|
"Болестите" на Черно море |
|
|
07 март 2008 |
Може да се отбележи своеобразен юбилей: половин век от това, че са били донесени през 1947 г. от Порт - Артур в Черно море мекотелите с красива раковина - рапаните. Малко хора знаят, че рапанът по принцип е хищник, който унищожава всички аборигенни дънни животни. Между другото тъкмо те образуват огромните колонии и отговарят за биологичното почистване и продуктивността на крайбрежните зони.
Следствие на съкращаването на колониите на мекотелите-филтър е станал нарастващия процес на замърсяване на крайбрежните черноморски води. Изменението на биологическия режим довежда до това, че Черно море се "разболява" - друг става неговият цвят, прозрачността му намалява.
Но се оказва се, че появяването на рапаните - не е най-страшната екологична беда. През 1989 г. морето изпита още един шок: в него се появява още един чуждестранен вид - Mnemiopsis leidyi. Този път този вид беше донесен от Аткантическия океан. С не големи размери 4 - 10 см., външно приличащ на малка медуза, той се оказва необикновен лакомник и изяжда всичко наред - организмите на плактона и даже ларвите на рибите. Скоро след заселването на този нов вид неговата биомаса достига милиарди тонове.
Тъй като хищникът унищожава и ларвите на рибите, и тяхната храна, добиването на хамсията, като главен промишлен вид, практически доведе до отрицателни резултати. Вместо 400 - 500 милиарди тонове риболовците от всичките шесте причерноморски държави започнаха да добиват едва 30 хиляди тона. В началото на 90-те години негативната екологична ситуация достигна своя апогей.
В края на миналия век към Черно море се стекоха много неблагоприятни фактори. Освен заселването на чуждестранни видове-хищници, значително влияние на екологичната ситуация в морето оказват климатичните изменения, проявяващи се в мощно затопляне на регионалния климат. Всичко това доведе до това, че огромният водоем стана друг по редица параметри.
Черно море е уникален басейн който се състои от два слоя. Сега дебелината на повърхностния слой на морето средно достига 120 - 160 метра, а именно там е съсредоточен целия живот. Два километра от долният слой са замърсени от сероводород и е безжизнен. По тази причина различните видове въздействия на морето (климатични и антропогенни), цялата мръсотия в него влияе не на целия басейн, а само на повърхностния "жив" слой. Получава се така, че Черно море не е толкова устойчив на екологините изменения.
Затоплянето доведе до това, че през зимата повърхностният слой на водата не се охлажда достатъчно, следователно, процеса на вертикално смесване на басейна отслабва, водата в дълбоките слоеви не "оздравява". Тъй като кислорода не достига до дълбокия слой, границата на сероводородния слой нараства. В последните две десетилетия тя нараства до 12 метра, което съставлява около 10 % от целия кислороден слой. Този неблагоприятна тенденция продължава и до днес.
- по материал на М. Флинт,
- зам. директор на Института по океанология
- на руската академия на науките
- превод: А. Гильова
- www.mastilo.info
Коментари () |
|
|
|
|