|
От заразни болести боледуват предимно кучетата, които не са ваксинирани или серумирани. Някои от тези болести, като беса, са опасни и за човека. Причиняват се от различни бактерии и вируси. Те протичат с характерни за всяка болест признаци, които се проявяват след различно време от момента на заразяването (т. нар. Инкубационен период). Галвния източник за разпространение на инфекцията са болните животни.
Домашен ветеринарен доктор Христо Георгиев Болести при кучетата Заразни болести От заразни болести боледуват предимно кучетата, които не са ваксинирани или серумирани. Някои от тези болести, като беса, са опасни и за човека. Причиняват се от различни бактерии и вируси. Те протичат с характерни за всяка болест признаци, които се проявяват след различно време от момента на заразяването (т. нар. Инкубационен период). Галвния източник за разпространение на инфекцията са болните животни.
При много от заразните болести след тяхното преболедуване се изгражда имунитет, т.е. животните стават невъзприемчиви към прекараното заболяване. Този имунитет може да бъде за цял живот или за определен период от време. Създаването на имунитет може да стане и чрез ваксиниране на здравите животни с ваксини или серуми срещу различните заразни заболявания. Гана Ганата е опасна заразна болест, която е широко разпространена в целия свят. Причинява се от вирус. Освен кучетата боледуват лисиците, вълците, чакалите и други месоядни животни. Човекът незаболява от гана, но е преносител на заразата.
Ганата засяга предимно по-младите кучета от всички породи на възраст от 2 месеца до 1 година. Не са редки случаите, когато боледуват и по възрастните. Бозаещите и отбитите до 15 дни кученца не боледуват, тъй като те имат имунитет, който се предава от майката с млякото.
Пътищата за пренасяне на заразата са много и най-различни. Болните кучета отделят причинителя на болестта чрез ностните секрети, урината, изпражненията и др. Кучето може да се зарази от инфектирана храна и вода, от постелята и от всички предмети, използвани от болно животно. Неговите собственици също могат да пренесът заразата. Непълноценното хранене, простудата, умората и преболедуването на кучетата от други заболявания допринася за по-лесното заразяване. Поради това ганата се среща по-масово през пролетта и есента. Признаци. Болестта се проявява след скрит (инкубационен) период от 7 до 12 дни и може да продължи няколко седмици. Ганата може да протече в няколко основни клинични форми – очна, белодробна, стомашно – чревна, нервна и кожна, като признаците са твърде разнообразни. Тези форми на заболяване не се срещат в чист вид, а обикновено се проявяват две или повече. В зависимост от тяхната сила заболяването протича остро, свръхостро и хронично. Свръхострото протичане на болестта се характеризира с внезапно повишаване на вътрешната телесна температура над 40С. Апетитът изчезва, кучето е потиснато, не реагира на повикване, предпочита да лежи на тъмно, появяват се потрепвания и спазми на мускулатурата. Най-често след 2-3 дневно боледуване животното умира, без да се развият класическите признаци на заболяването. Белодробната форма на гана се характеризира с повишаване на температурата над 40С, отпуснатост, силно намаляване на апетита, тежко възпаление на очите. От тях започват да изтичат гнойни секрети, клепачите отичат и се слепват, а понякога се образуват язви в очната роговица. Едновременно с това настъпва възпаление на дихателните пътища и белия дроб. Появяват се хрема, кашлица, учестено и затруднено дишане, ускоряване на сърдечната дейност и силна жажда. При стомашно-чревната форма преобладава високата температура, пълната загуба на апетита, повръщане или опити за повръщане, силна диария и тежко обезводняване на организма. Нервната форма протича с признаци на възпаление на мозъка и неговите обвивки – нервно-мускулни спазми и контракции, парези и парализи на крайниците, припадъци, възбуда или потиснатост на съзнанието. Обикновено тази форма на гана завършва със смърт. Много често тя се явява в края на другите форми на заболяването.
Когато ганата протича по-продължително време, т.е. хронично, явява се кожната форма на заболяването. Тя се характеризира с появата по кожата на корема или по вътрешната повърхност на бедрата на дребни червени пъпки, петна и възълчета, които по-късно се превръщат в гнойни мехурчета. Кожните изменения са типични за тежка екзема.
Продължителността на заболяването е различна – от 1 седмица до 1-2 месеца, в зависимост от устойчивостта на организма и тежестта на болестта. Смъртността е много висока. Често оздравелите животни остават с трайни дефекти – глухота, слепота, загуба на обонянието, трайни парези и парализи, припадъци и изменения по кожата. Ваксинация и лекуване. Кучетата се предпазват от гана чрез ваксиниране, което при новородените трябва да се извърши от 7 до 12 седмица след раждането, а при възрастните един път годишно.
Лекуването е специфично и симптоматично. Специфичното лечение се извършва с инжектиране на серум-гана и има успех, ако се проведе не по-късно от 48 часа след появата на първите признаци на заболяването. Симптоматичното лечение е в зависимост от формата на протичане на заболяването. То се провежда с антибиотици и сулфонамиди, венозно инжектиране на глюкоза, физиологичен серум, сърдечни средства, витаминни препарати, дезинфектанти на храносмилателната система и др. пълноценното и диетично хранене, често и в малки порции, с прясно сварено качествено месо, бульони и др. подпомага оздравителния процес. Заразен хепатит От заразен хепатит боледуват кучетата от всички възрасти и породи, но най-често младите мъжки на възраст до 1 година.
Причинителят на заболяването е вирус. Той се отделя с урината на болното и преболедувало животно в някои случаи и до 6 месеца след оздравяването. Заразяването се предава главно чрез контакти с болни кучета или с инфектирана с вируса храна и вода. Признаци. Поради сходството на клиничните признаци с проявите на ганата често заразният хепатит се приема за атипична нейна форма. Не са редки случаите, когато тези две заболявания могат да протекат и едновременно. Тази двойна инфекция е много тежка и почти винаги завършва със смърт.
Скритият период на болестта е от 4 до 9 дни. Хепатитът протича с отпадналост, висока температура, загубване на апетита, силна жажда, диария, като изпражненията са примесени с кръв. Животното показва слабост, проявява болезнени гърчове, спазми на мускулатурата на шията и крайниците, парези и парализи. При упражняване на натиск в дясното подбедрие (мястото, където се намира черния дроб) животното изпитва силна болка и прави опит да хапе. В някои случаи цялата корнея на очите има синкав цвят, който изчезва при подобряване състаянието на болното животно.
Най-опасни са първите 48 часа от заболяването, когато то може да протече свръх остро и да завърши със смърт. Не са редки случаите, при които заразният хепатит протича в скрита, апатична, безсимптомна форма. При нея температурата е в границите на нормата, апетитът е намален и капризен и болното животно постепенно отслабва. Ваксинация и лекуване. Най-сигурното средство за предпазване от хепатит е ваксинирането на здравите животни. Извършва се както при ганата, като се използват комбинирани ваксини срещу гана, заразен хепатит, лептоспироза и други заразни болести.
Лечението се провежда с инжектиране на физиологичен серум, антибиотици с широк спектър на действие, сулфонамиди, голямо количество глюкоза и витамини, особено от групата В.
На болното животно се осигурява храна, богата на белтъчини, минерални вещества, въглехидрати, витамини (А, В, D, Е), която задължително се дава на малки порции. Лептоспироза От лептоспироза боледуват кучетата от всички породи, но по-често на възраст над 2 години. Среща се и при други домашни и диви животни (вълци, лисици, диви кози и др.).
Болестта е известна под различни наименования, като щутгарска болест, инфекциозна жълтеница, болест на Вайл и др.
Причинителите на заболяването са лептоспири. Те се отделят от болното животно чрез урината, секретите, кръвта и други екскрети. Заразяването става главно през устата, от замърсена с лептоспири храна и вода. Признаци. Лептоспирозата при кучетата протича главно в две форми: иктерична (инфекциозна жълтеница) и химорагична (тиф при кучетата).
Иктеричната форма (инфекциозната жълтеница) засяга предимно подрастващите кученца на възраст от 2 години. Болестта протича с внезапно или постепенно жълто оцветяване на лигавицата на очите и устата. Температурата на тялото отначало се повишава до 40С, но при пълното проявяване на жълтеницата тя спада до нормата и дори под нея. Наблюдават се обща слабост, апатия и скован вървеж. По-късно се появява кръвотечение от носа, изчезване на апетита, повръщане и запек. Смъртта настъпва в първите дни на заболяването.
Хеморагичната форма (тиф при кучетата) се среща много по-често при възрастните кучета. Тя обикновено продължава 2-3 дни, но понякога и по-дълго – от 5 до 10 дни. В началото болното животно е апатично, температурата се повишава, след което тя рязко спада и се задържа в нормалните граници. Преобладават признаците, характерни за заболяването на храносмилателната система: безапетитие, често повръщане, диарични изпражнения, примесени с кръв. Наблюдават се и промени в дишането, което е учестено и затруднено. Не са редки случаите, когато се образуват отоци по главата, сълзотечение, некротични огнища и язви по устата, а при малките кученца се появяват точковидни кръвоизливи и по кожата. Урината е силно жълто оцветена, което се дължи на голямото количество жлъчни пигменти и белтъчини в нея. При тази форма жълтото оцветяване на лигавицата на очите и устата липсва.
Лептоспирозата може да се сбърка с ганата, която се различава по иктеруса, язвения стоматит, кръвотеченията от носа и кървавата диария. Освен това в урината на болните животни могат да се установят лаборатарно лептоспирите. Лекуване. Прилагат се антибиотици с широк спектър на действие, като стрептомицин, хлортетрациклин, гентамицин в доза 40 мг на 1 кг маса в продължение на 3-5 дни. Срещу кървавата диария се дават очистителни средства, сулфагванидин и антибиотици вътрешно, а срещу язвеното възпаление на устната лигавица се правят промивки със слаби дезинфекционни разтвори на риванол и калиев перманганат 1:1000. За ограничаване на кръвоизливите се дават големи количества витамини С и К вътрешно и се инжектират калциеви препарати (калциев бороглюконат, калциев глюконат и др.) мускулно.
За предпазване от заболяването здравите животни се ваксинират с комбинираните ваксини както при ганата и заразния хепатит. Парвовироза
(гастроентерит) Парвовирозата е тежко заразно заболяване при кучетата независимо от тяхната порода и възраст. Стана известна през последните години и получи широко разпространение в много страни, включително и у нас.
Причинител на парвовирозата е вирус. Признаци. Заболяването притича в свръх остра форма за 2-4 дни и в повечето случаи завършва със смърт до 24 часа. Клинически болното животно показва висока температура, пълно загубване на апетита, много често повръщане и депресия. Диарията е основен признак на заболяването. Изпражненията са силно размекнати до воднисти, лошо миришат, имат тъмнокафяв цвят и съдържат голямо количество кръв. Организмът на животното бързо се обезводнява. Болното куче пие голямо количество вода, но почти веднага я повръща. Очите хлътват дълбоко в орбитите, а лигавиците им са порцеланово бели. При по-бавното протичане на заболяването се наблюдават признаци на едем на белия дроб, без да се развива пневмония. Лекуване и ваксинация. Лекуването е доста трудно и изисква голяма настойчивост. Болното куче се третира с широкоспектърни антибиотици и сулфонамиди. Правят се няколко пъти дневно венозно системи, съдържащи физиологичен серум, рингеров разтвор, витамините С, В1 и В12, глюкоза, калциев бороглюконат и подкожно се инжектират витамините D2 и А и аналгин. Вътрешно се дава през 1-2 часа запарка от лайка, подсладена със захар или глюкоза. Срещу повръщането се препоръчва 2-3 капки йод в супена или чаена лъжичка вода вътрешно. За диарията се дават сулфагванидин или дезинтерол в доза от ½ до 1 таблетка сутрин и вечер в зависимост от големината на кучето.
Сигурно средство за предпазване от заразяване е ваксинирането на здравите кучета. Извършва се със специални ваксини, комбинирани или единични, един път годишно.
Коментари () |
|
|
|
 |
