Гулдовата амадина е най-красивият вид от восъчноклюните тъкачи вцветово отношение. Английският орнитолог Джон Гулд е дал името на тазиптица, посвещавяйки го на съпругата си, която е била неизменен спътникв експедициите му из цяла Австралия от 1838-а до 1841-а година.
Разпространение и разновидности: Различаватсе 3 разновидности на тези птици, обитаващи южните райони на СевернаАвстралия, без п-б Йорк: черноглава, червеноглава и жълтоглава Гулдоваамадина. За първи път в Европа са внесени черноглавата и червеноглаватаформи през 1887-а година, а жълтоглавата - в 1915-а година.
Описание: Птиците са дълги140 мм, крилото е 65 мм, а опашката - 70 мм. При мъжкия лицевата частна главата (включително страните и темето) е тъмночервена, ограничена счерна ивица. При останалите форми лицето е черно или оранжево. Задивицата има малка черна полоса, разширяваща се към върха на главата.Гърлото е черно, тилът е златистозелен и плавно преминава къмтъмнозеления гръб. Надопашието и покривните опашни пера са искрящосини.Тъмновиолетовите гърди са рязко разграничени напречно от яркожълтотокоремче. Крилата са тъмнозелени. Опашката е черна, а средната двойкапера е удължена и завършва с изтъняване. Клюнът е бял с червено връхче,а краката - жълти. Женската е оцветена подобно на мъжкия, но цветоветеса по-бледи и неясни. При нея средната двойка опашни пера не саудължени, а клюнът е с рогов цвят. При отглежданите в домашни условияГулдови амадини, с годините са възникнали и са се закрепили няколкоцветни вариации: жълти, бели, сини, пъстри, нормални с бели гърди, идр., една от друга по-ефектни.
Размножаване: Птиците серазмножават по отделни двойки в клетки с размери 80/50/50 см. или всмесени волиери с други дребни амадини и астрилди. Особно подходящи затях са витрините, засадени обилно с жива растителност и с поддържанатемпература 20-22 градуса, където Гулдовите амадини изглеждат катоистински пернати бижута. Те са готови за размножаване на едногодишнавъзраст, когато са напълно оцветени. По-млади те може да не снесат исъс сигурност няма да изхранват потомството си. Много любители, вжеланието си за бърза печалба, подлагат яйцата на Гулдовите под т.нар."храначки" - за каквито най-често се използват птиците от вида японскаамадина. Младите, израстнали под упеката на чужди родители, променятсвоето поведение и от тях често не стават добри родители.Препоръчително е да се подлага яйца или малки, само ако самите Гулдовине проявяват родителски качества. Нормално женската снася от 4 до 6бели яйца, от които се излюпват малки след 14-15 дни. Те имат в ъглитена човките си по 2 лазурно сини папили, които фосфоресцират на тъмно.На възраст 22-24 дни напълно оперените малки напускат гнездото, ародителите им ги дохранват още 15 дни. Младите птици са оцветенив сивозеленикаво и придобиват оперението на възрастни към 6-7-иямесец. Понякога в следствие на неправилно хранене, близкородственокръстосване, или липса на достатъчно слънчева светлина оцветяванетоможе да се забави с 3-4 месеца или въобще да не започне. Гулдовитеамадини се размножават най-добре при 22-24 градуса по Целзии и влажност55-60%.
Зимуването е препоръчително да става при температури не по-ниски от 15 градуса.
