|
Алопецията представлява изпадане на космите, без да се установяват видими изменения по кожата. Боледуват почти всички породи кучета, но по-често отглежданите в домашни условия. При някои косопадът е вроден и се унаследява както при африканското и цейлонското голо куче. Болестта може и да бъде придобита и според обхвата на кожата да бъде локална или обща.
Домашен ветеринарен доктор Христо Георгиев Болести при кучетата Опадане на космите
(алопеция) Алопецията представлява изпадане на космите, без да се установяват видими изменения по кожата. Боледуват почти всички породи кучета, но по-често отглежданите в домашни условия. При някои косопадът е вроден и се унаследява както при африканското и цейлонското голо куче. Болестта може и да бъде придобита и според обхвата на кожата да бъде локална или обща.
Причините за появата на общата и локалната алопеция са различни. Съществена роля има недостигът или липсата в организма на витамини, микроелементи и минерални вещества, а така също и разтройството на функцията на жлезите с вътрешна секреция, като щитовидната и хипофизната жлеза, и нервната система. Наблюдава се и тъй наречената старческа алопеция, характерна за много възрастните кучета. Признаци. Заболяването се проявява с опадане на космите по гърба, като остават окосмени само областта на холката, крупата и опашката. При локалния косопад космите опадат най-често на кръгли или на неголеми места, които нерядко са симетрично разположени по тялото. През целия развой на болестта кожата остава непроменена. Лекуване. Вродената алопеция е неизлечима. За лекуването на придобитата алопеция много важно е да се установи причината и да се предприеме съответната терапия. Кожата на кучето трябва редовно и основно да бъде почиствана, като се избягва честото къпане със сапун. Животното трябва да се извежда редовно на слънце. Ограничава се даването на месо, а се препоръчва храна, богата с витамините А и В. Преди локалното третиране на кожата тя се третира и масажира с парче плат или немного мека четка. След това се прилагат лекарства, които възбуждат растежа на космите. За тази цел се втриват 1%-ов силицилов или резорцинов спирт, перувиански балсам и др. вътрешно и инжективно се прилагат витамините А и В, йодни препарати и препарати от щитовидната и хипофизната жлеза. Добър лечебен ефект се получава при даване на йодна тинктура един път дневно в продължение на 4 дни в дози 2-3 капки в 1 супена лъжица вода вътрешно. Екзема Под екзема се разбира повърхностното възпаление на кожата, което засяга предимно нейния епидермис.
Боледуват често кучетата и особено тези, които живеят застояло, хранят се непълноценно или се прехранват и затлъстяват и не се обръща внимание върхучистотата на космената им покривка.
Причините за екземата са от външен и вътрешен произход. Външните причини могат да бъдат механични и химични.
Механичните фактори са тези, които причиняват нарушаване целостта на кожата и довеждат до проникването в нея на различни микроби. Тук спадат чесането, търкането на някои съседни части на тялото, честото стригане, напластените нечистотии по кожата и влагата.
Честото къпане на дългокосместите породи кучета става честа причина за появата на екзема.
Към химичните фактори спадат различни дразнещи мази и синапизми, използвани за лекуването на кожните заболявания, къпането с домашно приготвени съпуни, веро и други миещи и перилни препарати.
Към вътрешните причини спадат различни храни и лекарства, които съдържат вещества, увреждащи кожата при отделянето си през нея (конското месо, кухненските отпадъци от месопреработвателните заведения, третирането с йодни, живачни и бромови препарати и др.).
Голяма част от причините за появата на екземите остават доста често неизяснени. Някои автори отдават голямо значение на нарушаване функцията на нервната система и на жлезите с вътрешна секреция. Признаци. Най-често при кучето се среща влажната екзема и се появява на тези места, които са най-силно окосмени, като гърба, основата на опашката, плешките, външните страни на бедрата и по-рядко около очите и основата на ушите. Тази екзема се разпространява доста бързо и за няколко дни може да обхване големи участаци. Кожата на засегнатите места е силно зачервена, влажна и лъщяща и по краищата се появяват малки мехурчета. В повечето случаи сърбежът е доста силен и затруднява оздравяването на кожата. Влажната екзема при своевременно лекуване има благоприятен изход.
Доста често се среща екземата по гърба, която има по продължителен развой. Измененията на кожата обикновено се разпростират от врата до опошката, а в отделни случаи преминават по главата и по задните крайници. Различава се от влажната екзема по липсващата тенденция за бързо разпространяване и по-слабо излазения сърбеж.
Служебните и ловните кучета при ходене по каменист терен и стърнища заболяват често от екзема между пръстите на краката. В началото тя започва около ноктите, кожата на пръстите и между тях и по-късно може да обхване и ходилната част на краката. Появява се куцота, която е доста силна и упорита, когато са засегнати и четирите крайници. Животното става апатично и предпочита да лежи.
В диагностично отношение екземите могат да се съберат с дерматити. При тях на едно и също място на заболялата кожа се наблюдават различни промени, като зачервяване, образуване на възелчета, обикновени и гнойни мехурчета, които се развиват повърхностно, докато при дерматита са увредени по-дълбоките слоеве на кожата и измененията са еднакви навсякъде. Лекуване. Преди да започне лекуването, първо трябва да се установят и отстранят причините за появата на екземата, след което се прилагат средства за намаляване свръх чувствителността на организма и за третиране на засегнатите участаци. За намаляване на свръх чувствителността на организма се дават вътрешно големи дози витамин С, натриев тиосулфат и др.
При лекуването на влажната екзема измененията се измиват с разтвор на риванол, калиев перманганат и се намазват с варна вода и ленено масло по равни части или се подсушават с цинков окис и талк. Добър лечебен ефект се получава и с използването на препарата екзематин С.
Екземата между пръстите се лекува, като заболелият крайник се накисва за 10-15 минути в 1%-ов разтвор на стипца, след което мястото между пръстите се намазва с помада, съдържаща 20% оловен ацетат и ланолин. Провежда се и лечение няколко дни с антибиотик инжективно. Най-добре е за това да се потърси помощта на ветеринарен лекар.
За подпомагане на оздравителния процес на животните се осигуряват по-продължителни разходки на слънце и чист въздух. Дерматит Дерматитът е дълбоко възпаление на кожата, протичащо с еднообразие на патологичните изменения.
Причините са от механично, физично и химично естество.
Към механичните фактори спадат дълбоките ожулвания на кожата от постоянните търкания на твърдите кожени нашийници.
Решаваща роля имат физичните фактори. Заболяването се предизвиква от изгарания на кожата, от висока или много ниска температура (при пожари или голям студ), като най-често се засяга кожата на крайниците, тестисите, дългите уши и др.
Към химичните причини спадат някои лекарствени средства в голяма концентрация, с които се намазва кожата, или препарати, които кучето непонася. Заболяването често настъпва при падане на кучетата във варници с прясно гасена вар или на места където са разлети киселини или основи.
Признаци. Засегнатата кожа е силно зачервена, отекла, болезнена и темперирана. По-късно в тежките случаи се появяват мехурчета, след спукването на които се образува силно овлажняване. При попадане на гнойни причинители засегнатият участък нагноява и се предизвиква влажна или суха гангрена. По-късно настъпва умъртвяване на кожата.
Ако е засегната повече от 2/3 от кожата на тялото, животното умира. Лекуване. Причината на заболяването трябва да бъде отстранена веднага. При попадане във варница животното трябва да се изкъпе цялото със слаби разтвори на някоя киселина или оцет, а ако е засегната от киселини – със сапун или слаби разтвори на основи (буров разтвор, оловна вода и др.). при мехурчесто изгаряне засегнатият участък се посипва с пресушаващи прахове и се намазва с ленено масло и варна вода в равни части. Възпаление на аналните жлези От това заболяване страдат най-често кучетата от дребните породи, които се отглеждат изключително при домашни условия и имат ограничени възможности за движения.
Причини. Аналните жлези се намират от двете страни на ануса на границата на неговата кожна и лигавична част. Нормално те отделят секрет, който има специфичен мирис за всяко куче. Когато секрета се задържи и се натрупа, в жлезите проникват бактерии, които бързо се размножават и отделят токсини. Тези токсини се резорбират в организма и се проявява заболяването. Освен липсата на движение голямо влияние оказват и храненето с меки и воднисти храни. Признаци. Кучето загубва игривостта си. Започва трудно да се качва и слиза по стълбите и често си търка задницата по земята. Появява се куцота, която понякога изчезва за един – два дни и отново се появява. Дефекацията се затруднява. С напредване на болестта движението на животното става все по-трудно и то предпочита да лежи с часове на едно място. Мускулатурата на гърба, крупата и крайниците става болезнена и при най-слабо натискане животното чувства болка и прави опит да хапе. При несвоевремено лекуване се появяват екзематозни изменения по кожата, силен сърбеж и отпадане на космите. Лекуване. Секретът на възпалената жлеза се отстранява чрез изцеждане. Тази манипулация е деликатна и трябва да се извършва от опитен специалист. При силно възпаление жлезите трябва да се промият по специален начин със слаби дезинфекционни разтвори на риванол или калиев перманганат. Промивките се повтарят след 4-5 дни. Препоръчва се в продължение на 3-4 дни да се дава по ½ до 1 таблетка аспирин и аналгин в зависимост от големината на кучето. При тежки случаи е наложително да се инжектират антибиотици и сулфонамиди. На животното се дават повече кости в храната и им се осигуряват по-чести и продължителни разходки. Възпаление на ушите
(отит) Възпалението на ушите е често заболяване при кучета от породите с дълги и увиснали уши, каквито са кокершпаньолът, бигълът, басетът, дакелът ,пуделът и др.
Причини за заболяването са най-често попаденето на микроби, чужди тела или паразити, силно разчесване и навлизането на вода в ушите при къпане на кучетата. При животните с дълги и увиснали уши изхвърлянето на нормално образувалият се секрет се затруднява при тръскане на главата, което допринася за неговото задържане и загниване. Специално при пуделите външния отвор на ушния канал е обрасъл с голямо количество косми, образуващи тампон, който пречи за изхвърлянето на секрета.
Признаци. Важен признак на заболяването е много честото разтърсване на главата и почесване на заболялото ухо с лапата на единия от предните крайници. При усложняване на болестта главата на животното се наклонява настраната на засегнатото ухо. При упражняване и на най-слаб натиск в основата на болното ухо животното чувства болка и скимнти. Ушният канал на това ухо е изпълнен с тъмночервено-кафяв секрет с много неприятна миризма, който изтича навън и замърсява вътрешната страна на ушната ръковина.
Ако не се проведе навременно и правилно лечение, възпалението става хронично и може да доведе до намаляване или пълно загубване на слуха, а така също и до проникване на възпалителния процес към вътрешното ухо и оттам да причини увреждане и на мозъка.
Лекуване. Най-напред засегнатото ухо се почиства с памук, напоен в салицилов спирт или риванол, като се внимава да не се разрани. След това в ушния канал се поставят няколко капки от препаратите, използвани в хуманната медицина – фуроталгин, оталгетон, оталгицин, и ветеринарния – оторил и др. ушите на кучетата, предразположени към такова възпаление (кокери, пудели, басети и др.), трябва редовно да се почистват и да се отстраняват космите от ушните канали.
При тежко състояние на животните трябва да се потърси компетентната помощ на ветеринарния лекар.
Коментари () |
|
|
|
 |
