|
Кучетата често имат затруднения с дефекцията дори и когато са напълно здрави. В повечето случаи това най-често се дължи на обилното им хранене с кости и сухи храни и невъзможността да пият необходимото им количество вода. Не са редки и случаите, когато причината за появата на запек е поглъщането на трудносмилаеми чужди тела, като парчета от дърво или пласмаса.
Домашен ветеринарен доктор Христо Георгиев Болести при кучетата Запек
(констипация) Кучетата често имат затруднения с дефекцията дори и когато са напълно здрави. В повечето случаи това най-често се дължи на обилното им хранене с кости и сухи храни и невъзможността да пият необходимото им количество вода. Не са редки и случаите, когато причината за появата на запек е поглъщането на трудносмилаеми чужди тела, като парчета от дърво или пласмаса.
Констипацията е признак, който често се явява при някои други заболявания, като възпаление на простатната жлеза, на аналните жлези и др.
Много важна предразполагаща роля за възникването на запек имат възрастта на кучетата и неправилното им отглеждане. Най-често боледуват старите животни и тези, които имат заседнал живот. Лечение. На болното куче се препоръчва да се дават очистителни средства, като течен парафин в доза 1-2 супени лъжици или рициново масло от 1 чаена до 1 супена лъжица в зависимост от големината на животното. При силен запек може да се направи клизма със сапунена вода.
Обръща се особено внимание на храната, която трябва да бъде с по-рядка консистенция. Ограничава се дори се изключва даването на кости и твърди, сухи храни. За препоръчване е в дневната дажба да се включат прясно и кисело мляко, черен дроб и пресни сочни плодове. На кучетата, които се отглеждат вкъщи и са предразположени към запек, трябва да се осигурят по-чести продължителни разходки, и то най-малко два пъти дневно. Възпаление на ларинкса
(ларингит) Възпалението на лигавицата на ларинкса – ларингитът, е сравнително често заболяване при кучетата.
Важна причина е простудата на цялото тяло или на ларинкса. Това се случва често през пролетта и есента при ловните кучета, когато, уморени от продължителен лов, се напият с много студена вода. Простудяват се и стайно отглежданите кучета, които в повечето случаи са много по-изнежнени. Ларингитът се среща и при кучета, държани продължително време вързани, и при тези, които през време на разходка постоянно се дърпат и по този начин травматизират и възпаляват ларинкса от нашийника. Продължителното лаене също влияе съществено за появяването му. Той може да се причини и от вдишването на пушек, дразнещи прахове, мръсен въздух и др.
Ларингитът се среща и като усложнение при някои заразни болести – гана, бяс и болестта на Ауески, или при възпаление на ностната лигавица и глътката. Признаци. Кашлицата е един от най-важните признаци на това заболяване. В началото тя е суха, дрезгава и болезнена, а по-късно става по-удължена, по-силна и влажна. Появява се при бърза смяна на температурата, при излизане и влизане в дома. При опипване в областта на ларинкса животното чувства болка, прави опити да хапе и се провокира силен кашличен пристъп. От носът липсват изтечения. Общото състояние, апетитъ и вътрешната телесна температура са в границите на нормата. Лекуване. Трябва ад се избягват всички причини, които водят до това заболяване. Да не се дразни и лае продължително време кучето, а така също нашийникът трябва да се сваля и животното да се води на разходка вързано през гърдите. Добър лечебен ефект се получава от неколкодневното даване на запарка от лайка. За потискане на кашлицата могат да бъдат използвани хуманномедицинските препарати котерпин, пертусол, тусирол, носкапин и др. тяхното дозиране се определя както при малките деца. Възпаление на глътката
(фарингит) Фарингитът представлява възпаление на лигавицата на глътката. При кучетата то се среща сревнително често и протича в повечето случаи остро.
Най-важната причина за възпалението са цялостното и локалното простудяване на организма, приемането на много студена или много гореща храна и вода, травматизирането на лигавицата от остри кости и чужди тела и даването на развалена и мухлясала храна. Всички тези причинители довеждат до отслабване на съпротивителните сили на организма и повишаване на патогенността на нормално намиращите се тук бактерии. Това заболяване може да се предизвика и от пренасяне на възпалителен процес от други засегнати места, като ларинкса, устаната лигавица и др.
Признаци. В леките случаи кучетата са угнетени, чувстват болезненост през време на гълтането и показват слабо повишаване на вътрешната телесна температура. При отваряне на устата се установява зачервяване и отичане на лигавицата на глътката, която загубва блясъка си.
При по-тежка форма на възпалението общото състояние на животното е нарушено. Температурата му се повишава, апетитът му изчезва, явява се повръщане и понякога дишането се затруднява. При упражняване на слаб натиск в областта на глътката кучето чувства силна болка и прави опит да хапе. Прави впечатление, че животното държи постоянно главата си изпъната напред. Лекуване. Най-напред се обръща внимание на храната, която трябва да бъде мека и да се дава на малки порции. При повишаване на температурата се прилагат антибиотици и сулфонамиди. Добър лечебен ефект се получава при даването на запарка от лайка по няколко чаени лъжички през 1-2 часа в продължение на 1-2 дни и намазване на лигавицата на глътката с йод-глицерин или гранофурин два пъти дневно – сутрин и вечер.
След оздравяването на животното не трябва да се дават около десетина дни никакви кости. Бронхопневмония Бронхопневмонията е тежко заболяване на белия дроб, от което боледуват най-често младите, по-възрастните, слабите и изтощените кучета.
Причинителите на заболяването са различни бактерии и вируси, които нормално се намират в дихателните органи. Когато обаче устойчивостта на организма отслабне, под въздействието на силна простуда и лошо непълноценно хранене, тези микроби повишават своята вирулентност и довеждат до заболяване на белия дроб. Бронхопневмонията се установява и при някои заразни заболявания, като гана, туберколоза и др. Признаци. Болестта започва с учестено, повърхностно и затруднено дишане. Наблюдава се честа кашлица. От ностните отвори изтича голямо количество гнойна материя. Апетитът е силно намален и дори може да липсва. Болното животно е отпуснато и потиснато и има повишаване на вътрешната телесна температура, която може да достигне 41С. Заболяването се развива доста бързо и за кратко време може да има нежелан изход.
При установяване на първите признаци, характерни за бронхопневмонията, трябва незабавно да бъде потърсена помощта на ветеринарен доктор.
За да не заболеят малките кученца от бронхопневмонията, те трябва ад се предпазват от простудяване и да се хранят правилно. Домашно отглежданите кучета от породите с по-къса космена покривка е необходимо при разходка в студено време да бъдат обличани със специално приготвена за тази цел топла дреха. Особено чувствителни към простудата са кучетата от породите дакел; пинчер; пекинез; японски хин; йоркшир териер, малтийска и френска болонка. Нефрит Нефритът представлява възпаление на бъбречната функционална тъкан. От него боледуват предимно по-старите кучета.
Причина за болестата са попадналите в бъбреците бактерии и образуваните от тях токсини. Това, става когато организмът на животните е с намалени съпротивителни сили вследствие на простуда и неправилно хранене. Нефритът може ад бъде причинен още при отравяния с фосфор, фенол, йодоформ, сублимат, олово и др. или от отровни продукти, образувани в организма на животните при заболявания като продължителен катар на стомаха и червата, констипация, кожни възпаления и изгарания. Понякога той придружава и някои други заболявания, като гана, лептоспироза, възпаление на аналните жлези, бронхопневмония и др. Признаци. Заболяването се проявява с обща слабост, безапетитие и слабо повишаване на вътрешната телесна температура. Много често се появяват отоци по корема и крайниците, което се дължи на настъпилата сърдечна слабост. Болното животно има схванат вървеж и държи гръбначният си стълб изкривен нагоре. При упражняване на натиск в областта на бъбреците кучето чувства болка и прави опит да хапе. Много често урината придобива червен цвят, което се дължи на наличието на кръв в нея. Количеството на отделяната урина е намалено и в нея се съдържат много белтъчини. При тежки нефрити образуването на урина може да бъде преустановено и да настъпи уремия, която обикновено довежда до смъртта на животното. Лекуване. Важно е най-напред да се установят причините за това състояние и да бъдат веднага отстранени. На животното се предписва диетично хранене и покой. За да се облекчи функцията на бъбреците, изключва се даването на белтъчини, готварска сол и голямо количество вода. Заболелите кучета се хранят предимно с млечни храни, оризова каша, малко количество птиче месо и др. медикаментозното лекуване се извършва задължително от ветеринарен лекар, който трябва да бъде потърсен веднага след появата на първите признаци на болестта. Възпаление на пикочния мехур
(цистит) Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур, от което боледуват по-често женските кучета.
Причината за болестта са бактерии, попаднали най-често през пикочната тръба в пикочния мехур вследствие на възпаления на матката, простатната жлеза и други съседни органи. Важен предразполагащ фактор за възникване на цистата е продължителното задържане на урината в пикочния мехур, което се дължи на нередовното извеждане на кучетата на разходка. Циститът често съпровожда и някои възпаления на гръбначния мозък, бъбречнокаменната болест и паразитози. Признаци. Честото и болезнено уриниране е най-важният признак на това заболяване. Урината в повечето случаи е мътна и доста често има миризма на амоняк. Общото състояние, вътрешната телесна температура и апетита са нормални в леките случаи на заболяването. Лекуване. При своевременно лекуване на заболяването то бързо преминава. Кучето се оставя в пълен покой. Осигурява се предимно млечна диета и голямо количество вода за пиене. Добър лечебен ефект се получава с използването на пикочогонни и дизенфекциращи пикочните пътища и пикочния мехур средства, като уротропин, салол и запарки от листа на мечо грозде. Кожен сърбеж Кожният сърбеж представлява функционално разстройство на кожата, без да се установяват видими промени по нея. Тук не се отнася сърбежът, който е често явление при други кожни заболявания (като екземи), и сърбежът, предизвикан от външни паразити (бълхи, въшки, кърлежи). Той може да бъде локален или общ и се среща най-често при старите кучета.
Причините за болестта са най-често отделните през кожата продукти от обмяната на веществата или отрови, които предизвикват дразнене на чувствителните кожни нерви. Затова той често придружава и е признак на някои бъбречни заболявания, уремията, хроничните възпаления на стомаха и червата, нервната форма на ганата и болестта на Ауески. Признаци. При общия сърбеж кучето чувства нужда да се чеше по цялото тяло с нокти или като се трие в различни предмети. При локалния сърбеж чесането се ограничава само на определени места на тялото. Обикновено сърбежът може да бъде прекъснат от кратки паузи, след което отново се възстановява. При разчесването, когато то е доста продължително, могат да се предизвикат повърхностни или по-дълбоки кожни изменения и дори рани. Лекуване. Преди всичко се обръща внимание върху чистотата на космената покривкаи ако се наложи, животното трябва да се изкъпе. На кучето се осигурява пълноценна дажба, богата с всички необходими за него хранителни съставки.
Външно се втриват успокояващи средства, като от 1 до 3%-ов разтвор на ментолов или тимолов спирт. При общия сърбеж могат да се използват антихистаминни и кортизонови мази (алергозан, локакортен, хидрокортизон и др.). Добър лечебен ефект се получава и от даването – вътрешно или инжективно – на алергозан в доза от ½ до 1 таблетка 2 пъти дневно или от ½ до 1 ампула сутрин и вечер.
Коментари () |
|
|
|
 |
