|
Нов случай на бяс в Шуменско |
|
|
17 март 2008 |
3 случая на бяс при кучета са регистрирани в Шуменско през 2007 година. Един от случаите е в с. Върбяне и два в Шумен, съобщиха от общинска администрация. На контактните с болните животни хора е оказана незабавна помощ в противобясните кабинети на РИОКОЗ – Шумен. Последният регистриран случай е от 29 февруари – на котка в с. Велино, ухапала човек и дворно куче. Със заповед на директора на РВМС – Шумен са разпоредени мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта, включващи и ваксинация против бяс на всички домашни кучета, домашни котки и селскостопански животни, излизащи на паша и забрана за придвижване на животните от с. Велино.От РВМС напомнят, че нормативните изисквания за профилактика и борба с болестта“бяс“са уредени в Наредба на министерство на земеделието и продоволствието.
Съгласно наредбата:
Чл. 5. (1) Собствениците на кучета и котки, кметовете на общини и кметства, ветеринарномедицинските органи и частнопрактикуващите ветеринарни лекари имат следните задължения:1. собствениците на кучета и котки:
а) да регистрират притежаваните от тях кучета съгласно чл. 122 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.);
б) да създават хигиенни условия за отглеждането им и се грижат за тях до края на живота им или ги предават в приюти;
в) да събират фекалиите и вземат мерки за тяхното обезвреждане;
г) да не допускат влизането им в обществени заведения;
д) да хранят кучетата и котките си само с термично обработени месни продукти;е) да представят кучетата си на ветеринарномедицински специалист за обезпаразитяване и за ваксинация срещу болестта бяс;
ж) в случай на смърт да ги загробват на дълбочина най-малко 1 м извън населените места или на определени от общините места;
з) да изолират съмнително болните от болестта бяс животни в затворено помещение и уведомяват ветеринарномедицинската служба в населеното място;
и) при смърт на куче или котка, за която има съмнение, че е причиненаот болестта бяс, да запазват трупа и незабавно да уведомяват ветеринарномедицинската служба в населеното място;
к) да превозват животните в обществения транспорт съобразно нормативно определените разпоредби за отделните видове транспорт;Ветеринарите препоръчват, при съмнение за бяс, да бъдат взети следните мерки:
Чл. 7. (1) Лица, които забележат промени в поведението на дивите животни - дезориентация в околната среда, загубване на чувството на страх от човека, навлизане в населените места или необичайна агресивност, по възможност убиват животното, без да влизат в пряк контакт с него. (2) Лицата по ал. 1 незабавно уведомяват най-близката ветеринарномедицинска служба независимо дали са успели да убият животното или не.
Чл. 8. (1) Лица, намерили трупове на диви животни, незабавно уведомяват най-близката ветеринарна служба. (2) Труповете по ал. 1 се заравят заедно с кожите след вземане на материал за лабораторно изследване по чл. 14.
Чл. 9. Забранява се дрането на умрели или съмнителни за бяс убити животни.
Чл. 10. По отношение на животни, ухапали хора или други животни, се вземат следните профилактични мерки:
1. животното се връзва от собственика и се държи изолирано от хора и други животни по начин, недопускащ възможността да избяга;
2.собственикът незабавно уведомява най-близката ветеринарномедицинска служба;
3. след уведомлението по т. 2 ветеринарномедицинската служба изпраща на място ветеринарен лекар, който извършва клиничен преглед и ваксинация срещу бяс (ако животното не е ваксинирано) и разпорежда на собственика да го наблюдава в продължение на 14 дни и при промяна в здравословното му състояние да го уведоми незабавно;
4. животно, което не може да бъде хванато и вързано, се убива, за което се уведомява най-близката ветеринарномедицинска служба;
5. ветеринарният лекар от службата по т. 4 взема материал от убитото животно и го изпраща за лабораторно изследване;6. трупът на убитото животно се заравя под контрола на ветеринарния лекар на дълбочина най-малко 1 м и мястото на загробване се дезинфекцира с одобрени от НВМС дезинфекционни средства.
Чл. 11. По отношение на животни, които са ухапани от други диви или домашни животни, се предприемат мерките по чл. 10, т. 1 - 3, като срокът за наблюдение на ухапаните животни е 30 дни.
Коментари () |
|
|
|
 |
