Бесът е най-опасната заразна болест, от която боледуват всички бозайници, включително и човекът.
Заболяването се причинява от вирус, който засяга централната нервна система и е разпространен в почти целия свят. Източник на вируса на беса са заразените животни. Основният разпространител на болестта в миналото са били безстопанствените кучета, а сега лисиците.

Домашен ветеринарен доктор

Христо Георгиев

Болести при кучетата

Бяс

Бесът е най-опасната заразна болест, от която боледуват всички бозайници, включително и човекът.
Заболяването се причинява от вирус, който засяга централната нервна система и е разпространен в почти целия свят. Източник на вируса на беса са заразените животни. Основният разпространител на болестта в миналото са били безстопанствените кучета, а сега лисиците.
Вирусът на беса се локализира в главния мозък и слюнчените жлези и се отделя със слюнката на болното животно. Заразяването става предимно чрез ухапване със слюнката на болното животно, попаднала в образувалата се рана.
Инкубационният период на това заболяване зависи най-вече от мястото на ухапването. Колкото ухапването е по-отдалечено от главния мозък, толкова инкубационният период е по-дълъг и може да продължи от 14 дни до няколко месеца.

Признаци. Заболяването протича в две форми – буйна и тиха, или т.нар. “буен бяс” и “тих бяс”.
При буйната форма на беса се различават три стадия. Първият стадий продължава от 1 до 3 дни, през който се забелязва промяна в поведението на животното. Заразеното животно става меланхонично, удрямва се и изведнъж сменя това свое настроение с игривост, като загубва способността си да се подчинява на заповедите на стопанина си. Показва признаци на извратен апетит – започва да уде парчета дърва, пръст, камъни и др., след което получава диария. Към края на този стадий от устата на кучето изтича голямо количество точеща се слюнка и лаят му става дрезгав.
В следващия стадий, който продължава около 3-4 дни, болното животно изпада във възбуда, показва постоянен стремеж да бяга неориентирано и изминава големи разстояния, през време на което напада и захапва срещани от него животни и хора. Лаят му става още по-дрезгав, апетитът му изчезва напълно, отказва да пие вода, не може да преглъща и от устата му изтича обилно количество слюнка.
Третия стадий продължава от 3 до 5 дни, през време на който животното започва да се парализира. Най-напред се парализират нервите на долната челюст и глътката, а по-късно цялото тяло и крайниците. Долната челюст е увиснала и устата не може да се затваря. Животното се залежава и смъртта настъпва между 6-ия и 10-ия ден от започването на болестта.
При тихия бяс липсват признаци на агресивност и възбуда, а настъпват парализи на различни части на тялото и понякога се явява кървава диария. Тази форма на беса протича по-бързо и обикновено за 2 до 4 дни животното умира.
Доказването на беса става лабораторно чрез изследване на мозъка на умрялото животно.
Бесът не се лекува нито при кучетата, нито при хората. Заразените животни се унищожават веднага. На ухапаните от бесни животни хора се провежда специално третиране с противобесен серум по схема.
Ваксинацията на кучетата срещу бяс у нас е задължителна. Тя се извършва всяка година.

Паразитни болести

Кучетата са носители, преносители и разпространители на редица паразити, които могат да причинят тежки заболявания не само на самите тях, но и на човека и другите домашни животни.
Паразитите биват вътрешни – глисти, тении и др., и външни – бълхи, въшки, кърлежи и др. Най-често срещащите се вътрешни паразити у кучето са т.нар. хелминти – червеи, които са плоски – тении, и кръгли – глисти (аскариди).
Хелминтите навлизат в организма на животното по различни пътища. Голямо количество от тях попадат под формата на яйца или ларви с храната или с нечиста вода за пиене, чрез поглъщане на някои от външните паразити, като въшки и бълхи, чрез кожата, чрез вдишвания въздух или се предават от бременната майка на плода.
Различните паразити се развиват в храносмилателните и дихателните органи, кръвообръщението, очите, централната нервна система – главния мозък, пикочно-половата система, мускулите, подкожната тъкан и върху кожата. Паразитирайки в организма на животните, те се хранят с неговите кожи, разрушават някои от тях, отделят отровни вещества – токсини, и предизвикват различни заболявания.

Аскаридоза
(глисти)

Аскаридозата се причинява от два вида кръгли червеи – токсокара канис, който на дължина достига 18 см, и токсокара леонина – до 10 см, които паразитират в тънките черва на кучетата.
Кучетата се заразяват с храна и водата, в които се съдържат ларви от излюпените яйца. Попаднали в червата, ларвите се загнездват в чревната лигавица, започват да смучат оттам храна и по този начин я възпаляват. Някои ларви, попаднали в кръвоносните съдове и чрез кръвния ток, достига до други вътрешни органи, например белия дроб, където също причиняват възпаление. По-късно ларвите се превръщат в глисти, които, освен че използват за храна чревното съдържание, отделят и токсични вещества, които действат отровно най-вече на нервната система.

Признаци. При масово опаразитяване на малките кученца заболяването се проявява с подуване и втвърдяване на корема, храносмилателни разстройства, появата на извратен апетит, изоставане в растежа. Малките закърняват, загубват своята веселост или стават много неспокойни и постоянно се движат и слабеят. Не са редки случаите, когато в червата на кучета има толкова много глисти, че се оплитат на топки и запушват просвета им и могат да предизвикат и скъсване на стената.
Възрастните кучета не показват признаци на опаразитяване, но от време на време могат да проявят нервни разстройства и да повърнат глисти.

Обезпаразитяване. Извършва се всеки 4-5 месеца с препарата пиперазин (течен или под формата на таблетки), като дозата е 2 мл или 1 таблетка на 2 кг телесна маса еднократно. Третирането се извършва, когато животното е гладно и се храни 5-6 часа след даването на лекарството.
За предпочитане е периодично и профилактично да се изследват изпражненията микроскопски, което може да се извърши в лабораториите на всички ветеринални лечебници.

Ехинококоза
(кучешка тения)

Кучешката тения (ехинококус гранулатус) спада към плоските червеи и от всички паразити по кучето тя е най-опасна, и не толкова за него, колкото за човека. Това е най-малката тения, дълга е от 2 до 4 мм и се състои от глава, шийка и 3-4 членчета. Възрастаната форма на тенията живее в тънките черва на кучето, който е краен гостоприемник. Узрелите членчета, които съдържат стотици яйца, се откъсват и изхвърлят с изпражненията. Членчетата се разкъсват и освободените яйца замърсяват космената покривка на кучето, някои хранителни продукти, предимно зеленчуци и земни плодове (ягоди и др.). след консумиране на такива зеленчуци те могат да попаднат в човека и тревопасните животни, които са междинни гостоприемници на този паразит. Заразяването на кучетата става, ако се хранят с вътрешните органи (бял и черен дроб и др.) на човека и тревопасните животни се развиват ехинококови мехури.
У кучето тенията израства и узрява за 50-60 дни.
Опаразитеното куче не показва никакви клинични признаци на заболяване.

Обезпаразитяване. За да не може тенията да достигне своята зряла форма в тънките черва на кучето и да се отделят членчета с изпражненията, на всеки 4-5 месеца трябва да се извършва задължително обезпаразитяване. Използва се препаратът дронцит или българския му синоним прациквантел, който се дава на гладно животно, най-добре сутрин в доза 1 таблетка на 10 кг телесна маса. Животното се храни след 5-6 часа.

Опаразитяване с бълхи

Бълхите са много неприятни външни паразити, които силно притесняват кучето и са масово разпространени през лятото. Те бързо се предават от куче на куче. Важно е да се знае, че бълхите на кучето непреминават по човека.
Те са малки паразити, обагрени кафяво-черно, сплеснати странично и се движат много бързо между космите на животното. Загнездават се в космената покривка на кучето, непрекъснато го хапят, дразнят и нарушавата неговото спокойствие и здраве. Бълхите снасят яйцата си в почвата, в космената покривка, върху постелките на кучето и по пода. От тях се излюпват ларви, които имат форма на червейчета, и след доста продължителен период – от 1 до 12 месеца, се превръщат в бълхи, които могат да живеят до 8 месеца.
Бълхите предпочитат да заемат определени места по тялото на кучето, като тила, под долната челюст, основата на опашката и над нея, по вътрешните части на крайниците – под мишниците и слабините.

Признаци. От хапането и дразненето от бълхите кучето изпитва силен сърбеж и се чеше енергично с ноктите на предните и задните си крайници. То е силно обезпокоено и това състояние е много неприятно и мъчително. Кучето отслабва както от постоянното дразнене, така и от загубата на кръв, която бълхите смучат. При масово опаразитяване животното може да заболее от анемия.

Обезпаразитяване. Кучето може да бъде изкъпано със специални противопаразитни шампоани и сапуни. Прилагат се и противопаразитни пудри или шпрей от типа на чешкия препарат арпалит. За ад се получи ефект, третиранията трябва да се прилагат неколкократно през 5-6 дни. За да се избегне евентуално отравяне от прилаганите противопаразитни средства, трябва стриктно да се спазват съветите на фирмите производители.
С успех се използват специални противопаразитни каишки – нашийници и медальони, които прогонват и унищожават бълхите на кучето.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари