|
|
 |
Намирате се в: Начало  Кучета КАК СЕ ОБУЧАВАТ КУЧЕТАТА ЗА ВОДАЧИ?
|
КАК СЕ ОБУЧАВАТ КУЧЕТАТА ЗА ВОДАЧИ? |
|
|
21 март 2008 |
За да може обслужваният от куче невиждащ човек да се движи спокойно и уверено, кучето трябва да бъде обучено да обръща внимание на препятствия, които за самото него просто не съществуват. Неговото "чувство за пространство" трябва да отчита и пространството за стопанина - тесния проход, през който би минало и най-едрото куче, но не би могъл да премине вървящият с него човек, прагове, които кучето прескача, без дори да ги забележи, но в които придружаваният би се спънал. Всичко това кучето трябва да запомни и да води слепия си приятел, заобикаляйки препятствията. Ако ли не - да му съобщи: "Внимание, пред нас има опасност!". Обучението продължава няколко месеца. За този сравнително неголям срок кучето трябва да изучи може би най-сложната кучешка "професия" - придружител на невиждащ човек.
Добре обучените кучета реагират на около 40 словесни команди. Командите трябва да бъдат подбрани така, че да са твърде различни в звуково отношение. Те са думи, които са състоят най-често от една-две срички: "фор ан-напред!", "ситц-седни!", "плац-легни!" и др.
Един дресьор обикновено обучава 10-12 кучета годишно, като се занимава с 3-4 кучета едновременно. Всеки треньор води само два-три месеца обучението на всяко куче, за да се избегне трайната емоционална връзка човек-куче (Болдхаус, 2000). По този начин всяко куче има най-често по четирима дресьори. През последните 2-3 седмици от обучението на кучетата за водачи дресьорите са на плаващо работно време, за да може да се провежда дресировка на тъмно, а също и в пиковите моменти на градския трафик, за да може кучето да се адаптира към тази обстановка.
Смята се, че най-подходящи за дресьори са хора, които са били гледачи на животни с изградени навици да се грижат за тях. Всеки дресьор обикновено разполага с една тренажорна количка (имитираща обслужвания невиждащ човек като височина и широчина), изработена от лек метал (Сотиров,1989).
В повечето школи за дресьори предпочитат жени, които шест години изучават професията си. Започват с гледане на малки кученца. След три години успешна работа бъдещата дресьорка става помощник-дресьор. След шест години на нея вече й се позволява сама да дресира кучета. Едва след десет години обаче й се възлага отговорната задача да реши кое куче на кой сляп човек трябва да даде (Георгиева,1986).
Най-способните кучета се подготвят за два месеца, останалите - за четири или за девет. Дресьорът трябва да е изключително търпелив и да е добре трениран пешеходец, защото всеки ден изминава заедно с кучето 40-50 км. По време на упражненията на врата на кучето се поставя специален нашийник с дъгообразна дръжка (приличащ на хамут, наричан още твърд повод или гешир) и чрез него то свиква да различава времето, когато е на работа, от свободното време. Именно чрез твърдия повод (гешира) обслужваният от кучето невиждащ човек усеща движенията на животното. Докато е на работа, кучето не трябва да показва страх, да не лае, да не скача по хората или по господаря си, да не се вре в краката му.
Всеки ден "ученикът" се поставя в нова ситуация. На специалните писти за обучение има бариери, тротоари с различна височина, локви, прегради. Постепенно кучето се научава да спира в края на тротоара, да заобикаля локви, да върви в синхрон с крачките на господаря си, да се забави, когато има наклон, да не криволичи, да не тегли силно.
След завършване на обучението кучето се подлага на изпит, за да се провери усвоило ли е необходимите умения.
С кучето зрително затрудненият човек трябва да се чувства сигурен. Между тях трябва да има силна положителна връзка и затова получаващите куче-водач също преминават курс на обучение в школата. През първите дни се определят двойките куче-човек. После зрително затруднените ходят заедно с кучетата по учебния полигон. Когато започнат да се справят добре, излизат из града, придружени от дресьора (Денков,1998).
Бъдещите четирилапи помощници на слепите трябва да свикнат да се качват и слизат от автобус, тролейбус, трамвай и метро спокойно да преминават по улиците, да не отклоняват своето внимание по пешеходците и градския транспорт (Похидньов, 1985).
- АЛБЕНА АЛЕКСИЕВА
- АНГЕЛ СОТИРОВ
- www.e4p-bg.com
 |
|
|
|
|
