|
Всеки собственик на куче трябва задължително да обръща внимание на поведението на своето животно. От промените в поведението може да се направи преценка, дали кучето му е здраво или болно. За тази цел се следят апетитът, състоянието на очите, носа, опашката, реакциите към стопанина му и другите чренове на семейството му.
Домашен ветеринарен доктор Христо Георгиев Поведението на здравото и болното куче Всеки собственик на куче трябва задължително да обръща внимание на поведението на своето животно. От промените в поведението може да се направи преценка, дали кучето му е здраво или болно. За тази цел се следят апетитът, състоянието на очите, носа, опашката, реакциите към стопанина му и другите чренове на семейството му. Очите са огледало на физическото и душевното състояние на кучето. Здравото животно има блестящи и жизнерадостни очи, реагиращи бързо на всеки жест и движение на членовете на семейството или на други кучета. Очите на болното куче имат вял и безжизнен поглед, понякога те са сухи и могат да потъмнеят. Много често от тях се отделя обилен секрет, който може да бъде бистър или по-тъмен или различно обагрен – жълто-кафяв или сиво-зелен. При по-тежки състояния очите могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите. Носът на здравото куче винаги е блестящ, влажен и студен. Необходимо е да се знае, че по време на сън и няколко минути след събуждането нормално носът е топъл и сух. За определяне на температурата и влажността на носа се препоръчва той да бъде опипан с гърба на ръката. Когато кучето е болно и има повишаване на вътрешната телесна температура, носът става сух, топъл и загубва своя блясък. Здравото куче в зависимост от неговата порода държи опашката си вдигната нагоре или завита над гърба. При най-малкия повод, за да изрази приятелските си чувства, радост и добри намерения той размахва широко настрани. Когато кучето е болно опашката му в повечето случаи виси отпусната надолу или я прибира между двата задни крайника, като избягва да я размахва. Нормалното здравото куче има добър апетит. То приема предложената му храна с удоволствие, бързо и лакомо, особено когато е гладно. Болното куче в повечето случаи е с намален апетит. Когато му се предложи храна, то вяло я подушва и изяжда само някои по-вкусни съставки от нея, като оставя известно количество от дажбата си. Много често при по-тежко болните и особено при заболявания на храносмилателната система се загубва напълно апетитът. Някога започват да поемат неща, които съвсем не са за ядене. В такива случаи те най-често ближат или къртят с езика си мазилката на стените и изяждат част от нея. Това е признак, че те имат сериозна нужда от някои минерални вещества, като калций и др. тези признаци се установяват най-често при подрастващите кученца, болни от рахит. Здарвото куче с удоволствие изпълнява подадените му заповеди от страна на стопанина си или от членовете на неговото семейство. То ходи по цялата къща и следи с интерес всяко движение на хората, живеещи с него, като непрекъснато търси контакти с тях. Приятно му е да стои там, където са всички в семейството. Желае да му се обръща внимание и радостно реагира на всеки любезен тон и повикване, закача се с децата в семейството или с господарите си. Когато кучето е болно, то престава да играе, отказва да изпълнява добре заучени заповеди. В повечето случаи се стреми към тишина и спокойствие. Предпочита да се уедини и легне в някои ъгъл на стаята или под мебел и не се интересува в дома и около него. Всички тези характерни прояви в поведението на здравото и болното куче трябва да се имат предвид при неговото отглеждане. Не бива да се забравя, че кучето не е неодушевена играчка, предмет за игра, а живо същество, което е твърде чувствително. Към него всички трябва да се отнасят с внимание и да се съобразяват с изискванията му. При установяване на най-малкото неразположение е необходимо да се потърси веднага ветеринарномедицинска помощ, а не да се предприемат неподходящи форми на лекуване, които вместо да подобрят състоянието му могат да го влошат. Преди да се реши окончателно дали кучето е заболяло и да се потърси лекарска помощ, неговият притежател трябва да му измери вътрешната телесна температура и да определи честотата на пулса и дихателните движение. Това се извършва при спокойно състояние на кучето по следния начин: Вътрешната телесна температура се измерва с обикновен медицински термометър, който се намира в къщи. Той се поставя в ануса на животното, като предварително то се фиксира, за да не хапе. Това се постига, като член на семейството обхваща главата на кучето или се поставя връзка на устата (при по-зли животни). Измерващият температурата с едната ръка повдига опашката, а с другата вкарва термометъра в ануса. Поставянето на термометъра трябва да стане много внимателно. Най-напред той се намазва с някаква мазнина (вазелин, течен парафин и др.) или сапун и с въртеливи движения се вмъква в ануса. Вкарването на термометъра до ръба на живачното резервоарче се извършва успоредно на гърба на кучето, а след това той се измества с около 45 надолу и се пъха навътре до ¼ от дължината му. След като престои в ануса 5 минути, отчита се температурата. Нормалната вътрешна телесна температура на възрастното куче е от 37.5 до 39С, а на малките кученца е по-висока – от 38.5 до 39.2С. Пулсът се измерва когато животното е спокойно и отпочинало. Това се извършва на бедрената артерия, която се намира от вътрешната страна на бедрото на задния крайник. Артерията ес притиска леко с показалеца и средния пръст и се изброяват пулсациите на артериалната стена в продължение на 1 минута. Нормалната пулсова честота при кучето се движи в границите от 60 до 120 удара в минута. Колкото породата на кучето е по-малка и колкото то е по-младо, толкова пулсът му е по-бърз. Броят на дихателните движения се определя от движението на гръдните стени, като се изброяват или само вдишванията, или само издишванията за 1 минута. Нормално броят на дихателните движения при кучетата се движи от 15 до 35 в минута.
Коментари () |
|
|
|
|