опашката му кош за риболов и го кара да потопи коша под водната струя на една воденица. Вълкът усетил как кошът натежава от водата и се зарадвал, че се пълни с риба. Докато търпеливо чакал, лисицата притичала при воденичаря. Развикала се, че отвън има вълк и човекът се втурнал да го гони с тояга. Вълчо побягнал, но тежкият кош откъснал опашката му. В същото време Лиса видяла, че воденичарят си е приготвил попара, изяла я и също хукнала да бяга. Срещнали се по пътя битият вълк с откъсната опашка и преялата лисица, омазана с попара чак до ушите. Щом чула стенанията на вълка, Лиса се заоплаквала, че и нея воденичарят е ударил с тоягата така, че чак мозъкът й потекъл и сочела размазаната по главата й попара. Повярвал вълкът и предложил да носи на гръб лисицата, за да избягат заедно по-бързо. Докато я носел, Лиса доволно си мърморела: “Болен здрав носи”. Този израз е станал пословичен за хора, които се преструват на по-нещастни, за да се възползват от някой, изпаднал в истинска беда. Още доста патила за вълка предизвиква лисицата – не само в този, а и в много други сюжети. Но двамата са постоянен тандем в народните приказки. Обикновено те се съюзяват, за да се сдобият с храна, като комбинират силата на вълка и хитростта на лисицата. Но глупавият вълк става изкупителна жертва, а лисицата запазва плячката само за себе си. Такова съдружие е осмяно и в една поговорка: “Лисицата с вълка станали кумове, дорде откраднат кокошка, а когато я откраднали, разкумили са”. Този афоризъм обяснява популярното название на двете горски животни в приказките – Кума Лиса и Кумчо Вълчо. От друга страна, в митологичните времена лисицата е била тотем – боготворена е като прародителка на жените. Следа от тази представа са приказките за лисицата, която “бабува” (т.е. влиза в ролята на бабите-акушерки) или е поканена за кръстница на новородено – две много важни и магически женски функции. Но това първично почитане постепенно изгубва смисъл и се превръща в пародия. Хитростта на лисицата става обект на присмех, а нейните трикове се изобличават и наказват в приказките. Вместо да извлече изгода, тя става жертва на собствените си измами. В по-късни сюжети Лиса се прави на съдия, дава съвети на поп, представя се за смирена вегетарианка-богомолка, за да примами петела и кокошките. Но, както се казва: “Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай”. А до днес може да чуете предупреждение за някого: внимавай, хитър е като лисица.
Румяна Панайотова
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 4135
Коментари към статиите: 4658
Снимки: 2077
Коментари към снимки: 487
Обяви: 108
Връзки: 292
| Фирми: 352
Коментари към фирми: 102
Теми във форума: 4311
Мнения във форума: 76149
Потребители във форума: 2766
Продукти в магазина: 3492
|
|
|
|
