|
Рахитът при младите и остеомалацията при възрастните кучета спадат към тъй наречените недоимъчни болести. Те се срещат сравнително често както при домашните, така и при волиерно отглежданите животни. Придразположени към тези заболявания са най-вече кучетата от по-едрите породи (източноевропейска овчарка, дог, боксер, сан бернар и др.).
Домашен ветеринарен доктор Христо Георгиев Болести при кучетата Рахит и остеомалация Рахитът при младите и остеомалацията при възрастните кучета спадат към тъй наречените недоимъчни болести. Те се срещат сравнително често както при домашните, така и при волиерно отглежданите животни. Придразположени към тези заболявания са най-вече кучетата от по-едрите породи (източноевропейска овчарка, дог, боксер, сан бернар и др.). Основна причина за тези заболявания е небалансираното по отношение на калции, фосфор и витамин D хранене. Важна роля играе и липсата на слънчева светлина при растежа на малките кученца. Продължителното хранене с месо без кости, с кучешки галети, брашнени каши и само с хляб допринася за бързото появяване на заболяването. Признаци. Най-ранният признак на рахита при подрастващите кученца са промените в апетита, който отначало е намален и капризен, а по-късно става извратен. Кучетата започват да гризат стените в къщата, изяждат изпражненията си и пасат трева. По-късно се появява диария. Най-съществено се променят костите. Вследствие на липсата или намаляване количеството на калция и фосфора в тях те стават меки и се изкривяват под формата на буквите Х или О, а гръбначният стълб се извива надолу, нагоре или в страни. Кученцата не се развиват нормално и закърняват. Главата им е доста голяма, а краката, освен че са изкривени, остават по-къси, ставите им се удебеляват и са болезнени на пипане. Болните мъчно се движат и предпочитат повече да лежат. Често зъбите им се разклащат и отпадат. Много характерен белег е появата на тъй наречената “рахитична броеница”, която се образува от надебеляване на местата между костната и хрущялната част на ребрата. Рахитичните кучета са по-податливи на заболявания. При ненавременно лекуване промените в костната система неизчезват. През време на протичане на рахита и остеомалацията се наблюдават и нервни признаци, проявяващи се с тетанични пристъпи при дразнене от гръм, светкавици и други дразнители. Диагнозата може да се постави и чрез ренгенологично изследване на костите. Лекуване. Болните се третират с витамин D2 по 1 000 – 2 500 единици дневно в продължение на 2-3 седмици. Профилактично той се дава по 20 единици на ден. Едновременно с това на животните може да се инжектират калциеви и фосфорни препарати (калциев бороглюконат, калциев хлорид, кисел калциев фосфат) или се дава вътрешно калций и фосфор под формата на таблетки калциев фосфат. Профилактично на подрастващите кучета се дава храна, богата с калции, фосфор и витамин D2 (пресни кости, месо – костно брашно, прясно месо, черен дроб, мляко сирене и др.), и се държат продължително време на пряка слънчева светлина. Добър лечебен ефект се получава и при облъчването на животното с кварцова лампа, особено през зимните месеци. Авитаминоза А Авитаминоза А не е често заболяване при кучетата. Голямото количество витамин А се намира в рибното масло, черния дроб и млякото. Образуването му се осъществява в черния дроб и чревните стени от каротина. Този процес при месоядните животни е непълен, поради което витамин А трябва да бъда внасян в организма отвън за задоволяване на неговите нужди. Признаци. В началото на заболяването болното животно показва клатушкаща се походка, забавяне на растежа и потрепване на главата. Харакатерни са промените в очите, изразяващи се със сързотечение, светлобоязън, конюнктивит, побеляване на корнеята и гнойни изтичания. Често се появява и т. нар. “кокоша слепота” – отслабване на зрението нощно време. Смяната на зъбите при младите кученца се забавя. Болните са предразположени към дихателни и храносмилателни разстройства. Лекуване. Дава се вътрешно витамин А по 1 перла на ден (10-15 дни). В по-тежки случаи може да се приложи и инжективно. Болните животни се хранят с богати на този витамин (черен дроб, мляко и млечни произведения, пресни и сварени моркови и домати и др.) храни. Инжектира се подкожно препаратът тривитаминол, съдържащ витамините А, D и Е, в доза от 2 до 5 мл в зависимост от големината на животното. Авитаминоза С Установено е, че кучетата нямат голяма нужда от витамин С, но пълната му липса в организма може да доведе до заболяването им. Причините са основно храненето на кучетата продължително време с бедна на витамин С храна и отглеждането им при лоши условия (тъмни, влажни, лошо проветриви помещения, ограничено движение и прекарани заразни и незаразни заболявания). Признаци. Болестта се проявява с появата на кръвоизливи по лигавицата на устата. Венците на зъбите започват силно да кървят и зъбите се разклащат и падат. Лекуване. Дават се големи дози витамин С или храни, богати с него (плодове и зеленчуци). Затлъстяване Затлъстяването представлява отлагане на голямо количество мазнини в подкожната тъкан, дължащо се на нарушаване обмяната на веществата. Боледуват предимно по-старите стайни кучета и тези с флегматичен тип нервна дейност, лишени от продължителни разходки. Важна причина е хипофункцията на жлезите с вътрешна секреция, като щитовидната, хипофизата и половите жлези. Застоелият живот на кучетата допринася най-често за натрупването на тлъстини в организма, тъй като разграждането им е непълно, за разлика от кучетата, които се движат редовно и продължително време. Например служебните и ловните кучета, които изминават понякога десетки километри, не страдат от затлъстяване. Признаци. Затлъстелите животни имат закръглена форма и нерядко, особено дакелите, приличат на тюлени. Шията става двойно по-дебела, гърбът е широк, коремът понякога увисва до земята и краката почти не се показват под тялото. Болестта води до затрудняване на функциите на сърдечната и дихателната система, поради което животните бързо се уморяват. Затлъстелите кучета боледуват по-често от запек, екзема, възпаление на аналните жлези и са полово неактивни. Лечение. Най-напред се ограничават мазнините и въглехидратите в храната на болните кучета. Ако сърдечната дейност е нормална, продължителните разходки са много полезни. Против затлъстяването се дават карлсбатска сол, лимонена, оцетна, винена и други киселини вътрешно. Млечна треска (еклампсия) От еклампсия боледуват най-често кърмещите кучки, които имат много мляко, отглеждат се при домашни условия, и болните и остри маточни, бъбречни и чернодробни възпаления. Причините на заболяването не са установени напълно, но се приема, че то се дължи на хипофункция на паращитовидната жлеза и свързаните с това промени в обмяната на калция. Признаци. Болестта започва внезапно и се наблюдава в първите седмици след раждането, а понякога и непосредствено след отбиването на приплодите. Болното куче проявява страх, безпокойство, смущения в координацията на движението и треперене. След известно време то се вцепенява, свлича се на земята и напразно се опитва да се изправи на крака. Мускулатурата на тялото и крайниците е обхваната от често повтарящи се спазми, шията стои изпъната и устата не може да се отваря. Дишането е силно учестено и повърхностно, но съзнанието е запазено. Общата чувствителност е слабо понижена. Спазмите могат да продължат и няколко часа. Заболяването може да продължи 24 часа и ако не се предприеме лекуване, животното умира. Лекуване. На майката се осигурява спокойствие, а бозаещите кученца се отделят от нея, защото през време на боледуването може да ги нарани. Много добър резултат при лекуването се получава от венозно или мускулно инжектиране на 10%-ов разтвор на калциев глюконат или калциев бороглюконат в доза от 10 до 30 мл в зависимост от големината на болното куче, а също и витамин D2. до един час след инжектирането животното се успокоява и започва да кърми приплодите си. Правилно е третирането с калций да се повтаря 2-3 пъти през 24 и да се дава вътрешно калциев фосфат всекидневно по 3-4 таблетки до отбиването. Епилепсия Епилепсията е хронично заболяване на мозъка, при което животното припада с гърчове и загубва съзнанието си. Различават се няколко клинични форми: истинска, симптоматична, токсична и рефлекторна. При кучето най-често се наблюдава истинската епилепсия. Причините за епилепсията не са достатъчно проучени и доказани. Установено е, че болестта се предава по наследство и понякога епилептични кучета раждат приплоди, които също боледуват. Симптоматичната епилепсия се дължи често на тумори, мозъчни кръвоизливи, удари в областта на главата и счупване на черепа. Рефлекторната епилепсия е резултат на силни дразнения на периферните нерви при изгарания, травми, костни и зъбни болки. При кучетата някои вътрешни паразитози (аскаридоза и тениоза) предизвикват силно дразнене на чревната лигавица и довеждат до появата на рефлекторна епилепсия. Признаци. За клиниката на заболяването най-важен признак е епилептичния припадък. Преди той да настъпи, обикновено се променя държането на животното. То става лениво или възбудено и показва неразположеност, след което болестта се развива с типичните си признаци и може да се прояви в две форми – тежка и лека. Характерно за тежкия пристъп е внезапното спиране на движението, погледът става втренчен, появява се треперене, залитане и животното пада на земята, като силно излайва. Тялото му се вцепенява, като крайниците са изпънати, а челюстите се затварят силно. Дишането почти спира, а главата и шията са изпънати назад. След това се появява клонично-тонични спазми (свиване и разпускане на мускулатурата), които започват от главата и шията и се разпространяват по цялото тяло и крайниците. Наблюдава се също тракане със зъби, мляскане, изтичане на пенеста слюнка от устата и неволно уриниране и дефекиране. През време на припадъка съзнанието на животното е загубено. По-късно постепенно животното се успокоява, но за известно време е отпаднало и е в полусънно състояние. При лекия епилептичен пристъп съзнанието на животното изчезва за кратко време, а тонично-клоничните спазми на мускулатурата са ограничени и слаби. Обикновено развоят на епилепсията е продължителен и пристъпите настъпват или по-рядко, или по-често. Не са редки случаите, когато пристъпите на припадъците много зачестяват, животните за дълго време изпадат в безсъзнание и могат да умрат. Лекуване. Симптоматичната форма на епилепсия се лекува, като бъдат установени и отстранени причините. При истинската епилепсия на кучетата се правят инжекции с фенобарбитал по 1 ампула от 2 мл дневно в продължение на 10 дни, но не винаги се получава задоволителен резултат. В храната на болните кучета трябва да бъде намалено количеството на готварската сол, за да се намали задържането на водата в организма, което е свързано с понижаване прага на възбудимост на нервната тъкан.
Коментари () |
|
|
|
|