|
Нещастие и щастие или докъде стига глупостта на човека |
|
|
10 март 2008 |
Време е. Радост е. Топлината се промъква във въздуха и небето сякаш става по-синъо. Слънцето, като че ли и то разбира, че вече пролет е и засукано се усмихва отгоре на света под него и ....... Ах, каква красота, какво ухание и усмивката му по-широка станала и започнало по-силно да грее и станало щастливо, но някак си самотно се чувствало и поискало да сподели радостта си с някого. Вятърът, неговият приятел обаче спял дълбоко.... Наслаждавал се на гледката Слънчо, а и тя на него :) Слънчогледите вдигнали нагоре главите си и взимали частица от топлината на слънчевото щастие. Лаленцата и кокиченцата, розичките също се усмихвали ехидно и отвръщали на слънчевите усмивки с усмивките и щастието си. Преливащите н'анси на л'бовта събудили вятъра и той не издържал и се вкл'чил бързичко в общото природно щастие- чисто като капка вода....
Намигнал игриво на Слънчо и цветята и започнал играта.., духнал в едната посока разл'лял цветята, духнал в другата посока и цветята затанцували под ритъма на л'бовта.И така играли цял ден, докато така не се уморили, че решили да починат и да съберат сили за следващия прекрасен ден.Слънчо леко се спуснал надолу и легнал в своите завивки хоризонт.Цветята навели главички, прибрали листенца и те заспали сънувайки за прекрасната игра през деня и в очакване на следващият хубав ден пол'шквайки се. Но на сутринта О -о не какво нещастие дечицата ми - възкликнала розичката събудила с ужасен вик и другите цветя наоколо и слънцето дори.Нямало ги.Тъжни сълзи по листенцата прокапали и слънцето се натъжило за своите приятелчета , усмихнало се , за да ги успокои , изсушило сълзите им, но така и цял ден не грейнало. Вятърът тръгнал да търси навред мъничките мънички цветенца- намерил ги, но били нещастни откъснати от своето местенце под слънцето.....и от своите л'бими приятелчета и майки.След седмица самота с други пленници на жестоките убийци и с надежда да бъдат спасени най- накрая склнили главички и потънали в най-хубавия си сън- завинаги и били там където принадлежали мислено.
Авторски права и публикуване : Silla
Коментари () |
|
|
|
|