|
Одомашяването на кучето дава силно отражение върху общото му развитие и го поставя в пълна зависимост от човека. Това е довело в голяма степен до потискане на неговия инстинкт за самосъхранение.
Количеството и качеството на храната за кучето се определя в зависимост от възрастта, породата, физиологичното състояние (бременно, кърмещо, болно), предназначението (ловно, служебно, декоративно и др.) и средата, в която живее (на открито или в къщи.
Домашен ветеринарен доктор Христо Георгиев Хранене на кучето Одомашяването на кучето дава силно отражение върху общото му развитие и го поставя в пълна зависимост от човека. Това е довело в голяма степен до потискане на неговия инстинкт за самосъхранение.
Количеството и качеството на храната за кучето се определя в зависимост от възрастта, породата, физиологичното състояние (бременно, кърмещо, болно), предназначението (ловно, служебно, декоративно и др.) и средата, в която живее (на открито или в къщи.
Кучето не е само месоядно животно. То има нужда от храни, които осигуряват организма му с белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерални вещества. Количествата на различните видове храни в дажбата трябва да бъдат балансирани. При приготвянето на дневната дажба трябва да се знае, че големите кучета се нуждаят от по-малко количество белтъчини от колкото малките, а нуждите от енергийните источници в храна (мазнини и въглехидрати) са в зависимост от масата и космената покривка на животното, които при студено време действат предпазващо от загуба на енергия.
През първия месец след отбиването и отделянето от майката кученцето трябва да яде най-малко 4 пъти на ден. Храненето през нощта трябва да се избягва. Необходимо е то да се приучи да приема най-разнообразни храни, които се приготвят в семейството. Ако отбиването на кученцата е станало по-рано или майката няма достатъчно количество мляко поради голям брой новородени или заболяване на млечните жлези, обезателно те трябва да се подхранват. Недохранването на малките проличава от това, че те започват постоянно да “скимтят” и почти не заспиват, докато ситите след сукането от майката заспиват и обикновено след половин до 1 час се събуждат и отново искат да сучат. Дохранването се извършва най-често с обикновено пряснсо краве мляко, разредено 1 към 1 с преварена вода, или с някои сухи млека или храни за бебета (бебе 0, бебе 1, Слънчо и др.).
След пъвият месец се дават ситно наразяно сварено месо или кремвирши в бульон, към който се прибавят сварен ориз, овесени ятки или малко хляб. Месото не трябва да бъде тлъсто (избягват се свинското и овнешкото), а така също и сурово. То обезателно трябва да бъде сварено или леко запечено. За малките и по-порасналите кученца много полезно е към дажбата да бъдат включени и филе от риба (без кости), наразяно на дребни късчета, сварено или сурово зеле, коприва, цвекло, моркови и мляко във всичките му форми.
За нормалното развитие на костната система на подрастващите кученца добре е в храната да се прибави месо-костно брашно и редовно да се дава рибено масло. Най-напред се започва с поняколко капки дневно или през ден и постепенно се увеличава до 1-2 чаени лъжички (от 1 до 3 перли дневно) зависимост от породата и големината на кучето. При поява на стомашно-чревно разстройство даването на рибено масло се спира, докато храносмилането се нормализира. Много полезно за малките също е прилагането на витамините D2 и D3 и витамин А, като се започне с една две капки на ден и на 6 месечна възраст се стигне до 8-10 капки дневно. Освен това е нобходимо в храната да се дава и по 1 таблетка калциев фосфат на ден. С растежа на кучето количеството му трябва да се увеличи до 3-4 таблетки дневно. Добре е подрастващите кученца да се преглеждат периодично от ветеринарен лекар за проследяване на тяхното правилно развитие.
В много страни, а напоследък и у нас се приготвят и продават различни готови храни за домашни животни, в които има прибавени разнообразни витамини и минерални вещества, необходими за подрастващите кученца.
Приготвената храна трябва да се разделя на порции в зависимост от броя на дневните хранения. С напредване на възрастта те намаляват, като след 4 месец кучетата се хранят 3 пъти дневно, след 6 месец – 2 пъти, а след навършване на 1 година – 1 път и то най-добре вечер (от 1 до 2 часа след разходката на животното). През студените есенни, зимни и пролетни дни кучетата, които живеят на вън, трябва да получават по-големи количества храна в сравнение с кучетата, отглеждани в къщи. Домашно отглежданото или дворното куче трябва да изяжда цялото количество поднесена храна, което е показател, че то е здраво, има добър апетит и храната му е вкусна.
Важно е да се знае, че кучетата не обичат честата смяна на храната и предпочитата тази, с която са свикнали. Поставянето на различни подправки, използвани в семейната кухня се отразява зле на обонянието и слуха, а големите парчета картофи не могат да се усвояват от храносмилателната система и предизвикват болки в стомаха и червата.
На кученцата до 4 месечна възраст не трябва да се дават кости за храна. Като се има впредвид, че те не дъвчат, а само ги начупват и веднага ги гълтат, предлагането на кости (на по-големите кученца) трябва ад става след изяждането на основното ядене. В противен случаи, когато те са гладни, могат да погълнат по-големи костни парчета и това да доведе до запушване на хранопровода им.
Не трябва да се забравя, че кучетата не могат без вода за пиене. Те пият вода тогава, когато имат нужда. Доказано е, че дневно могат да изпиват до 1 литър вода, а при хранене с по-суха храна – дори до 2 литра и за това трябва да имат на разположение винаги чиста вода за пиене.
Много важно е да се знае, че храненето на кучето се извършва в строго определен час на деня. Поднесената храна трябва да бъде затоплена, а не да се дава веднага след изваждането и от хладилника (ако е съхранявана там). Безразборното хранене и приемането на студена храна довеждат до силно нарушаване на апетита и дори до възпаления на стомаха и червата.
Коментари () |
|
|
|
 |
