Подробна Статистика
Статии: 3318
Коментари към статиите: 3244
Снимки: 2072
Обяви: 1354
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2844
Мнения във форума: 52223
Потребители във форума: 1835
Продукти в магазина: 2473
|
|
|
Животни, помагащи на инвалиди |
|
|
25 март 2008 |
В света има милиони хора инвалиди, на които по една или друга причина са увредени трайно някои сетивни органи и са нарушени функции на организма. Тогава връзката на човека с околната среда се нарушава, а това е опасно за живота му. Ето защо такива хора целодневно се нуждаят от помощта на човек, който да ги обслужва. Но как биха се справили, ако са сами? В такива случаи се търси помощта на специално обучени за целта животни.
Отначало за съпровождачи на слепите използвали малки безпородни кучета, които се обучавали от самите слепи. Първият опит за целенасочено обучение на кучета като водачи на слепите направил основателят на Виенския институт за възпитание на слепи Йохан Вилхелм Клайн. В издадения от него през 1819 г. „Учебник за обучение на слепи” той обосновал възможността за използване на кучета водачи на слепи, а също изложил и правила за отглеждане на кучета и методика за дресирането им.
Широко използване на кучета водачи на слепи започнало в германските градове Олденбург, Мюнхен, Потсдам след Първата световна война, през която много хора загубили зрението си. Положителният опит в Германия спомогнал за откриване на подобни школи по дресировка на кучета в други страни - Швейцария, САЩ, Англия, Франция, Полша.
Най-голямата в света школа се намира в Остелхайм (Германия). За водачи се предпочитат предимно женски кучета, защото са нежни и са по-кротки. Подбират се „интелигентни” и със стабилен характер кучета. Основателят на школата след нараняване загубил зрението си за една година и познавал мъките на слепотата. Като оздравял, решил да организира такава школа и три години се занимавал с изучаване на поведението на кучетата.
Опитното куче водач възвръща 80% от активността на слепия човек. Разказите на слепите за четириногите им приятели са изпълнени с дълбока обич и благодарност.
В България също има фондация, която обучава кучета водачи за слепи хора - Очи на четири лапи. Повече информация за тях можете да прочетете на www.e4p-bg.com .
В Швейцария куче от породата лабрадор било дресирано специално за оказване на помощ на парализираната си стопанка Керил Кнаус. Общо кучето изпълнявало 89 операции - подавало с уста телефонната слушалка при позвъняване, писма и документи от гишетата, натискало бутона в асансьора, вземало посочените стоки от рафтовете в магазина и др. Работният му ден завършвал със загасване на лампата.
Днес учените, които се занимават с проблема за дресиране на кучета помощници на инвалиди, все по-често насочват усилията си към дресиране и на други представители на животинския свят.
По мнението на американския орнитолог Рей Беруик тази роля с не по-малък успех могат да изпълняват и папагали. Те имат по-остро зрение, различават цветове и могат да говорят. По време на разходка папагалът се държи безупречно. Освен това отглеждането на папагала е много по-икономично, а продължителността на живота му е толкова голяма, че слепецът до края на живота си може да ползва само една птица.
Други водачи на човека в нужда са маймунките. Способността им да се приучават към различни дейности е поразителна. Така например стрелочникът Джеймс Уайд от един кантон близо до Порт Елизабет в Африка след железопътна катастрофа загубил и двата си крака, но не напуснал службата си - бързо дресирал маймуна от вида бабуин, която под негова команда боравела с железопътната стрелка. Освен това тя се научила да вади вода от кладенеца, да почиства къщата и дори да разкопава и напоява градината.
В последно време се възприема идеята да се използват животни не само като водачи на слепи и като помощници на парализирани, но и в помощ на глухи. Учителят на глухонеми Робърт Уайт от Денвър (щат Колорадо, САЩ) е създал специална школа за обучаване на кучета помощници на глухонеми. Според Уайт породата на кучето няма значение, стига да не е по-младо от шест или по-старо от 30 месеца. Неговата пациентка Линда Дейвис от щат Далас е от рождение глуха и е първият човек, който си има куче глуховодач. Нейното кученце Банжо е безпородно. То редовно събужда господарката си, когато звънне будилникът, завежда я в кухнята, ако нещо започва да кипи, или до входната врата, ако някой звъни. Заплаче ли бебето на Линда, Банжо веднага започва да дърпа майката за полата.
Контактът с животните ни дава много. Галенето, докосването до козината на животното подобряват кръвното ни налягане и сърдечния ритъм. Нашата вегетативна нервна система реагира на допира с животното. Невербалният език достига до човек с телесни, душевни или духовни увреждания по-лесно отколкото думите на терапевта. На тези факти е базирана работата на Зилке Дамаш. Тя е член на професионалното сдружение на лекуващите педагози, откъдето получава ценни насоки за работата си. През 2000 г. тя е развила център, наречен „of joy” , където от малки се подготвят кучета за тяхната по-нататъшна служба при хора с увреждания, техните семейства или терапевти.
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
